Спектакълът „Духът на Гогол“ на режисьора и директор на Драматичен театър – Ловеч Биляна Петрова, повежда зрителите в един

полет през живота и творчеството на великия писател,

вплитайки в сюжета на визуално и сетивно ниво характерната за Гогол редуващата се всекидневна и фикционална реалност.

И тъй като „към думите трябва да се отнасяме честно“, нека си представим спектакалът като една голяма къща. Духът на Гогол, разбира се, обитава всяко кътче от нея, а тя освен, че крие изнади зад всеки ъгъл е осеяна с много врати. Зад всяка една от тях дебне нещо ново и неочаквно. Кикиморки се смеят в мрака, а демоните дремят (но само привидно!) на повърхността, но какво се крие под нея? Туй се пита зрителя, а невероятният творчески екип не ни дава еднозначен отоговр. Вместо това „Духът на Гогол“ на Биляна Петрова ни превежда стремглаво през мрачните коридори, с които е изпълнен живота (и съзнанието) на писателя. За тази цел проследяваме житейския му път, но забележете! – без основния акцент да са тривиалните биографични факти.

Вместо това публиката е поканена на ретроспективна разходка: през характерите и взаимоотношенията на дядо му и баба му,

в чиито образи с пълен заряд

влизат актьорите Петко Венелинов и Аделина Петрова. Също и историята на запознанството на майка му и баща му, изиграни от талантливите млади актьори Боряна Бабанова и Павел Емилов. Както и сключването на фаталната сделка на бащата на Гогол с Дявола, още преди малкия Николай да бъде роден. Може би именно тази среща бележи завинаги писателя, обричайки съдбата му на постоянна и често неравностойна борба с Дявола. Както и на вечна схватка с неговия вътрешен демон.

В ролята на студента, който издирва духа на Гогол e Дамян Тенев. Той преминава през пластовете на времето като на моменти е и свидетел, и пряк участник в случващото се.

Тук няма как да не спомена и невероятните превъплъщения на Георги Грозев, който публиката вижда и като високомерния професор. И като кокетната руска императрица, и като коварния шарлатанин. И макар всеки един образ да е толкова различен спрямо предишния, във всеки един наднича лукавостта на самия Дявол (творческо решение, което приветствам напълно!). Всичко – от пластиката на лицето и тялото на Грозев, до това колко плавно и убедително скача от един полюс към друг. Всичко това придава на „Духът на Гогол“ точно онази щипка лудост, която излъчват както мистифицирания във времето образ на писателя, така и самата му литература.

Темата за лудостта в творчеството на Гогол е централна, точно затова и

целта на спектакъла на Биляна Петрова

е зрителите не толкова да се потопят в епохата (макар да не липсват ретроспективни сцени от така скъпата и идилична за него Украйна и от контрастиращия на неин фон град-призрак Санкт Петербург), колкото наистина да усетят Духа на писателя.

Всекидневната и фикционалната реалност се преплитат редом с константното преливане от лудостта към нормалността. Пасажи от текстове на писателя зазвучават на сцената, а някои от тях звучат толкова плашещо актуално и днес във време на война, че карат човек да настръхе.

С напредването на спектакъла все по-осезаемо се усеща Гоголската теза на възможния само в съня щастлив живот. Николай Василиевич Гогол призовава : „Бъдете не мъртви, а живи души!“ Аз ще добавя следното: Бъдете живи и будни зрители, защото си заслужава, защото има какво да видите.

На 20.05 в град Айтос и на 21.05 в град Поморие може да гледате „Духът на Гогол“ и да разберете за какво говоря, или тотално да ме оспорите. От вас зависи, но едно е сигурно, спектакалът няма да ви остави безразлични.