За да накараш една история да „оживее“ на театралната сцена, са нужни много въображение, усет към детайла и желание да разбереш гледната точка на всеки, замесен в този процес. Ванина Цандева, в ролята си на костюмограф и сценограф, притежава всички тези качества и го доказва с всеки следващ проект, в който се впуска стремглаво - с любопитство и отдаденост, разгръщайки все повече пластове от различните перспективи, които живеят в нея.
Да подрежда хиляди сюжетни линии и да облича едни от най-обичаните български актьори по сцените в страната всъщност е било нейният „план Б“. Първоначалното ѝ намерение след завършването на гимназията в родния Сливен е било да създава плакати за различни събития и корици за книги. Обстоятелствата обаче я отвеждат към втория вариант - онзи „за всеки случай“, за който впоследствие разбира, че пасва като ръкавица на нейната артистична личност.
Вече почти 10 години тя обикаля неуморно театрите из цяла България, работейки с едни от най-изтъкнатите имена в българския театър. По време на нашата среща преди няколко дни, докато ми разказваше за всеки елемент от създаването на едно „театрално изображение“, долових нейната безкрайна проницателност и искрена благодарност за всяка среща по пътя ѝ дотук. Професионалист, чиято любов към театъра с лекота „съживява“ на българската сцена едни от най-големите литературни класики като „Граф Монте Кристо“, „Тютюн“, „Дами канят“ и „Елизабет и кралицата девственица“.
В следващите редове, часове преди връчването на наградите „Аскеер“, за които тя е номинирана за поредна година в категория „Сценография“ - този път за художественото оформление на „Влюбеният дирижабъл“, се потапяме малко по-дълбоко в професионалния свят на Ванина Цандева. Кое е най-голямото предизвикателство, пред което се е изправяла, и кои са филмите, вдъхновили последните ѝ проекти - разбираме в този блиц разговор.
- Трите думи, които най-добре ме описват, са…
- Отговорен работещ човек, който се надява колкото може повече да вдъхновява с работата си.
- Първият ми досег с театъра беше…
- В професионален аспект първият ми досег беше преди 9 години в ДТ „Невена Коканова“ – Ямбол, когато работих с Антон Угринов по разкази на Чехов в „Шега в едно действие“ като сценограф и костюмограф.
А в чисто човешки план първата ми напълно осъзната среща с театъра беше в художествената гимназия. Последните години често учителите ни организираха посещения на театрални представления, тъй като правехме плакати по спектаклите, които бяхме гледали. Представлението, което ми направи най-силно впечатление тогава, беше едно от гостуващите - „Нирвана“ на Маргарита Младенова.
- Насочих се към сценографията и костюмографията, защото…
- Ами аз не знаех защо, просто така се стекоха обстоятелствата. Тази специалност не беше като моят план Б, честно казано, а впоследствие се оказа, че е много по-подходяща за мен като човек от другите, за които кандидатствах. Към днешна дата една от най-любимите ми посоки, в която се развива тази професия, е постоянната комуникация с много различни хора, което е изключително ценно. Другата е, че можеш да развиваш себе си като художник в пълния смисъл на думата - ежедневно се сблъскваш с най-различни предизвикателства, които развиват въображението ти.
- Да бъда номинирана за втора поредна година за наградата „Аскеер“ за мен означава…
- Признателност. Много е хубаво да бъдеш забелязан от колеги, които се занимават със същото нещо като теб. Смятам, че всеки един артист се радва да бъде оценен за труда си. Благодарна съм, че това ми се случва.
- Работата ми по сценичното оформление на „Влюбеният дирижабъл“ ми донесе…
Снимка: Георги Вачев
- Любов и вдъхновение. Най-голямото предизвикателство в този спектакъл беше основният образ в сценографията - самият дирижабъл. Той е с много по-различна форма в сравнение със стандартните декори - като кулисите, с които всички сме свикнали да работим и да виждаме на сцена.
Аз знаех как искам да изглежда той още от самото начало на репетиционния процес, но техническото изпълнение беше доста трудно за реализация, тъй като никой от екипа не беше правил подобно нещо. Въпросителни имаше до последните изчисления, докато не се сглоби изцяло. Имаше и друг специфичен момент - в самата сценография има два екрана и две прожекции, които искахме да предадат конкретен ефект на сцената, но до последно не знаехме дали ще се получи. Благодарение на огромната отдаденост на всеки един в този проект успяхме да постигнем желаните от нас резултати.
- Чувството да „съживиш“ един от най-култовите образи в българското кино на театралната сцена е…
- Интересно. Последният ми такъв проект беше работата по мюзикъла „Дами канят“. Тук с Асен Блатечки се опитахме да осъвременим костюмите, като същевременно запазим усещането за епоха, но не през това как са изглеждали нещата в България конкретно, а в по-отворен мащаб. Основната ни идея беше да достигнем до няколко поколения публика. Мога да кажа, че бяхме вдъхновени по някакъв начин от филма „Брилянтин“. Беше предизвикателство определено, но когато работиш с топли и талантливи хора, нещата се получават бързо.
Снимка: Иван Дончев
Когато се поставя класика на театралната сцена, в повечето случаи по-добрият вариант е да се облегнеш на епохата и да се опиташ да вкараш нещо от съвремието - но така, че да не стои като претенция, а да бъде актуално и вярно за настоящето. Безкрайно предизвикателство е. Много обичам тази част от работата, в която трябва да се зарина с книги, албуми и всякакви референции, за да усетя духа на времето. Според мен е изключително важно екипът ясно и честно да заяви, че не се опитва да документира дословно миналото, за да може посланието да бъде добре разбрано от съвременния зрител. Сега, като се замисля, сякаш в театъра има по-малко изисквания по отношение на адаптациите на класически произведения в сравнение с киното. На екрана по-малко неща остават скрити заради близките кадри, докато в театъра всичко се възприема цялостно като една голяма картина.
- Любимият ми момент от едно представление е…
- Премиерата и времето малко преди нея сякаш. Те са най-истерични, защото тогава обикновено се случват най-много непредвидени неща. В този момент всеки е на ръба на силите си, но точно тогава всъщност си проличава най-добре сплотеността на екипа. Като сценограф в този момент виждаш как това, което е било само в главата ти, накрая оживява и се случва магията.
- „Различният“ му е най-трудно да…
- Да бъде разбран и приет от обществото, въпреки че това не е единствената му цел според мен. Всеки един от нас е различен по своему и търси своето място в света. Трябва да бъдем по-емпатични и по-добри един към друг, за да направим съществуването си по-приятно.
- Масовата употреба на изкуствения интелект в изкуството би…
- Би помогнало за развитието му. Аз имам много приятели художници и се надявам техният труд един ден да струва много повече, отколкото днес. Смятам, че изкуственият интелект ни помага да вървим в крак с времето и със сигурност ще подобри качеството си на работа, но за мен неговите практики са доста стерилни. Той трудно би заменил опита, който ние притежаваме, начина, по който вдъхваме живот на нещо и го правим наистина привлекателно.
- Жанрът кино, на който най-често залагам, е…
- Драма - както в киното, така и в театъра. Един от сериалите, които в последно време най-много са ме вдъхновявали като костюми и среда, са „Велика“ и „Игра на тронове“. А като филми - „Странният случай на Бенджамин Бътън“ и подобни истории. Много ми харесват посланията, които те носят.
- Ако ми възложат задачата да направя специална инсталация на моста на влюбените по случай 24 май, тя би изглеждала…
- Бих си сложила там дирижабъла, за да се напои с любовта на хората, докато те вървят по този мост, и да ги накара да помечтаят.
- Професионалните ми мечти са насочени към…
- Нови проекти, които да ме развият като артист и да отключат нови нива в мен като личност.
- Очакванията ми за премиера на „Нирвана“...
- Да създадем едно много въздействащо представление, което ще остави отпечатък върху публиката. Тази история има нужда да бъде „съживена“ на театралната сцена, тъй като показва колко е важно не само да си говорим, но и да се чуваме - нещо, което често забравяме да правим днес… Да се опитваме да се поставяме на мястото на другия и да не се затваряме в себе си - не само в любовен план, а глобално.
- Само и единствено изкуството е способно да…
- Промени мирогледа ни.
