Светлана Янчева – актриса, в която театърът и киното могат да се огледат. Да я разпознаят като свой посланик на света. Като свое откритие на земята, при обикновените хора. Наблюдаваш я и си казваш – колко рядко срещано днес е един артист да умее да отстоява ценности.
Да не прави компромиси. Да страни от славата, да избягва коктейлната култура
Но когато се появи на сцената, да я обеме цялата. Да те подчини да го гледаш, без да мигнеш. Да бъде господар на този хабитат – театъра, съвсем заслужено и оправдано.
Всичко това и още толкова може да се каже за Светлана Янчева – тазгодишната носителка на награда ИКАР 2023 за Най-добра женска роля. Получи я за изпълнението си в спектакъла “О, щастливи дни” по Самюел Бекет. Постановката е в репертоара на Театрална работилница “Сфумато”.
На церемонията вчера в Народен театър “Иван Вазов” режисьорката Маргарита Младенова прие статуетката от името на Светлана Янчева с думите, че Уини (персонажът на актрисата в продукцията) е
женският образ в световната драматургия, еквивалент на Хамлет на Шекспир
Нямаме основание да не се съгласим. И в тази връзка, трябва да отбележим, че актьорско изпълнение от такъв характер освен подарък за публиката в залата, е и свидетелство, че актрисата е готова. Достигнала е до този момент в кариерата си. А
Светлана Янчева знае как да надгражда всяка следваща роля по професионалния си път
“Неговите поетични “театрални машини” – едновременно човеци и паднали ангели, заклещени в своите битийни капани – заровени в земята; живеещи в кофи за боклук или в цилиндри – са реплика на мъчениците от Дантевия “ад”. Само, че наказани без грях. Наказани да живеят.“ С тези думи по повод “О, щастливи дни” Маргарита Младенова
отваря вратата на зрителя към този граничен свят, който му предстои да види
Свят, в който Светлана Янчева ще бъде диригент и, в който ще го води.
Ако още не сте гледали спектакъла – направете го. А ако още името на Светлана Янчева е встрани от театралните ви радари, поправете и това бързо.
Защото ще чувате името й много, много пъти и трябва да сте подготвени.
Рядко наистина се среща актриса,
на която да са прилягали толкова по мярка прекрасни образци на женски роли,
същевременно и извън конвенционалните характери. Откъде да започнем?
За повече от 35 години почти непрестанна творческа работа, Светлана Янчева снима активно в киното, а многобройни са и превъплъщенията й в театъра.
Голямата й
филмова популярност идва с “Аз, графинята” през 1989 г.
Режисьор е Петър Попзлатев, нейният съпруг. Определяна като една от най-успешните кино истории от периода на прехода в България “Аз, графинята” подарява на Светлана Янчева знаковото превъплъщение в една от най-колоритните представителки на хипи поколението
в страната. Сиси графинята е действителен образ за една от първите публично известни наркоманки, насилствено пратена в ТВУ, а впоследствие и в Клиниката в Суходол.
Трудната и драматична съдба на Сиси обаче е големият трамплин на Янчева в кариерата й
В рамките на следващите години, животът заслужено й подарява още по-големи предизвикателства в киното, като тук може да отбележим “Разследване” от 2006 г. на Иглика Трифонова, “Дзифт” на Явор Гърдев, “Жажда” на Светла Цоцоркова, “Страх на Ивайло Христов.
Независимо от живота пред камерата – наситен, богат и разнообразен,
театърът сякаш знае още по-добре как да погълне с центробежната си сила тази актриса
Както колежката й Албена Ставрева (също номинирана за ИКАР 2023 за най-добра женска роля) отбеляза пред Art Portal News, и двете са завършили ВИТИЗ при проф. Николай Люцканов. А той е знаел как да създава артисти.
Невъзможно е да направим пълен преглед на театралните роли в биографията на Светлана Янчева. Към тях трябва да се пристъпва бавно, внимателно, полека. Всяка една от тях може да влезе в историята на театъра в България. Да бъде нагледен урок за студентите. Задължителни за проследяване са спектаклите:
„Мъртвешки танц“ – обявен за едно от най-добрите представления от последните години в България. В него Светлана Янчева си партнира с Владимир Пенев, режисурата е отново на проф. Маргарита Младенова. „Любовта е свлечена в Омразата. Омразата като страст, форма на живот, унищожителна стихия. Смъртта не идва, защото отдавна е дошла, отдавна е тук. Смърт приживе. Жива смърт. Танцува с нас. Танцуваме с нея“, това са думите в кратката анотация на този спектакъл, проследяващ сложните семейни отношения, синтезирани от два текста на гения Аугуст Стриндберг. Отличени, както с ИКАР-и, така и с АСКЕР-и, Светлана Янчева и Владимир Пенев получават и заслужено голямо внимание от международна публика, спектакълът е гостувал на десетки фестивали.
„Жана“ – постановка на Явор Гърдев, част от програмата на Народен театър „Иван Вазов“, която отново среща дуото Янчева/Пенев на една сцена. „Жана“ е поредното брилянтно изпълнение на Светлана Янчева, която тук влиза в кожата на безпристрастната, изцяло дистанцирана от емоциите жена в зряла възраст, за която капитала и статута са единствената дисциплина в живота.
„Животът е прекрасен“ на Александър Морфов, „Танцът Делхи“ на Галин Стоев, „Хамлет“ отново на Явор Гърдев…са още от безкомпромисните прояви на Светлана Янчева в театъра. Роли, сякаш завещани на следващите поколения, защото за мнозина нейното присъствие на сцена е повод да се докоснат и те професионално към театъра.
С тези професионални катарзиси, които могат да щрихират най-точно личността й, сякаш добре разбираме, защо
Светлана Янчева рядко дава интервюта, не присъства на светски събития и не е актриса, която да ангажира с личния си живот
Тя казва всичко с работата си. Там я търсете.
Трейлър към спектакъла „Жана“:
