„Боже мой, сутринта излезе от къщи като обикновен човек, връща се министър!“
Как настъпва тази неуловима метаморфозата в човека, обсебен от завидния вкус на обществената позиция? Възможно ли е такова контрастно развитие – да се събудиш в нищета, а да си легнеш като министър?
Сцената на Младежкия театър „Николай Бинев“ е пространството, където преди дни се изигра една от най-популярните на родната театрална сцена сатирична пиеса „Госпожа Министершата“, гостуваща от Театър „София“.
Пиесата на Бранислав Нушич, макар и написана преди десетилетия, звучи изненадващо актуално и до днес. Голямата криза, която авторът осмива, остава непроменена в своя исторически, културен и геополитически характер. Но това, което мигновено успява да омагьоса публиката е балканският хумор, който оживява с неподправената игра на Лилия Маравиля в ролята на Живана Поповна.
Актрисата майсторски лавира между сарказма и драмата, пресъздавайки своята героиня като едновременно комична и трагична фигура. Живана Поповна е олицетворение на човек, който се превръща в карикатура на властта, вместо нейн достоен представител. Тя се събужда като бедна жена, опитваща се да закрепи дома си, а само в рамките на ден се издига до позиция, за която дори не подозира, че е способна да заеме. И така, сякаш на шега, от госпожа Живка, непредполагаща за светските небеса, бедна и безизвестна, тя се превърна в министерша Живана Попович - олицетворение на светския блясък.
Роля, която фино и загадъчно представя трансформацията на хората, достигнали до властта – но възприели я повече като подарък, отколкото като отговорност. Чудесна възможност за контрастното развитие на образа на жена, която в позицията си на съпруга се оказва по-опасна дори от мъжа си, в чиито ръце лежи бремето на управлението.
Пътят към славата и могъществото, както се вижда в спектакъла, е постлан с възможности за лична изгода.
За госпожа Министершата властта е повече привилегия, отколкото отговорност. И всъщност това, което е повече отговорност за нея се оказват изискванията, внедрени от досегашните представители на висшия елит. За героинята присъствието на любовника, уроците по танци и балет, парвенющината, фотосесиите и холивудските драми са признак на елитарност.
И така въпросът вече не е какво аз, по длъжност, ще направя за държавата, а какво държавата ще направи за мен.
Това е тема, която пиесата поставя, за да може да ни върне в реалността на собствения ни егоизъм. Майсторски вплетена в актьорска игра, тя провокира размисъл за неизменните механизми на властта.
Сатиричният характер обаче успява да накара публиката да изпълни залата с глъчка и смях. По случайност именно на постановката, която посетих присъстваше група деца, заедно с преподавателите си от училище. И въпреки че подлагам под съмнение дали езикът, изпълнен с доза вулгарност, макар стилистично употребена, е подходящ за видимо малки ученици, не мога да отрека, че децата се забавляваха истински.
По-въздействаща, разбира се, постановката бе за възрастните. С отличителния за балканските народи хумор, всеки човек в залата усети тактичното намигване отправено към вече познатите ни персонажи и непрестанно повтарящите се ситуации. Познати и до днес, но предвидени за 30-те.
Историята е перфектно балансирана. Като отразява подигравателното настроение насочено към парвенюто, чието съзнание отдавна се е отрекло от разумното и възвишеното и се е отдало на инстинкта, воден от човешката си суета. Духът е свободен, но достойнството е потъпкано. А каква е цената?
„И какво се смеете? Вие сте същите! Същите сте!“ –
болезненото финално прозрение на Живана Поповна, изречено с разтърсваща искреност от Лилия Маравиля, сякаш за миг замразява смеха в залата.
„Това не съм аз! Не бих могъл да бъда“ - мисли си зрителят. Но дали?
Разтоварващото, хумористично и същевременно вълнуващо представление, успява да ни пренесе от София до Белград, озовавайки се в миналия век за по-кратко време, отколкото трае министерският мандат на съпруга на госпожа Живка.
Трансформацията на общественото положение може да остава скрита в очите на другите членове на семейството. Като например съпруга на госпожа Министершата - Симо Попович, който заема позицията си отговорно, а заедно с нея и последствията от делата на семейството си. Но госпожа Живана се оказва достатъчен пример за метаморфозата, която обзема именно интересуващия ни тип хора, оставен в ръцете на милостта на властта.
Изискаността, която носи Лилия Маравиля прави ролята ѝ именно толкова неочаквана. Тя успява хладнокръвно, почти наложено да заеме новия си пост. И неговата съпътстваща традиционна помпозност. От задължителния любовник, изигран от Юлиян Малинов, през административния представник, използван повече като прислуга - Николай Димитров, до досадната рода, привлечена от новото положение, още позната като вуйчо Васо - Николай Върбанов. И естественото допълнение на вече окаяната картина в лицето на хитрия зет - Юлиян Рачков.
Режисурата на Недялко Делчев представя един модерен, но верен на класиката прочит на пиесата. Интересното сценографско решение, дело на Петър Митев, препраща към творбите на Пикасо и Дали, а музиката на Калоян Димитров внася балкански акцент, който допълнително подсилва духа на представлението.
„Госпожа Министершата“ е спектакъл, който разсмива и смущава едновременно. Но все пак остава въпросът дали промяната, породена от властта е въпрос на личен избор или е просто неизбежна съдба?
