Трябва да си особено внимателен, когато в опит да пишеш за “Хипотетично”, влезеш в капана на същите клишета, с които спектакълът си играе. Думи – кухи паравани в опит за интелектуален скок, а всъщност: безсилие. Лишена от чувство за хумор претенция за високо изкуство, в което публиката е дистанцирана, безучастна или подценена. Самовлюбени актьори. Патетика.

Наместо това – “Хипотетично”

обтяга нормите на допустимост и свобода

с насмешка и ирония, както само добрият вкус предполага. В “Хипотетично” именно добрият вкус държи общия тон и свързва в едно идеите в тази жанрово-естетически пърформативност. Чувстваш се приобщен, още повече и защото наблюдаваш процес на спектакъл или спектакъл-процес. А това режисьорско решение е достатъчно находчиво и правдиво, защото отваря вратите към несъвършенствата и механиката в театъра. Към колебанията и съмненията, които обаче са искрени, живи и пълнокръвни.

Постановката на Галина Борисова е първата продукция, реализирана по програма “Апостол Карамитев” в Народен театър “Иван Вазов”. Премиерата й отвори камерното пространство на името на актьора, на четвъртия етаж в театъра. Инициативата цели то да се обособи като

територия за по-смели и неконвенционални продукции,

които получават институционална сцена. Това начало е добро – вкарва в националния театър повече въображение, по-богата интерпретация на (възможната) драматургичната конструкция. А ако в нещо има повсеместно съгласие – то е във все-по ограничената на творчески потенциал среда.

“Хипотетично” нарушава тази латентност и е опит за абстрактна стилово композиция, в която обаче дори несъвместимостите се сработват добре. Елена Димитрова, Кире Гьоревски, Велислав Павлов, Анета Иванова, Стефан А. Щерев и Пьотр Кшемински са актьорите, които през цялото време сякаш разтягат едновременно границите на времето и фиктивността на действията си на сцената. Фокусът не е много ясен и не това е важното, а по-скоро как и с неговата липсва нещата изглеждат в синхрон. Както беше споменато по-горе: думата процес води в осмислянето на видяното.

Не очаквайте строен синопсис за история и сюжет.

Хуморът, автоиронията и интелектуалния сарказъм движат всичко

и правят така, че “онова, витаещо във въздуха” да узрее пред публиката. Сценографията на Дарина Стоименова също допълва списъка с, на пръв поглед, несъответни елементи. От една страна – принтове на леко износени природни пейзажи, от друга саксии с изкуствени дървета и цветя, между които актьорите се движат или маркират част от хореографските жестове (отново дело на Галина Борисова). А те – облечени с работни комбинезони, под които носят пижами. И тук – никой не цели нарочно изгладена и прегледна естетика, която само би изискала някакво задължение. А

„Хипотетично“ е обратното на задълженията,

на строгия ред или амбициозната задача да отговори на очаквания. В неговия хаос и игри на мисълта е бунтът му срещу тях. И това го прави честен спектакъл.

В работата си Галина Борисова (носител, заедно с Теодора Попова на тазгодишен ИКАР за съвременен танц и пърформанс за „Есмералда и Раймонда“) изследва жеста и преходното, но с интелектуален заряд и не малко стимули за въображението. Това прави публиката участник в събитията на сцената, наред с целия останал екип. И, макар и всеки сам в и със себе си, в тази безтегловна театрална илюзия има много добра и бистра тоналност.

Следващата дата на „Хипотетично“ на сцена „Апостол Карамитев“ в Народния театър е 28 май.