Макар работата ми като журналист да предполага пълна безпристрастност, признавам, че понякога аз също се отправям към киносалона с известни резерви по отношение на някое ново заглавие. Така се случи и преди премиерата на „Пес патрул: Дино филмът”. И все пак не можех да скрия задоволството си след излизането от залата – онова приятно и почти гъделичкащо усещане, което изпитваш, когато предразсъдъците и притесненията ти не са се оправдали.
Третият филм за супергеройския тандем спасителни кучета Чейс, Маршъл, Скай, Ръбъл, Роки и Зума ни среща не само с добре познатата група, но и с няколко дузини праисторически създания, които по случайност или пък не все още обитават планетата земя. Дотук добре – красива природа, непознати любопитни видове и нов приятел в лицето на Рекс. Всичко изглежда под пълен контрол от групата и десетките изследователи, пристигнали на митичния остров, докато към тях под прикритието на нощта не се появяват бившия кмет и истински злодей Хъмдингър и неговите подчинени.
Снимка: Nickelodeon/Paramount
От този момент до финалните надписи
филмът приема една съвсем нова посока – по-приключенска и вълнуваща по природа.
Макар борбата за оцеляване на главните герои със сигурност да е пиковият момент от сюжета, аз по-скоро бих искала да наблегна на аспектите, които може би ще останат незабелязани или подценени.
Снимка: Nickelodeon/Paramount
Един от тях е мотивът за съмненията, които всеки един човек изпитва към самия себе си и възможностите си. Всъщност това далеч не е първата анимация, която поставя този въпрос на преден план, може би затова и
децата всъщност са много по-безстрашни и изпълнени с вяра
по отношение на способностите и мечтите си. Детските филмчета им показват, че е напълно нормално да си уязвим, притеснен и уплашен, но и че е също толкова важно във въпросния момент да намериш сили и мотивация да превъзмогнеш всички тези предизвикателства. Гледайки продукцията, нямаше как да не се замисля, че с годините много от вече порасналите деца или така наречените възрастни вече са загубили тази визия за заобикалящия ги свят. За нас обстановката обикновено е или черна, или бяла, а спасение често търсим някъде другаде, вместо първо да се обърнем към самите себе си.
Снимка: Nickelodeon/Paramount
„Пес Патрул: Дино филмът” може и да се съсредоточава върху група животни, праисторически създания и измислени анимирани персонажи, но екипът успява да придаде на всички тях човешките качества, които притежаваме и ние до една или друга степен. В продукцията е
заложено на добродетелите като жертвоготовност, справедливост, честност и смирение,
но предпочитам да обърна внимание на алчността, попадаща в категория пороци. Динозаврите бродят на своя остров необезпокоявани в продължение на милиони години, но именно това ненаситно човешко желание за власт и пари за малко не унищожава и тях, и дома им. Хората са единствените същества, които страдат от този „глад”, превръщайки го в безкрайно състезание за статут. Междувременно с това думата „достатъчно“ губи своя смисъл.
Снимка: Nickelodeon/Paramount
„Пес Патрул: Дино филмът” ми припомни, че анимациите не са само форма за забавление за най-малките, но и мощен способ за предаване на послания и изваждане на поуки. Програмирани на въздействат (единствено) на децата, те понякога остават скрити за възрастните. Именно така си обяснявам и ниските оценки на критиците по отношение на филма, който всъщност предоставя час и половина неподправено добро настроение и усещане за приятелска топлина, отдаденост и любов.
