Кристо – българинът, който опакова света

Фото кредит: Wolfgang Volz, © 2016 Christo and Jeanne-Claude Foundation

Великите личности като Христо Явашев сякаш оставят неизтриваема следа не само в историята, но и сърцата ни. Те продължават да вдъхновяват дълго след като са си отишли, и чрез творбите си да се докосват до нови поколения, които за съжаление могат да им се насладят само на снимка. Днес спомените за американския скулптор, художник и авангардист от български произход оживяват още по-силно. Причината е изложбата „Кристо – поетика на необикновеното“, която се провежда в музей-галерия „Анел“ в София. Събитието започва на 21 септември и ще продължи до 10 октомври, давайки на посетителите възможност да потопят в уникалния свят на Кристо и любимата му жена Жан-Клод.

Роден през 1935 година в Габрово, Христо израства в семейство с богата и интересна история. От бащина страна дядо му, академик Анани Явашев, е изследовател, който е открил руините на древния римски град Абритус. Баба му, Антонина Трунечекова, пък е с произход от Чехия и е сестра на известния художник Вацлав Трунечек. Родителите му Владимир Явашев и Цвета Димитрова се

запознават в Художествената академия, където любовта между тях пламва

Тяхната къща в Габрово често бива посещавана от различни изкуствоведи и артисти, особено през Втората световна война, когато мнозина от тях търсят убежище от бомбардировките в столицата.

От малък Христо проявява интерес към изкуствата. Семейството му организира домашен театър и самиздат списание „Български театър“, а той самият рисува и участва в кръжок по живопис.

След завършване на средното си образование, той решава да продължи в Художествената академия в София. Обаче, нещастните обстоятелства и

политическата обстановка в България

го карат да емигрира през 1956 г. След напускането на родината, се настанява първоначално в Прага през 1956 г., където се опитва да начертае нов начало. Обаче скоро след това, с нахлуването на съветските войски в Унгария, той се оказва принуден да избяга отново, този път нелегално към Австрия. Във Виена, Христо се бори за оцеляване, като работи в различни ниско платени работи, докато едновременно с това развива своята кариера като портретист.

Кристо и Жан-Клод търсят възможно място за „Мастаба“ през февруари 1982 г. / Фото кредит: Wolfgang Volz

Следващата му спирка е Париж. Там, в един октомврийски ден през 1958 г., докато рисува портрет на съпругата на генерал дьо Гийебон, се сблъсква със съдбата – запознава се с Жан-Клод, дъщерята на генерала и бъдещата му съпруга. Любов от пръв поглед е и впоследствие решават, че трябва да бъдат заедно. Само, че по това време Жан-Клод е сгодена, а малко по-късно омъжена. Сключва брак с инженер от нейната класа, докато Кристо все още няма какво да ѝ предложи…освен мечтите си. Само няколко дни след края на медения ѝ месец, тя прекратява брака със своя съпруг и двамата с Кристо стават неразделни. Двамата са толкова лудо влюбени, че Жан-Клод веднъж споделя: „Аз правя това, защото обичам Кристо. Ако той беше зъболекар, щях да се занимавам със зъболекарство“. 

Фото кредит: Zarateman

В началото Кристо започва да опакова дребни предмети, като играчки и столове, но именно неговата любима го насърчава да погледне по-мащабно. Връзката им е толкова силна, че не само мислят еднакво, а според Кристо са „близнаци от различни майки“. Интересното е, че дори са родени в един и същи ден. Няколко години след раждането на единствения им син, на когото дават българското име Кирил, идва и първата им съвместна работа.

„Желязната завеса“, Париж (1962)

За една от първите си съвместни творби Кристо и Жан-Клод блокират една от най-тесните улици в Париж със стена от 89 намерени метални варела за петрол. Те го правят в знак на протест срещу току-що построената Берлинска стена.

Европа е нестабилна, а напрежението в града е високо, заради насилието от Алжирската война за независимост и Парижкото клане от 1961 г., когато полицията напада и убива демонстранти.

Наречена „Желязната завеса“, тя временно превръща улицата в задънена улица. Незаконната арт барикада остава на мястото си в продължение на 8 часа, като блокира движението. На художниците е било отказано разрешение за проекта и те са продължили да го правят, докато полицията не е поискала да го премахнат.

Фото кредит: Jean-Dominique Lajoux
„Опакованият бряг Литъл Бей в Сидни“, Австралия (1969 г.)

В продължение на 10 седмици през октомври 1969 г. 1,5 мили от австралийското крайбрежие е обвито с 92 900 квадратни метра плат, привързан към скалите с 35 мили полипропиленови въжета. Повече от 17 000 часа и 4 седмици, са необходими на 15 професионални катерачи и 110 работници да завършат проекта. Той е финансиран изцяло от Кристо и жена му. Брегът стои опакован 10 седмици, след което се възвръща нормалният му вид, а всички материали, служили за опаковането му са рециклирани и разпродадени.

Фото кредит: Shunk-Kender
„Завеса в долината“, Колорадо, (1972 г.)

В продължение на 28 месеца Кристо и Жан-Клод работят заедно с дизайнери, строители и студенти, за да създадат преграда от оранжев плат, окачена между две планини в Колорадо.

Тя е дълга 381 метра и е окачена на височина 111 метра. За поддържането на завесата на място са били необходими 417 метра кабел, тежащ 61 тона и закотвен към 864 тона бетонни основи.

Последните въжета са закрепени в 11 ч. на 10 август 1972 г., а издигащата се завеса остава на място в продължение на 28 часа, докато силният вятър не принуждава тя да бъде свалена.

 

Фото кредит: Wolfgang Vol
„Бягащата ограда“, Калифорния (1976 г.)

Това е, може би, един от най-мащабните проекти на Кристо и Жан-Клод, отнел им близо 4 години. Конструкцията, простираща се на невероятните 50 км, е изградена изцяло от стоманени стълбове и кабели, които сякаш безкрайно се изгубват в хоризонта, достигайки до Тихия океан при залива Бодега и там докосва дъното.

Колко мащабна всъщност е тази инсталация? Толкова, че се твърди, че била забелязана от Космоса. Въпреки размерите и сложността на проекта, Кристо и Жан-Клод не са търсили външно финансиране. Всеки лев за реализацията на „Бягащата ограда“ е събран от тях, чрез продажбата на техните изследвания, подготвителни рисунки и колажи.

Фото кредит: Jeanne-Claude
„Обградените острови“, Маями (1983 г.)

С помощта на 603 870 квадратни метра розова полипропиленова материя, подбрана така, че да допълва плитките води и небето на Маями, творческият тандем обгражда поредица от острови в залива Бискейн.

Проектът отнема общо 3 години заради необходимостта от редица разрешителни – от Губернатора на щата Флорида и щатското правителство, от Комисията на област Дейд, от Градската управа на Северно Маями и много други.

През двете седмици, в които „Обградените острови“ бяха изложени, 120 души в надуваеми лодки наблюдаваха работата. Когато бяха премахнати, мястото беше в по-добро състояние, отколкото в началото, благодарение на това, че екипът премахна около 40 тона боклук, който беше изхвърлен на островите или плаваше около тях.

Фото кредит: Wolfgang Volz
„Пон-Ньоф“, Париж (1985 г.)

На 22 септември 1985 г. Париж изживява неповторим момент в своята история. 400-годишният мост Пон-Ньоф, който стъпва над Сена със своите 232 метра, променя своята визия. Под ръцете на 300 професионални работници, старият мост е трансформиран до неузнаваемост. Опънати са 40,876 кв. метра копринени полиамидни тъкани в завладяващ златист оттенък, като материята е укрепена с помощта на 13 километра въжета и масивни 12.1 тона стоманени вериги.

Планирането на проекта започва през 1979 г. В края на 1981 г. художниците поставят макет на проекта на витрината на La Samaritaine, универсален магазин в близост до моста. В началото на 1982 г. кметът на Париж Жак Ширак отхвърля проекта. Негов помощник обаче промъква одобрението на разрешителното в купчина документи на кмета, които той подписва по невнимание през август 1984 г. Когато кметът се опитва да отмени одобрението, Жан-Клод заявява, че ще покаже на пресата писмото като символ на стойността на подписа му, след което той се отказва от делото.

За 14 дни, мостът Пон-Ньоф се превръща не просто в архитектурен паметник, а в живо и дишащо произведение на изкуството. Кристо и Жан-Клод отново финансират проекта сами.

Фото кредит: Christo and Jeanne-Claude Official Facebook
„Чадърите“, САЩ и Япония (1991 г.)

След месеци работа близо 3100 огромни чадъра са отворени в един и същи ден в Калифорния, САЩ, и Япония, за симултанна инсталация, останала на показ в продължение на 18 дни.

Приблизително половината от тях са с височина шест метра в със син цвят и са инсталирани в японската префектура Ибараки. Останалите са разположени в Калифорния и са яркожълти. Инсталацията символизира сходствата и различията в начина на живот и оползотворяването на земята в две вътрешни долини в Япония и САЩ, обясняват Кристо и Жан-Клод.

Фото кредит: Wolfgang Volz
„Опаковането на Райхстага“, Берлин (1995 г.)

Самият Христо Явашев определя това произведение като “реализирана мечта” и едно от най-важните в живота му. Създаването му обаче не е лесно. Идеята за опаковането на Райхстага се появява след като приятел на Христо му изпраща картичка с изображение на сградата. Но реализацията на тази амбициозна мисъл изисква цели 24 години преговори с немските власти, за да бъде превърната в реалност.

Дълбоката мотивация на Христо да опакова Райхстага идва от неговия личен опит. Като бежанец, той прекарва над 17 години далеч от родината си, България. Този житейски опит и сложните източно-западни отношения по време на Студената война го вдъхновяват да създаде произведение, което да преодолее политическите и исторически разделения.

И, в крайна сметка, проектът е одобрен. Реализацията му включва използването на 100 000 квадратни метра огнеупорна полипропиленова материя с алуминиево покритие и 15 000 м въжета. Сградата на Райхстага остава в тази завладяваща опаковка едва 14 дни, въпреки че властите настояват за допълнителна седмица.

Фото кредит: Wolfgang Volz
„Плаващите кейове“, Италия (2016 г.)

Въпреки че Жан-Клод умира през 2009 г., Кристо продължава делото на живота им. Той реализира проекта, който двойката за първи път измисля през 1970 г.

Инсталацията представлява плаваща пътека с дължина 3 км и ширина 16 м, свързваща брега при Сулцано с островите Монте Изола и Сан Паоло. Тя е изградена от около 220 000 полиетиленови кубове с висока плътност, които са сглобени като мозайка. Те са покрити със 100 000 кв. м. жълто-оранжев плат. Напълно безплатно, както винаги, посетителите можеха да се разходят от брега до няколко острова или да се изкачат по склоновете на планината, за да видят златните пътеки, простиращи се под тях. За 16-те дни „Плаващите кейове“ са посетени от над 1 200 000 души или средно по над 72 000 човека всеки ден.

Фото кредит: Christo and Jeanne-Claude Official Facebook
„Мастаба“, Лондон (2018 г.)

Художникът и покойната му съпруга са били очаровани от трапецовидната форма на мастаба. Тя се среща в архитектурата на пейките в Месопотамия и в гробниците на древноегипетските царе. Първоначално, през 1967 г., те са планирали да плават с такава мастаба по езерото Мичиган.

В първата си голяма работа в Обединеното кралство Кристо създава плаваща структура от 7506 специално изработени варела, закрепени към скеле, закотвено на дъното на езерото Серпентайн. Боядисана в нюанси на червено, синьо и лилаво, лондонската мастаба напомня за импресионистичното изкуство, тъй като отражението ѝ се изкривява във водата, нарушавана от пръските на водоплаващите птици, водни колела и плувци на открито.

Фото кредит: Christo and Jeanne-Claude Official Facebook
„Триумфалната арка“, Париж (2021 г.)

За съжаление Кристо и Жан-Клод не успяха да осъществят тази своя мечта приживе. Около 60 години след възникването ѝ, арт проектът им за опаковане на Триумфалната арка в Париж беше реализиран през септември 2021 г.

Опаковането на арката от времето на Наполеон с 25 хил. кв. м рециклируем сребристо-синкав полипропиленов плат, опасан с 3000 метра червено въже, струваше 14 млн. евро, а в работата по проекта участваха около 1000 души.

Фото кредит: Jad Sylla

Кристо и Жан-Клод не просто са опаковали физически пространства, те са опаковали съзнанието ни, предизвиквайки ни да преосмислим ежедневното и да се зачудим на големия свят около нас. Техният подарък към света не се състои само в гигантски шарени опаковки. А в уроците, които научихме от тях – за смелостта да видим обичайното в нова светлина, за силата на любовта, която надминава смъртта и за красотата на моментното.

В тяхното изкуство се отразява не само страстта им към творчеството, но и дълбоката обич, която ги свързваше. Техният дух ще продължава да вдъхновява, пречупвайки границите между изкуство и живот, между създаване и изживяване. В света на Кристо и Жан-Клод всеки момент е шедьовър, а всяка опаковка – врата към безкрайните възможности на човешкото въображение.

Фото кредит откриваща снимка: Wolfgang Volz

Подкрепете ни

Благодарим на всеки един от вас, който е част от културната екосистема в Централна и Източна Европа и дава своя принос за нашето развитие. За да запазим съдържанието си безплатно за всички, имаме нужда от вашата подкрепа. Основната ни мисия е да развием и да допринесем за културния живот в България и за това да има своята сцена за изява.

Актуално