По време на пресконференция в Лион в събота, 22 октомври, американският режисьор Тим Бъртън,
който получи 14-ата награда „Люмиер“
по време на фестивала във френския град, говори за сътрудничеството си със студиото на „Дисни“. И да кажем, че беше достатъчно рязък в изказа си.
Той сподели, че се е чувствал така, сякаш е:
"работил в голям цирк, от който е трябвало да избяга", визирайки своя римейк на "Дъмбо" от 2019 г., който е последният му опит със студиото. "Мисля, че с Disney е свършено. Филмът до голяма степен е автобиографичен".
Все пак не трябва да забравяме,че…
Творческият път на режисьора започва именно благодарение Disney
Първата късометражна анимация на Тим Бъртън „Stalk of the Celery Monster“ („Стъблото на чудовището от целина“), която трае едва две минути, привлича вниманието на анимационния отдел на Walt Disney Productions, който предлага на Бъртън стаж като аниматор в студиото. Известно време Бъртън работи като аниматор, художник на сториборд, графичен дизайнер, художествен директор и художник на концепции във филми като „Лисицата и кучето“ (1981), „Трон“ (1982) и „Черният котел“ (1985). Неговите концептуални творби обаче, никога не влизат в готовите филми. Може би още от тогава младия режисьор усеща проблемите, които назряват все по-усезаемо с годините.
Анимацията „Дъмбо“, който излезе през 2019 г., отбелязва края на дългогодишното сътрудничество между режисьора и студиото.
Първите истински пробиви на америкаснкия режисьор е анимацията „Винсънт“. Сериозният успех обаче следва през 90-те години на миналия век с филми като „Кошмарът преди Коледа“ („The Nightmare Before Christmas“) (1993)
„Джеймс и гигантската праскова“ (1996).
А по-късно и с „Алиса в страната на чудесата“ (2010), „Франкенуини“ (2012) и „Дъмбо“ (2019).
Режисьорът остава оптимист за бъдещето на киното
По време на пресконференцията в Лион Тим Бъртън заяви още, че е:
"много оптимистично настроен по отношение на киното - форма на изкуство, която свързва хората повече от всяка друга. Преди няколко години в Холивуд имаше само един подход - всичко се правеше за стрийминг, Netflix и телевизия. Но след пандемията разбрах, че филмите (за голям екран) все още са важен, че те винаги ще съществуват, че киното като цяло е форма на изкуство, която надхвърля всичко друго."
