Тундра бъги – любопитен феномен за авантюристи, гастрономи. Потвърдено, кулинарните вкусове и туристическите предпочитания очевидно вървят ръка за ръка. Ако сте любител на горещите температури, безкрайните часове на плажа и засъхналата солена вода по кожата, то следващата покана за вечеря може би няма да ви изкуши. Ако обаче сте от

най-смелите приключенци с предпочитание към дивите, северни места,

със сигурност ще резервирате билети за следващата дестинация. На вашето внимание е гастрономическа авантюра в субарктическа тундра на Канада! Над главите ви ще е северното сияние, а

специалитетите ще се сервират в местната атракция – полярното тундра бъги.

Разположен на 58-ия паралел на север, субарктическият град Чърчил в Канада, има население от едва 900 постоянни жители. Второто най-известно за него е, че го наричат столицата на белите мечки.

900те местни обаче годишно посрещат 500 000 посетители.

Какво ги води насам? Разбира се, арктическата пустош, споменатите мечки, китовете белуга и сега внимание – кухнята! Не си правете прибързани заключения кухнята в Канада и по-специално, в Чърчил

възбужда не по-малко небцето, както някои от добре познатите средиземноморски специалитети.

Тук, естествено говорим за дивеч, предимно от лосове, риба и арктически плодове. Но най-щастливите авантюристи, получават черешка в тортата от изброеното. В конкретни дни през февруари и март гостите на канадския град, могат да се качат на тундра бъгито (голямо скитащо превозно средство, създадено по поръчка за наблюдение на полярни мечки).

Нататък следва

кулинарно пътешествие над замръзналата река, заобиколена от обширната субарктична пустиня, замръзнали полета и огромни снежни преспи.

След това пътуване като от приказен пейзаж, гастро любителите пристигат на брега на замръзналата река с изглед към залива Хъдсън. Там ги чака Dan’s Diner – един по-различен ресторант. Необичайното място за сервиране на специалитети – бъгито в Канада е с панорамни, огромни прозорци, така, че

Северното сияние да е буквално над главата ти.

Град Чърчил е разположен точно под овала на сиянието, което го прави едно от най-добрите места за наблюдение на явлението с повече от 300 нощи.

Идеята за тундра бъгито се появява още в края на 70-те години. Тогава фотографът на полярните мечки Дан Гуравич идва за първи път идва в района. Няколко години по-късно

той превръща стар училищен автобус в мобилна кухня.

Менюто в нея включва ястия от говеждо месо, картофи и спагети карбонара. Инициативата му става традиция и сега, години по-късно Dan’s Diner продължава започнатото от Гуравич.

„Ястията, които правим, са вдъхновени от спецификата на областта.  Всичко в чиниите отразява ароматите и вкусовете на тази арктическа местност. Стремим се да включваме местните производители, доколкото можем, споделя собственикът на ресторанта. „Месо от лосове, бизони и диви свине идва от сертифицирана фирма в Уинипег. Местните рибари осигуряват прясна риба, а горските плодове се доставят и замразяват за употреба извън сезона от жител на Чърчил, който ги храни през лятото, продължава управителят на Dan’s Diner.

Всички ястия се приготвят в хижата на около 8 километра, а най-последните щрихи и подправки се добавят в бъгито точно преди да бъдат сервирани. След като гостите пристигнат, те биват посрещнати с напитки и мезета, докато останалото от вечерята стане готово.

Снимки: Dan’s dinner