„Грешници”, „Битка след битка”, „Върховният Марти”, „Сантиментална стойност”, „Хамнет” и „Франкенщайн” са заглавията, които вече месеци наред са в центъра на вниманието на всички киномани. Продукциите са сред най-успешните за сезона и вече се „окичиха” с награди от различни фестивали и гилдии. Наградният сезон буквално е в своя разгар и почти всеки ден сме заливани от нова „вълна” от номинации, прогнози и съпътстващото ги трепетно вълнение. Макар все още да е рано, всички вече сме вперили поглед в наградите „Оскар”. Дали статуетки ще получат обичайните заподозрени, или на церемонията ще станем свидетели на големи изненади – все още не е ясно. За сметка на това обаче ситуацията позволява на въображението ни да се развихри във всякакви възможни посоки. Как да установим коя е правилната, оказва се, е въпрос на сериозно проучване на конкурентните награди.
Каква е логиката на прогнозите?
Наградите „Оскар” са интересно предизвикателство, когато става въпрос за прогнози на данни поради две основни причини. Първата е, че всяка година има напълно нова селекция от филми. Ако прогнозирате резултати от футболни мачове, разумна отправна точка може да бъде мястото на отбора в класирането или неговата текуща форма. Този подход обаче няма да работи тук. А втората причина е, че имате само двоичен резултат. Филмът или печели, или не.
Въпреки че съставът на гласуващите е бил широко обсъждана тема през последните години, ключът е, че Академията се състои от клонове, свързани с различни дисциплини (като продуциране, писане, актьорско майсторство и т.н.). Те гласуват, за да определят номинираните в своята дисциплина. Много от тях дори се припокриват с гилдии (като Гилдията на филмовите актьори), които провеждат свои собствени церемонии по връчване на отличия. Друг фактор е „шумът около Оскарите“. Изглежда, че вътрешни лица знаят приблизително кои филми ще бъдат номинирани предварително. Следователно трябва да има някакви сигнали, които да подсказват кои ще бъдат те. Според Robert Webb Analitics това могат да бъдат „конкурентните“ награди като „Златен глобус“.
На кого залагат анализаторите тази година?
За една сутрин надпреварата за „Оскарите” премина от стабилна към хаотична, а причината е проста: „Грешници“.
В продължение на месеци „Битка след битка“ на Пол Томас Андерсън изглежда като непобедим фаворит, готов да пресече финалната линия. Вместо това обаче дръзката вампирска епопея „Грешници“ на Райън Куглър, която превзе номинациите с рекордните 16.
„Битка след битка“ остава сериозен претендент с 13 номинации, което е знак за дълбокото уважение на индустрията както към филма, така и към режисьора, който вече е номиниран 14 пъти, но все още не е спечелил „Оскар”.
Другите претенденти също постигат завидни резултати, но никой от тях
не събра пакетът от номинации, който обикновено води до спечелване на наградата за най-добър филм.
„Хамнет“ на Клои Жао, с осем номинации, е елегантен и възхитителен. И все пак има ключови пропуски – Пол Мескал в категорията за поддържаща роля и монтажът на филма. Джеси Бъкли обаче е позиционирана като най-вероятната победителка в актьорската категория за сезона.
Готическата адаптация на „Франкенщайн“ на Гийермо дел Торо получи девет номинации. Отсъствието му в категорията за режисура е трудно за преодоляване.
Това, което отличава „Грешници“, не е само броят на номинациите, които е събрал, но и фактът, че филмът явно е намерил отзвук във всички 19 клона на Академията. Куглър влиза в надпреварата, счупвайки рекорди за представянето на чернокожи.
Десет чернокожи артисти са номинирани за работата си по филма,
което го равнява с „Юда и Черният Месия“ (2021). Куглър е едва третият чернокож режисьор, номиниран в една и съща година за продуциране, режисура и сценарий. Преди него за статуетка в категориите са се борили Джордан Пийл и Спайк Лий. Куглър е и едва седмият чернокож мъж, номиниран за режисура. Неговата партньорка в продуцирането и съпруга - Зинзи Куглър, също влезе в историята като първата филипинска продуцентка и третата чернокожа жена, номинирана за най-добър филм.
В някои области Академията продължи да разширява хоризонтите си. Четири неанглоезични изпълнения спечелиха номинации за актьорско майсторство, а международното кино за втора поредна година класира два филма в категориите за най-добра продукция и международен игрален филм. Латиноамериканските артисти отбелязват исторически успехи в продуцирането (Гийермо дел Торо), актьорското майсторство (Вагнер Моура за „Тайният агент“) и анимацията (Ивет Мерино за „Зоотрополис 2“). В същото време
жените достигат нови върхове в звука – със „Сират“,
който разполага с първия изцяло женски екип за озвучаване. Според анализаторите на Variety тазгодишните номинации рисуват портрет на Академия в преход. Тя все повече отговаря на филми, които съчетават майсторство, амбиция и културна значимост.
Прогнозирани фаворити за победа (филми): „Грешници“ (7), „Битка след битка“ (3), „F1“, „Франкенщайн“ и „Сантиментална стойност“ (2)
Кои са най-големите изненади през годините на церемонията по връчването на наградите „Оскар”?
„Паразит”
2019 е изключителна година за киното. През нея излизат няколко филма, които с право могат да бъдат наречени шедьоври. Дискусиите относно това кой е най-добрият от тях са ожесточени, но сред споменаваните заглавия така и не попада „Паразит“ – сатира на класите от легендарния южнокорейски режисьор Бонг Джун Хо.
Наградата му за най-добър филм е историческа и определено изненадваща, но има още един „Оскар”, който е още по-шокиращ, а именно този на Бонг в категорията за най-добър режисьор. Не се случва често режисьори на чуждестранни филми да бъдат номинирани за „Най-добър режисьор“ – да не говорим за спечелване на наградата. След като Алфонсо Куарон печели за „Рома“ само година по-рано, изглежда малко вероятно Академията да продължи с още една чуждестранна победа. Бонг успява напук на всички очаквания.
„Влюбеният Шекспир”
„Влюбеният Шекспир” печели седем награди „Оскар“, но заслужава ли ги всъщност? Той не е определян като шедьовър, но все пак е остроумен и блестящ исторически филм, който балансира между разкошни визуални ефекти, нежна романтика и сладка комедия.
Филмът победи спряганият за фаворит „Спасяването на редник Райън“. Днес неочакваната победа се приписва главно на агресивните стратегии на продуцента Харви Уайнстийн.
„Пианистът”
Ейдриън Броуди за първи път стъпва на сцената на Dolby Theatre през 2003 г., за да получи наградата си за ролята на полско-еврейския пианист Владислав „Владек“ Шпилман в разтърсващата драма от Втората световна война „Пианистът“.
Въпреки блестящото му превъплъщение - Броуди първоначално определено не е фаворит за наградата. Той не печели нито едно от останалите важни отличията през въпросния сезон. По-голямата част от тях отиват при Даниъл Дей-Луис за „Бандите на Ню Йорк“ и Джак Никълсън за „Относно Шмид“.
„Driving Miss Daisy”
Заглавието е обявено за най-доброто за годината, но всъщност дори не получава номинация за най-добър режисьор. Към онзи момент последният филм, печелил най-голямата награда без номинация за режисьор, е „Гранд хотел“ от 1932 г.
В навечерието на церемонията изглежда, че „Обществото на мъртвите поети“ или „Роден на четвърти юли“ ще бъдат тези, които ще си тръгнат със статуетка. Фактът, че „Направи правилното нещо“ на Спайк Лий дори не беше номиниран за най-добър филм, е значително спорен дори тогава и все още изглежда като една от най-големите грешки на Академията.
„Crash”
Въпросът за това коя е най-лошата лента, спечелила „Оскар” за най-добър филм, обикновено получава няколко различни отговора, но везните определено се накланят към „Crash”.
Филмът разглежда темата за расизма и предразсъдъците в САЩ с толкова финес, колкото носорог, разглеждащ бижутериен магазин. Някои защитават продукцията като „не толкова лоша“, но би било трудно да се намери някой, който да каже, че това е наистина велик филм – и още по-трудно да се намери някой, който да не е съгласен с твърдението, че ясният фаворит от 2005 г., „Планината Броукбек“, е бил безкрайно по-заслужено номиниран. Освен това „Crash” става вторият филм, спечелил „Оскар“ за най-добра продукция, който не е бил номиниран за „Златен глобус“ в същата категория.
„Ex Machina”
A24 разпространява някои от най-добрите независими филми във всеки възможен жанр от няколко години насам, а един от най-добрите им научнофантастични филми е „Ex Machina”, режисьорският дебют на сценариста Алекс Гарланд. Това е един от най-добрите филми за андроиди, правени някога, абсолютно брилянтно произведение на научната фантастика с дълбока философска същност, което се представя скромно добре в боксофиса и феноменално добре сред критиците веднага след излизането си.
Въпреки че е един от най-важните филми на 2014 г., никой не очаква да получи много номинации за „Оскар“. Малкият независим филм обикновено не е по вкуса на Академията. Той получи заслужена номинация за оригинален сценарий и също толкова заслужена номинация за визуални ефекти, което изглеждаше достатъчно като победа. Докато изненадващо филмът победи големите фаворити с голям бюджет като „Mad Max: Fury Road“ и „Star Wars: Episode VII — The Force Awakens“ и спечели за визуални ефекти. Това е може би най-шокиращата победа в историята на наградите „Оскар”, но също така е и една от най-удовлетворяващите.
Барбра Стрейзанд и Катрин Хепбърн си поделят наградата за водеща женска роля
Две от най-емблематичните и уважавани актриси на своето поколение и жанр, Барбра Стрейзанд (двукратна носителка на „Оскар“) и Катрин Хепбърн (четирикратна носителка на „Оскар“), не се нуждаят от представяне. Двете имат връзка, с която не всички са запознати. Те са главните героини на втория и последен случай, в който статуетката за актьорско майсторство завършва с равенство.
Стрейзанд печели за „Funny Girl“, един от най-важните ѝ филми, а Хепбърн - за „The Lion in Winter“, един от най-добрите исторически филми на епохата. И Стрейзанд, и Хепбърн били фаворитки, така че е нямало да бъде особено шокиращо някоя от двете да спечели в индивидуалната надпревара. Равенство обаче не е очаквано, заради което това безспорно се превръща в един от най-изненадващите моменти в историята на „Оскарите”.
„Братовчед ми Вини”
Преди да стане трикратно номинирана за „Оскар“ суперзвезда с роля в най-печелившата филмова поредица в историята Мариса Томей е обещаваща актриса, която пробива с участието си в една от най-добрите комедии, спечелили „Оскар“ през 90-те години: „Братовчед ми Вини“.
Томей печели статуетката за поддържаща женска роля против всички очаквания. Дотогава тя не е получавала никакви значими награди, а е била и номинирана редом с ветерани от ранга на Миранда Ричардсън (БАФТА за „Damage“) и Джоан Плоурайт ( „Златен глобус“ за „Омагьосан април“). Победата на Томей е толкова шокираща, че се ражда конспиративна теория, че водещият на категорията - Джак Паланс, е прочел грешно името.
„Pollock”
Въз основа на живота на Джаксън Полък филмът предлага увлекателен и задълбочен поглед върху неговия творчески процес, подкрепен от мощната игра на великия Ед Харис, номиниран за „Оскар“.
Той не е единственият актьор от „Pollock“, номиниран за „Оскар“. Сред претендентите попада и Марша Гей Хардън, която до онзи момент не е получавала подобно значително признание за работата си. Това е историческа и безпрецедентна победа, тъй като е единственият случай, в който актьор е спечелил „Оскар, без да е номиниран за някоя от гореспоменатите награди.
“Moonlight”
Фактът, че „Moonlight“ получава наградата за най-добър филм, не е най-шокиращото нещо на света. Въпреки малкия си бюджет и независимия си характер, филмът е изключително добре приет при излизането си и грабва редица важни награди.
Церемонията по връчването на „Оскарите” през въпросната година остава в историята с объркването, което доведе Уорън Бийти и Фей Дънауей да обявят „Ла Ла Ленд“ за носител на 89-ата награда за най-добър филм.
