Регионалният исторически музей на София е дом на стотици експонати от миналото на страната и столицата ни. Някогашната баня днес пази уникални културни ценности, за които чужди държави биха дали стотици хиляди евро, за да ги притежават.

Артпортал посети емблематичната сграда, за да види някои от съкровищата, които представят постоянната и временна експозиции на музея.

Минералната баня в миналото понесла разруха и бомбардировки, сега е културна институция, но дали винаги е било така. Историята на сградата започва още преди нейния строеж и решението на „общината да къпе софиянци“. През 1928 г. тогавашният кмет Владимир Вазов дава предложението банята да стане музей.

Обиколката ни започва от централното фоайе на сградата. Мястото трябвало да прилича на съвременен мол – да събира и столичния елит, когато имало специален повод, така и да се водят беседи и дебати, а оркестър на втория етаж да се грижи за атмосферата.

Болидът на княз Фердинанд

Гордостта на музея е реставрираният до съвършенство автомобил на княз (цар) Фердинанд. Експонатът е първа спирка независимо дали влизате в музея сами или с екскурзовод. Известно е, че князът бил почитател на новите технологии и имал поглед към бъдещето, автомобилите са били негова страст, както и други превозни средства.

Този „Мерцедес“ наистина е участвал в състезание – през 1905 г. от Мюнхен до Берлин и спечелил второ място. Оказва се, че подобен болид от онази епоха няма дори в музея на Даймлер.

Това е първата кола собственост на българската държава. Столичната община получава щедра оферта от Германия, която иска да притежава автомобила – предложението се равнява на 5 S-класи и 420 хиляди евро. София отказва и може да се похвали с уникат, който е в перфектно състояние и в движение.

Бюрото от Бисмарк

Минавайки покрай един от първите велосипеди в България и легендарните сребърни обувки, влизаме в залата с подаръци от цял свят. Вниманието се спира на часовника, но не с кукувицата, а със змея и без Свети Георги. Той е подарък от английската кралица Виктория и следва да напомня Биг Бен.

Заставаме пред масивното златно бюро, подарък от Ото фон Бисмарк. Двамата с Фердинанд разменяли писма, изпъстрени с псевдоними и кодирани думи. Реставраторите в Киноцентъра в „Бояна“ са имали доста работа по реставрацията на това важно бюро. Отнело им цели две години докато изстържат от него зелена блажна боя, която нанесла големи щети.

Каляската на Мария-Антоанета

Стигаме до още едно превозно средство, което буди голям интерес в музея. „Златната каляска“ безспорно е един от най-важните експонати. Била е изработена във Франция за френската кралица Мария-Антоанета. Докарана е от Версай като сватбен дар за княз Фердинанд и княгиня Мария-Луиза от майка му – княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска, дъщеря на френския Крал Луи Филип.

Каляската е връх в инженерството от онова време, тъй като е с двойна съспенсия – двойно окачване, за да не друса и разклаща кралицата по чакълестите алеи.

Каляската е изцяло в оригинален вид, добавени са само гербовете на Фердинанд. Трудност за реставраторите било да намерят достатъчно големи щраусови пера за украсата, затова се наложило да поръчат китайски. Независимо от красотата и удобството обаче тя е използвана само за няколко часа по време на сватбата – с нея е посрещат князът на гарата.

Сцени от живота на софиянци

Качваме се на втория етаж на музея, където има богата експозиция със сцени от живота на софиянци. Ще видим сетове от домовете на заможни софиянци и от ежедневието на обикновения човек. Изложени са костюми, шапки и аксесоари, детски играчки, ютии и грамофони.

Богата е колекцията от сервизи, като такъв за ядене на сладко, защото протоколът го е изисквал, тъй като в онези времена никой не е ял с лъжица от буркана.

Сватбата през годините

Вторият етаж представя и сватбения ритуал в цялото му величие и великолепие. Фотографии показват традиционна сватба от 1890 г., през градска сватба и сватбата от социализма.

Има много булчински рокли, като най-старата датира от 1888 г. и е принадлежала на съпругата на бившия министър-председател д-р Константин Стоилов.

Държавните символи и гербът на София

В залата на основните институции виждаме автентичния трон на цар Борис III. Голямо внимание е отделено на Хараламби Тачев и създаденият от него проект за герб на София. В залата са подредени бюрото и библиотеката от домашния кабинет на д-р Константин Стоилов, изработени от дърво и двете му пишещи машини на кирилица и латиница. Виждаме портрета и писалището на видния държавник Стефан Стамболов, министър-председател 1887-1894 г.

Интересен е първият том на Златната книга на София, на чиято първа страница се подписва с калиграфския си подпис цар Фердинанд и нарича столицата „мъдра“. Няколко десетилетия след това подписи в нея полагат космонавтите Юрий Гагарин и Леонид Леонов. Попълването ѝ отнема точно 60 години.

Вторият том на Златната книга все още се попълва от важни хора, които посещават града ни, а когато страниците се запълнят и той ще бъде сложен под витрина.