Йерней Лоренци - Орфей и театърът

Ако обичате театъра, ако животът на сцената ви е изкушавал с необратимостта на чудото си, едва ли ви е подминал катарзисът от срещата с Йерней Лоренци. Словенският театрален режисьор, роден през 1973 г. в Марибор,

все по-отчетливо се настанява сред българската артистична общност

Прави го постепенно, фино и деликатно, но веднъж завинаги. От години негови спектакли, основно гостуващи продукции на театъра в Любляна, предизвикват трудно изразими вербално емоционални реакции. Оставят

отпечатък, след който нивото на кислород в кръвта се увеличава

Светлината побеждава смъртта, а любовта е песен, която събужда умрелите.

Благодарение на организаторите на Международен театър в София, част от съпътстващата програма на фестивала “Варненско лято” публиката в България научи за Йерней Лоренци. А сега вече може да гледа и неговият спектакъл, създаден специално за българска трупа - “Орфей”. Именно “Орфей” стана и големият победител в последната церемония ИКАР 2023.  Той взе наградите за Най-добър спектакъл и Най-добра режисура на Йерней Лоренци. Сцена от "Орфей", спектакъл на Народен театър "Иван Вазов". В началото на есента “Орфей” събра на сцената на Народен театър “Иван Вазов” голяма част от любимите на зрителите актьори, като

за първи път чрез такава режисьорска работа, ги видяхме като нещо много повече от ярки индивидуалности

Лоренци ги събира в ансамбъл, който диша, трепти, смълчава се, пее и плаче като един, и това наистина вече е голямо постижение. Събитие, което всеки трябва да преживее. Кадър от "Орфей", в който музикалната среда е като самостоятелен герой. Сигурно няма да се изненадате, ако разберете, че един от най-добрите съвременни европейски режисьори

избира театъра като поле, в което да разгърне себе си, още като гимназист

Поставя в културния дом на родния си град, след това записва режисура за драматичен театър в Академията за театър, радио, кино и телевизия в Любляна. Дипломният му спектакъл е “Антигона” от Софокъл. Йерней Лоренци определено

намира в древногръцките текстове най-монолитната драматургия, която трудно би те подвела.

Може би именно спектакълът му “Илиада”, гостувал у нас преди няколко години, се превърна в онзи предел, с който ценителите на истинския театър отброяват времето преди и след срещата с нещо голямо. Хората, които успяхме да сме свидетели на този театрален земетръс, често се връщаме към онова, което психолозите определят като колективна памет. Трейлър към спектакъла на Йерней Лоренци "Илиада", като част от международната програма на "Варненско лято" https://www.youtube.com/watch?v=DgC-P4xk5Bg

“Илиада” на Йерней Лоренци помогна в промяна на мисленето за това какво съвременният театър трябва да бъде.

Какво е мястото на режисьора в него. Преди тази постановка Лоренци беше посрещан в България и с други свои продукции като “Буря” по А.Островски и “Бесният локомотив”. Омировият епос обаче

отля в гранитен постамент обичта на публиката към него

Затова и екзалтацията, че години по-късно, през 2022 г., той ще реализира своя “Орфей” за трупата на Народния театър и ще  предизвика такава екзалтация и радост. Голяма част от предпочитаните режисьорски похвати на Лоренци, откриваме както в “Илиада”, така и в “Орфей”, като силно застъпената музикална част, присъствието на всички актьори едновременно на сцената, сценографските решения и т.н.

Наред с всичко това обаче, голямото достойнство, е в

отсъствието на назидателност към зрителя

Публиката обича Йерней Лоренци, защото той я оставя да се свърже емоционално. Да съпостави личния си сетивен опит на фона на текстовете, върху които стъпва съвременната цивилизация.

Деян Донков в образа на безмълвния Орфей в "Орфей". Кадър от репетиционния процес на спектакъла. Така, ако си послужим и със задължителните факти и обяснения на “феномена” Йерней Лоренци, изследователите му посочват именно зрителят като главната движеща сила в творчеството на словенеца. Сякаш

цялата му режисьорска работа с актьорите е в името на това какво ще съпреживее човекът в салона

Как ще се свърже с тях? Затова и често на негови спектакли се появяват внимателно подбрани сцени, в които залата и хората в нея са изцяло осветени. Актьорът не само трябва да усети другото присъствие, но и реално да го види, да диша заедно в него. Така, например, в “Бесният локомотив”, който българската публика видя отново, благодарение на Световен театър в София, зрителите понякога влизаха в ролята на хората, останали на перона, след като влакът е тръгнал.

 Актьорите им махаха за довиждане

В друг случай, гостите в залата са и пътници, които заедно се впускат във вълнуващо пътешествие, теглени от дивия ритъм на влака. Всички тези смели решения се възприемат от европейската критика повече от радушно, защото големите награди за Лоренци са многобройни, включително и на фонда Prešeren, една от най-високите държавни награди за постижения в областта на културата в Словения. Йерней Лоренци споделя, че влиянията на други артисти върху него самия са много. Често споменава Томаш Пандур, един от директорите на театъра в Марибор, благодарение на който са се реализирали изключителни спектакли. Това, което остава незабравимо за Лоренци, са "Войцек" на Бюхнер с режисьор Паоло Маджели, „Лулу“ на Ведекинд, „Фауст“ по Гьоте, „Случката в град Гога“ от Славко Грум и още, и още.

Но извън всичко останало най-голямото му преклонение, за което споменава в почти всичките си интервюта, са актьорите

Срастването му с тях и, разбира се, с композиторите, хореографите, сценографите и т.н., прави от неговия театър толкова единен организъм. Ядро на съмишленици. Лаборатория за изследване, в която няма йерархия, всички са равнопоставени. Със спектаклите си Йерней Лоренци изгражда свой собствен метафизичен свят, в който отсъстват строгите предпочитания към определена школа или естетика. Снимки: Народен театър "Иван Вазов"