Изпращащата тръпки по гърба инсталация, която манипулира сутрешните песни на пойните птици чрез изкуствен интелект, достигна до неудобен финал. Инсталацията, симулираща изгреви, е измислена от британско-южноафриканската художничка Александра Дейзи Гинсбърг. Целта й е да привлече

внимание към опасността, в която пойните птици се намират.

Machine Auguries: Toledo в Музея на изкуствата в Толедо, Охайо е първата самостоятелна изложба на Гинсбърг в САЩ и може да бъде разгледана в Музея на изкуствата до 26 ноември.

„Всъщност става въпрос за молба хората да не седят в галерията и да слушат изкуствено симулирани песни на зазоряване, а да излязат навън и да защитят това, което вече съществува“, споделя Гинсбърг пред The Art Newspaper.

Изложбата алармира за рязкото намаляване на популациите на птици, средно с 30% в САЩ и Канада, докато технологии като AI се разпространяват с невероятна скорост. Песента е критична форма на комуникация между птиците за защита на територията и намиране на партньори, нарушена от

изменението на климата, загубата на местообитания и светлинното и звуковото замърсяване.

12-минутното изживяване на инсталацията започва с пространството, тихо окъпано в сребристо синя светлина и слабото цвърчене на щурци. Пее американска червенушка, към която се присъединяват други пойни птици, чийто хор е нарушен от машинно генериран раздор.

Инсталацията противопоставя естествените викове на птици срещу машинно генерираните. Първоначално генерираните звуци на птици са груби и изкривени. Машината усилва светлината, която продължава да се издига, докато изкуственото небе разцъфне в топли прасковени нюанси и припевът достигне кресчендо. Окачен светлинен масив, обхващащ галерията, пренася зрителите от наситеното синьо небе на Толедо преди зазоряване до розовите и златни цветове на изгрева. Посетителите седят заедно на поляна под изкуственото небе и слушат соло зов и отговор между истинска и синтетична птица.

По време на процеса на машинно обучение изкуствените птици стават все по-реалистични. Те постепенно се подобряват, докато песните им стават все по-верни, имитирайки как много видове птици развиват песента си, като се учат един от друг в дивата природа.  Светлината се укротява, звуците изчезват до последен зов и след това тишина.

„Доста е неудобно, защото всичко е изчезнало и е свършило“,

казва Гинсбърг. Това е чувството, което тя се надява да накара посетителите да излязат сред природата и да защитят това, което изчезва.