За Шинейд О’Конър музиката е терапия, която помага да избяга от бурното си детство. Животът ѝ е изпълнени с красива музика, трудни лични моменти и сложни отношения с публиката. Бунтарският ѝ характер е продиктуван най-вече от негодуванието срещу насилието, на което е подложена като дете, и от опита ѝ в поправителния дом в Дъблин. Именно музиката я спасява, разгръщайки творческия ѝ талант, който я превръща в световна музикална звезда. Но също така и в бунтар, готов да бъде противоречив и никога да не играе играта на поп звезда с имидж.
Шинейд Мари Бернадет О’Конър е родена на 8 декември 1966 г. в заможното предградие Гленагери в Дъблин. Тя е третото от петте деца на Шон О’Конър и съпругата му Мари. Двойката се омъжва млада и връзката им, често бурна, приключва, когато О’Конър е на осем години.
Шинейд започва да краде от магазините като малка
Брат ѝ, Джоузеф, веднъж описва майка им като дълбоко нещастна, разстроена и склонна към физическо и емоционално насилие над децата си. В крайна сметка О’Конър се премества да живее при баща си, но често бяга от училище, за да краде от магазини. Тя е настанена в Дъблинския център за обучение „Ан Грианън“, който някога е бил една от прочутите перални „Магдалена“, първоначално създадени за лишаване от свобода на млади момичета, смятани за разпуснати.
Една от монахините открива, че единственият начин да държи под контрол тази непокорна тийнейджърка е да ѝ купи китара и да я срещне с учител по музика. Доброволец в институцията имал брат, който свирел в ирландската група „In Tua Nua“. Тя записала една песен с тях, но те сметнали, че е твърде млада, за да стане пълноправен член на бандата.
Напуска училище, за да пее в група
На 16-годишна възраст баща ѝ я премества в пансион в Уотърфорд, където един учител забелязва таланта ѝ. Той ѝ помага да запише демо касета с две свои композиции. Среща се с продуцента и композитор Колм Фарели и заедно с други музиканти създават групата „Ton Ton Macoute“. Те веднага правят впечатление и когато се преместват в Дъблин, О’Конър напуска училище, за да отиде с тях. В крайна сметка тя се премества в Лондон и си намира опитен мениджър, който преди това е работил за U2.
Звукозаписната компания опитва да промени нейната пънк визия, но тя категорично отказва
„Това, което описваха, всъщност бяха техните любовници. Посочих им това, което те не приеха много добре“, казва по-късно О’Конър.
Тя също така се разминава с продуцента, който е привлечен да подготви първия ѝ албум. След дълго убеждаване звукозаписната компания ѝ позволява да го продуцира сама. По това време тя е бременна в седмия месец от своя барабанист Джон Рейнолдс, за когото се омъжва. През 1987 г. излиза филмът „Лъвът и кобрата“, който се радва на огромен успех. В него звучат типичните за О’Конър хармонии и атмосферни фонове, обединени от характерния ѝ глас. Печели номинация за „Грами“ за най-добро женско рок вокално изпълнение.
Един от синглите – „Mandinka“, се представя добре в САЩ и е песента, която тя избира да изпее в „Late Night with David Letterman“ – първата ѝ поява в американския телевизионен праймтайм. Тя надгражда с последвалия си албум, отличения с „Грами“ – „I Do Not Want What I Haven’t Got“, който съдържа най-успешния ѝ сингъл – кавър на песента на Принс „Nothing Compares 2 U“. За достигането на върха на класациите в Обединеното кралство, Ирландия и САЩ спомага впечатляващият видеоклип, в който в голяма степен лицето ѝ е показано в близък план, докато пее. По време на заснемането на видеоклипа тя плаче. По-късно споделя, че ѝ е било трудно да изпее песента, защото ѝ е напомняла за загубата на майка ѝ, която е загинала в автомобилна катастрофа през 1985 г.
Къса снимка на папа Йоан Павел II в ефир
Споровете никога не са били далеч от нея. Тя отказва да изнесе концерт в Ню Джърси, освен ако не се откаже от обичайната си практика да свири националния химн на САЩ, преди да излезе на сцената. Мястото неохотно се съгласява, но това довежда до бойкот на песните ѝ от страна на редица американски радиостанции. Месец след излизането на песента „I’m Not Your Girl“ О’Конър изпълнява версия на „War“ на Боб Марли в предаването „Saturday Night Live“ на NBC. Тя заменя някои от думите, така че песента се превръща в протест срещу сексуалното насилие над деца в Католическата църква.
За ужас на продуцентите Шинейд вдига пред камерата снимка на папа Йоан Павел II и я разкъсва наполовина. NBC получи повече от 4000 оплаквания от зрители и много от тях унищожиха копия на нейните записи. При следващо участие на живо тя е освиркана толкова много, че не може да изпълни песента. В края на 1992 г. тя се връща да живее в Дъблин.
Четвъртият ѝ албум, „Universal Mother“, с авторско участие на Джърмейн Гриър и Кърт Кобейн, не успява да подражава на успеха на предишните ѝ творби. Това е последният ѝ студиен албум в продължение на шест години.
Стресът я кара да направи няколко опита за самоубийство
След като се разделя със съпруга си, тя се оказва в дълга битка за попечителство с журналиста Джон Уотърс, който е баща на второто ѝ дете – дъщеря на име Ройзин.
В един от най-странните обрати в живота си тя е ръкоположена за свещеник в Латинската тридентска църква – независима католическа църква. Въпреки презрението си към църковната йерархия О’Конър винаги е твърдяла, че е практикуваща християнка и благочестива католичка.
През 2000 г. тя се връща в студиото, за да запише албума „Faith and Courage“. До голяма степен написан от самата нея, той не успява да пробие в ТОП 20 във всички класации за албуми, с изключение на австралийската.
Има кратък втори брак с журналиста Ник Сомерлад.
Появява се третото ѝ дете от музиканта Донал Луни, което кръщава Шейн.
Албумът „Sean-Nos Nua“ от 2002 г. включва преработки на традиционни ирландски народни песни. Година по-късно тя издава компилация от нечувани досега парчета и демо версии, преди да обяви, че се оттегля от музиката. Както психическото, така и физическото ѝ здраве страдат. Диагностицирана е с биполярно разстройство и се бори с болезненото състояние фибромиалгия.
В резултат на престой в Ямайка се появява седмият ѝ студиен албум „Throw Down Your Arms“, колекция от кавъри с реге привкус, която среща положителни отзиви.
През 2006 г. тя ражда четвъртото си дете, Йешуа Франсис Бонадио, чийто баща е тогавашният ѝ партньор Франк Бонадио. През следващата година тя издава още един албум – „Theology“. Той не успява да оглави класациите.
Третият брак през 2010 г. с дългогодишния ѝ приятел Стив Куни продължава по-малко от година. Тя се завръща в музикална форма с издадения през 2012 г. албум „How About I Be Me (and You Be You)“, който достига пето място в Ирландия и 33-то място в британските класации.
През 2015 г. отново обмисля самоубийство
През 2013 г. има сериозна публична разправия с певицата Майли Сайръс. О’Конър публикува на уебсайта си писмо, в което критикува Сайръс за откровено сексуалните ѝ видеоклипове. Тя от своя страна отговори, като определи О’Конър като „луда“.
През 2014 г. излиза албума ѝ „I’m Not Bossy, I’m the Boss“. На обложката тя позира с перука и прилепнала по фигурата черна рокля, докато гали китара.
Психичното ѝ здраве въпреки всичко остава нестабилно. През ноември 2015 г., след като се възстановява от хистеректомия, тя публикува съобщение във Facebook, в което обявява, че е отседнала в хотел и обмисля самоубийство. Тя е намерена в безопасност и е получила медицинска помощ.
Приемайки исляма през 2018 г., тя сменя името си на Шухада’ Садакат, но продължава да се изявява под рожденото си име.
През юни 2021 г. тя издава мемоарна книга „Спомени“ и участва в интервюта за медиите, за да я популяризира, някои от които са фрапиращи. Певицата заяви, че се е почувствала „силно провокирана“ от интервю в предаването „Woman’s Hour“ на BBC Radio 4 за борбата ѝ с психичното здраве и отразяването ѝ в медиите.
По-голямата травма идва през януари 2022 г., когато 17-годишният ѝ син Шейн слага край на живота си. След смъртта му певицата публикува поредица от тревожни туитове, в които посочва, че обмисля самоубийство. Тя съобщава на последователите си, че е приета в болница.
„Винаги съм казвала, че ако живееш с дявола, ще разбереш, че има и Бог“, казва тя.
Шинейд О’Конър беше преждевременно развит талант, който използваше музиката като средство за справяне с демоните в себе си. Противоречива личност в много отношения, тя винаги отказваше да се подчинява на утвърдената линия – нещо, заради което постигна по-малък успех, отколкото заслужаваше. Въпреки това певицата не се извиняваше и не се разкайваше за този си житейски избор.
