Емблематична част от британската кралска история преди дни беше продадена на търг в Сотбис тази седмица за сумата от над 1 млн. долара. Това не е диамантена диадема или вечерна рокля, а червен пуловер с причудлива овча шарка на малката марка „Warm and Wonderful“. 19-годишната тогава лейди Даяна Спенсър носи пуловера през юни 1981 г. на мач по поло, където наблюдава състезанието на годеника си принц Чарлз. Това се случва четири месеца след обявяването на годежа им и оттогава насам този моден момент се коментира многократно. Коментаторите твърдят, че плетеният десен, изобразяващ една черна овца сред много бели, е „дръзко подмятане от страна на Даяна за това как тя се възприема в кралското семейство – странната“, пише BBC.

Дали обаче този избор е бил наистина умишлена проява на най-съкровените страхове и емоции на тийнейджърката Даяна? Дали това е бил фин сигнал – лейди Даяна е изразила пред света

усещането си за себе си като „черна овца“

и аутсайдер? Не, според авторката, кураторката и моден историк Елери Лин от Кралското училище по шев. „Не вярвам по онова време тя да е имала представа за идеята за „една черна овца“ или дори да е имала представа за въздействието на модата, която е носила. Тя е била много млада жена, която е развивала собственото си чувство за стил. По отношение на модата тя е била много актуална за времето си. Обличаше се като връстниците си и беше много закачлива в това, което носеше. Тя все още не е била на този етап на общуване чрез модата“, споделя Лин пред BBC.

Сали Тъкет, историк на модата в Университета в Глазгоу, е съгласна с това: „80-те години на миналия век бяха изпълнени с ярки (често сблъскващи се) цветове и смели изявления – нещо, което е особено видно в моделите на трикотаж от епохата. Пуловерът „черна овца“ се вписва

идеално в тази тенденция, особено с контрастните цветове

и повторението на десена на овцата, и също така говори за възхода на британското трикотажно облекло и дизайн по това време.“

Носен с надничаща от деколтето яка тип „Питър Пан“, овчарският пуловер е интересен и по друг начин, според Лин – като знак за класа. Той е типичен за класическата визия на Слоун в началото на 80-те години (Слоун Рейнджър, определен тип британци от висшата или средната класа, е наречен така по името на площад Слоун, Челси, любимо място на Слоун в Лондон). Даяна е описвана като рейнджър на Слоун, а пуловерът като закачлива част от гардероба ѝ. Вероятно като добросъвестен Слоун през 1981 г., на 19 години, и на път да се омъжи за престолонаследника, тя е била всичко друго, но не и аутсайдер. Началото на 80-те години е периодът на разцвет на „Слоун„. През 1982 г. е публикуван „Наръчник на рейнджъра на Слоун“, в който Даяна получава титлата „Суперслоун“.

В книгата на Луела Бартли „Luella’s Guide to English Style“ авторката и дизайнерка

възхвалява рейнджърката Слоун от 80-те години,

„олицетворена“ от Даяна, в глава, озаглавена „Племена на Британия“. „Моята Слоун е Слоун от 80-те години“, пише Бартли. И допълва: „Строгостта на униформата ѝ и правилата, по които живее, заслужават да бъдат запазени. Слоун носят червено, бяло и синьо, за да развяват знамето, да обявяват лоялността си и да се придържат към това, което знаят. Синьото е полково, морско и се съчетава с всичко. Червеното е весело. Бялото е цветът на училищните ризи и на снега във Вербие“.

А другото нещо за Слоунс, според книгата на Бартли? „Те умеят да се забавляват… с шеги, маскарадни балове и глупави прякори. Това, което мразят, е всеки, който се опитва да бъде умен. Те са заклети антиинтелектуалци и не могат да понасят някой да се взема твърде насериозно.“

Въпреки че през 1981 г. Даяна не е била

нито аутсайдер, нито бунтар,

през следващите години, според Елъри Лин, тя започва да изненадва хората с модните си решения. Овчарският пуловер е ранна индикация за тази „палавост“, както я нарича Лин. „Не мога да коментирам какво си е мислила. Но кутюристите са описвали как тя е обичала да бъде подривна. Харесвала е идеята да изненадва хората и да се облича с малки обрати или нещо нетрадиционно – например да носи несъвпадащи вечерни ръкавици, една червена и една черна, да носи смокинг панталон, шарени чорапогащи. Или пък да носи черно, което според кралския протокол е само за траур и погребения. Тя го обичаше. И носеше пълна отговорност за дрехите си и ако не ѝ харесваха, нямаше да ги носи. Винаги това беше неин избор.“, споделя тя.

Лин посочва друго емблематично плетиво – яркорозовия пуловер на тема „лама“, който тя носи в Балморал точно преди сватбата. „Тя обичаше да се облича като в селска къща, но с привкус – така че носеше забавния розов пуловер с класически жартиери или панталони, прибрани в добре обутите ѝ ботуши „Hunter“, или с фантастичния бомбър яке от туид, който носеше, превръщайки класиката на селския гардероб в съвременен младежки привкус.“

Начинът, по който Даяна става все по-умела в посланията си чрез модата, е добре документиран. В изложбата „Даяна: нейната модна история“ беше разгледан пътят ѝ от младост до силен комуникатор. Лин, която е куратор на изложбата, казва, че с помощта на кутюриерите за нея се открива нов свят, в който модата може да бъде ключов комуникатор.

Тази игривост и модерност постепенно се превръщат в неразделна част от идентичността на Диана – твърди Лин. „Можете да го видите в избора ѝ и това говори за нещо по-широко, за нарушаването на кралския протокол по други начини – когато се срещна с болни от СПИН, прегръщаше деца и нарушаваше конвенциите. И модата ѝ отразява тази личност“, допълва тя.

Фото кредит откриваща снимка: Getty Images