Владо Пенев няма нужда от представяне. От статуса му на култов глас от дублажа,
през ролите в успешни български сериали като „Под прикритие“,
до знакови превъплъщения в театъра, които те изстрелват на ръба на стола. Той е хамелеон, който влиза като у дома си във всеки образ.
Особено в отрицателните
Навръх Световния ден на театъра Владо Пенев получи трети „Икар“ за главна мъжка роля като поп Кръстю във „Великденско вино“ на Константин Илиев.
artportal.news се срещна с него минути, след като слезе от сцената в Народния театър.
– Г-н Пенев, честит „Икар“! Трети поред. Освен с помитащата ви ярка игра, приличат ли си по нещо образите, които ви носят регулярно тази награда?
– Това са все крайно отрицателни герои (смее се). Гадняри. Най-гадните от световната драматургия май са се случили на мен. И точно това е хубавото, защото аз самият не съм лош човек. Предизвикателство е да защитиш такъв образ. Да намериш основание този човек да бъде такъв, какъвто е, без да го наказваш. Без да го съдиш в играта си. И аз съм щастлив, че се справям с тази задача, щом гаднярите ми носят трети „Икар“.
– Кое беше най-голямото предизвикателство в изграждането на образа на поп Кръстю?
– Това, че никой не предполага, че този човек може да стигне до покаяние. Тя и пиесата не е написана с тази цел. Този човек до последно продължава да настоява, че е невинен. Че не е предал Дякона. В нашето представление обаче поп Кръстю стига до покаяние и това е важно за всички ни. Независимо от това колко аргументи имаме за това, което се случва. Какви претенции имаме към другите като причина за една катастрофа. Нека първо погледнем към себе си. И да си простим.
– „Изядохме те, Игантие, изпихме те“, казва вашият поп Кръстю за Левски. Тази мантра да търгуваме духовното колко актуална е днес?
– Съвремието ни е много сходно с онова време. Разбира се, контекстът много се е променил, но основните двигатели и мотивации за деградацията са горе-долу същите. Те са константи в народопсихологията ни. Тази непреодолима българска черта да завиждаш, да се гледа в двора на съседа. И никога да не търсиш вината в себе си. Мисля, че това е една от причините да бедстваме като общество и в момента.
Фотокредит: Стефан Н.Щерев
