Детският свят е необятен, безгрижен, изпълнен с вълшебства и приключения, където всичко е възможно и любопитството е силата, която те задвижва. Хубаво е, че има поне един ден в годината, в който празнуваме всичко детско и си припомняме, че всички някога сме били деца.
За да бъде светът на малчуганите толкова необикновен има нещо, което ги съпътства в този на възрастните – книгите. Приказките и детските книжки, с които най-малките израстват са едновременно важни за тяхното развитие, но и безкрайни хоризонти, развиващи въображението, първи най-добри приятели и вълшебни машини, с които те пътуват във времето и пространството.
Книгите имат силата да се запечатват в съзнанието ни и да оставят трайни отпечатъци, особено когато сме деца и за първи път с любопитство разгръщаме страниците,
прочитаме първите думи, потапяме се в непознати вселени.
Не съм сигурна, дали днес все повече деца не попадат първо във виртуалния свят преди да се озоват в книжния, но съм далеч от мисълта, че книгите, още повече детските, ще изчезнат. Нищо не може да замести тяхната магия.
Детските книги са като рефрен, който може да присъства през целия ни живот – появяват се първо, когато сме малки, а след това като големи отново се връщаме към тях, когато покрай нас има деца, когато станем родители и пак, когато имаме внуци.
Любимите книги и героите в тях остават с нас завинаги. Затова днес, точно в Деня на детето, се обърнахме към едни вече пораснали деца, популярни на творческата сцена, които ни разказаха за своите любими детски книги, за които все още пазят спомен.
Стефан Вълдобрев
Снимка: topartists
Любимите детски книги на Стефан Вълдобрев, за които веднага се сеща, са тези, изпълнени с приключения и пакости.
„Помня, че „Ян Бибиян“ е от книгите, които ме бяха впечатлили доста. Имаше също поредица с международни приказки – книжка с индийски приказки, например, която ясно си спомням. Беше с хубави илюстрации“, разказва той.
Други книги, които певецът споменава, останали отчетливо в съзнанието му са „Пипи Дългото чорапче“ на Астрид Линдгрен и „Патиланско царство“ на Ран Босилек.
Дивна
Снимка: Личен архив
За певицата, която и досега обича книгите, детската литература е портата, към приказните светове, в които е обичала да пътува като малка.
„Приказка без край“ на Михаел Енде остави много ярък отпечатък в детското ми съзнание с вълнуващото пътешествие в магическата страна Фантазия, за което разказва, изпълнено с изпитания за вярата и духа“, сподели пред Арт Портал Дивна. „Това, което най-много обичам в историята е, че
основното послание е за това как всеки един от нас е съавтор на книгата на живота
и детето в нас е носителят на магията, с която можем да спасим света“, допълва тя.
Българските народни приказки също са сред любимите в детските ѝ спомени. „Признавам си, че и сега се връщам към тях, когато имам нужда от приказна мъдрост“, казва Дивна.
Любо Киров
Снимка: Artvent
Изпълнителят си спомня, че като дете е четял много приказки и споделя интереса на своя колега Стефан Вълдобрев към поредиците с индийски, африкански, български приказки.
„Всички тези приказни светове развиваха фантазията ми, имаха и илюстрации, от които много се впечатлявах“, казва той. „Впоследствие, разбира се, четях по-големите книги като „Пипи Дългото чорапче“, приказните историите за Барон Мюнхаузен. С това свързам детския си свят“. Освен това Любо Киров си спомня, че именно „Пипи Дългото чорапче“ най-вероятно е била първата книга, която е прочел, изпълнявайки задача за училище.
„След това много се бяхме запалили по комиксите,
особено по българския комикс „Дъга“. Така че свързвам детските си и колекционерски страсти за книги и с тази поредица“, споделя той.
Ясен Атанасов
Снимка: Adriana Yankulova Chapkanova
Без въобще да се колебае младият актьор казва, че любимата му детска книга е „Приключенията на Лукчо“. „Свързам я с летата, които прекарвах на село при баба ми и дядо ми“, споделя Ясен пред Арт Портал. А баба му и дядо му, с които той има силна връзка, са известните народни артисти Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев – доайени на театралната ни сцена и малкия екран.
Ясен разказва как още в първи клас, докато се учи да чете, е разлиствал страниците на „Приключенията на Лукчо“ и после прочетеното е преразказвал на баба си.
Николаос Цитиридис
Снимка: Личен архив
Както винаги нестандартен – Николаос казва, че любимото му четиво като дете не е била художествена книга, а поредицата „Страховитото в историята“ и „Страховитото в науката“. „Тези книжки ми бяха много любими и като малък много обичах да ги чета“, разказва той.
„Те ми бяха като допълнителен учебник, бяха ми много по-интересни от всички останали и заради тях се зародиха интересите ми към историята, биологията, древните египтяни. Обясняваха по интересен и лесен за децата начин, имаха и много готини картинки“, споделя още той. Поредицата е дело на Тери Диъри, а илюстрациите са от Мартин Браун.
Николаос разказва, че интересът му към поредицата и четенето изобщо е благодарение на баба му – „Тя по принцип е много четящ човек и
искаше и аз да чета колкото нея,
затова ми взимаше тези книжки“. А първата книга, която прочита сам, още когато е на 6 г. е „Хари Потър“.
Яна Борисова
Снимка: Личен архив
Като любими книги от детството писателката и драматург Яна Борисова октроява две – „Момо“ на Михаел Енде и „Антон и Точица“ на Ерих Кестнер.
„В детството не можеш да кажеш защо нещо ти харесва. Това е и част от свободата да не се оправдаваш и да не ти се налага да защитаваш изборите си. Тези две книги за мен бяха зашеметяващо интересни. Всяка по различен начин и в различен период“, споделя Яна.
Иван Ланджев
Снимка: Мира Дерменджиева
Не е задължително любимата ти книга от детството да е детска, нали? Поетът и писател Иван Ланджев споделя точно това – като дете всъщност не е чел книгите за деца.
„Като малък много обичах приключенски романи.
Криминални също, по едно време се застъпиха, но като цяло тях започнах да ги чета малко по-късно“, казва той.
„Имаше едно деветдесетарско издание на Карл Май в шест тома. Но не най-известните неща, за които веднага се сеща човек, като чуе Карл Май – нямаше Винету, нямаше Олд Шетърхенд. Казваше се „Преследване в Ориента“ и в част от книгите действието се развиваше даже по нашите земи (единият том беше „През дебрите на Балкана“)“, разказва Ланджев и си спомня: „Главният герой се казваше Кара Бен Немзи, пак alter ego на автора (всъщност пак Олд Шетърхенд). И имаше слуга и водач на име Халеф, всъщност много по-дълго: Хаджи Халеф Омар бен…, а шегата беше, че наричаше цялата си рода хаджии, без да са ходили до Мека“.
Боян Арсов
Снимка: YouTube
За любимата си детска книга актьорът Боян Арсов ни разказва все едно разказва приказка, затова не го прекъсваме и слушаме внимателно:
„Бях на около дванайсет. Беше лято. Бях си прочел задължителните книги за ваканцията и една вечер намерих в библиотеката вкъщи един от големите романи на Агата Кристи – „Десет малки негърчета“. Мисля, че скоро промениха заглавието в новите издания, сторило им се недотам политкоректно. Взех я и прочетох първата глава.
Баща ми видя какво правя и каза, че тази книга не е за мен.
Оставих я. Всичко забранено често е най-интересно, нали? Преди да си легна взех книгата от рафта, скочих в леглото и тайно започнах да чета. За три нощи я прочетох, като всяка сутрин я връщах на мястото ѝ сред останалите книги, за да не ме заподозрат. Спомням си как неистово бързах да стигна до финала и да разбера кой е убиецът.
Това беше първата книга на Агата Кристи, която прочетох. Накрая се похвалих на нашите, че не съм послушал баща ми и всъщност съм прочел романа. Баща ми ме заведе в една книжарница и ми купи още три-четири нейни книги. Така Агата Кристи се превърна в един от любимите ми автори. Години по-късно едно лято направих сценарии/драматизация на историята с негърчетата и заедно с приятелите ми от улицата изнесохме представление зад блока по този роман“.
Керана
Снимка: Георги Ангелов
Макар като малка дядо ѝ да ѝ чете народни приказки и приказките на Ран Босилек, които Керана много харесва, за любима книга от детството певицата е категорична – „Пипи Дългото чорапче“. „Не съм сигурна дали като дете ми е била любима, но в последствие стана такава, защото Пипи ми изглежда много готина. Тя е една силна, независима жена, която се справя с живота, има си кон, има и приятели, което е най-важното“, разказва Керана.
Тя споделя, че си спомня как са ѝ чели книгата: „Майка ми твърди, че съм я харесвала, когато съм била много малка, но нямам ярък спомен тогава да е оставила голям отпечатък. В момента обаче смятам, че
Пипи е истински модел за подръжание
и ще е хубаво, ако повече възрастни хора имат Пипи именно за модел за подръжание“, споделя тя.
Завършваме с призива на Керана – ако повече хора взимаме пример от добрите герои в детските книжки и си припомняме искреността, любопитството и чистотата на детето в нас, светът наистина би бил една детска планета…
