Новата седмица означава само едно - възможност да ви разкажем още разнообразни и завладяващи истории от света на изкуството. Днес се съсредоточаваме върху киното и по-специално над заглавията, които са номинирани в категорията най-добър филм на наградите „Оскар”. Претендентите са много, но наградата е само 1, а към момента за най-големи фаворити за спрягани „Битка след битка” и „Грешници”. Ще се оправдаят ли очакванията на критиците и публиката или церемонията отново ще бъде изпълнена с изненади - предстои да разберем през март, когато ще бъдат връчени отличията. Дотогава ни остава само да се „гмурнем” още по-дълбоко в сюжетите на филмите и да опознаем героите.
Ако сте пропуснали първата част на материала „Какво не знаем за филмите, номинирани за „Оскар”, можете да я откриете ТУК.
„Битка след битка”
Заглавието на филма е взето от изявление на революционната политическа група „The Weather Underground” от 1969 г., публикувано в брой на „New Left Notes”, списание на организацията „Students for a Democratic Society”. То гласи: „Оттук нататък ще има една битка след друга – с участието на белите младежи, които ще поемат необходимите рискове“. Първото и последното изречение от това изявление са използвани в диалога, показан в първата сцена на филма. Според режисьора Пол Томас Андерсън
за написването на сценария са били необходими 20 години.
Първоначално филмът е щял да се казва „Битката за Бактан Крос“ – името на измисления калифорнийски град във филма, където главният герой живее. Вероятно това е и препратка към „Битката за Алжир“ (1966), която се споменава през цялата продукция. Заглавието се снима в продължение на 7 месеца в Калифорния и Ел Пасо, Тексас.
Ключова роля във филма изиграва и революционната група French 75, в която попадат предимно музикални звезди като Теяна Тейлър (която изпълнява съвсем сама каскадите си), Алана Хаим, Шейна Макхайл, Пол Гримстад и Дижон Дуенас. По принцип French 75 е коктейл, приготвен от джин, шампанско, лимонов сок и захар. Наречен е така, защото се смята, че има ефект, подобен на удара от френското 75-милиметрово полево оръдие, което е било използвано и в двете световни войни.
„Тайният агент”
Режисьорът Клебер Мендонса Фильо отдавна е чувал за къщи като тази, в която се крие главният герой Марсело - скромни убежища, които предпазват хората от диктатурата. Мястото, което използват, е преходен дом през 60-те години за хора, които щели да напуснат страната с фалшиви документи. Ресифе има интересна политическа атмосфера - винаги е бил наричан комунистическият град на Бразилия.
Филмът е вдъхновен и от това как хората се обединяват по време на COVID-19.
„С правителство, което не сътрудничеше, и хора, които се тревожеха до смърт, ние се събрахме - пиехме, разговаряхме, понякога си правехме тестове заедно и се чувствахме добре“, казва режисьорът. „Това е емоционалната основа, която се съчетава с историческата“.
Ключова тайна среща в „Тайният агент“ се случва в São Luiz, любимо кино в Ресифе от детството на Мендонса Фильо. Мястото е избрано умишлено, пише LA Times. „Киното е интимно място“, изтъква той. „Може да има хиляда места, но ти и твоята половинка сте близо един до друг. Аз също съм се срещал с приятели в киносалони, за да обсъдим някакъв проблем, почти като двама шпиони, които се срещат, за да обменят информация в задната част на киносалона“. В сценария му личната среща между Марсело и фигура от съпротивата на име Елза (Мария Фернанда Кандидо) не се случва с платените клиенти, а в апартамент, обзаведен в стила на 50-те години, зад прожекционната кабина на „Сан Луис“ –
скривалище, което Мендонса Фильо видял за първи път при обиколка на киното през 1989 г.
Възгледите на режисьора относно военния режим се формират още като дете.
„Спомням си, че всеки петък марширувахме в училище като малки войници, но се говореше много за филми и цензура.
„Портокал с часовников механизъм“ беше забранен от военните
и най-накрая излезе през 1977 г. в Бразилия, но с малки черни точки, покриващи гениталиите на актьорите. Така че връзката ми с военните беше чрез киното“, изтъква той.
„Сантиментална стойност”
Идеята за филма се зародила, след като семейната къща на Йоаким Триер била пусната на пазара. Той се замислил какво са преживели родителите и прародителите му през живота си, но после започнал да размишлява и за гледната точка на децата, които са израснали в къщата. Така домът се превръща в отправна точка за по-сложна тема: размисъл върху живота и очакванията на хората.
Това е третото сътрудничество между режисьора Йоаким Триер и актрисата Ренате Райнсве след „Осло, 31 август“ (2011) и „Най-лошата личност на света“ (2021). Триер е написал ролята на Нора специално за актрисата, става ясно от информация в IMDb.
Любопитен факт, който може би е пропуснат от много от вас, е, че в кратък момент, продължаващ по-малко от три секунди, заглавието на сценария се появява в ръцете на Ренате Райнсве в кухнята, написано на шведски език и отразяващ родната страна на героинята. Заглавието „HEMLÄNGTAN“ се превежда на английски като „носталгия по дома“.
„Бугония”
Eйдън Делбис, който никога преди това не е играл професионално, e избран за ролята на Дон, след като Йоргос Лантимос решaва да да внесе различна динамика в партньорството между Ема Стоун и Джеси Племънс.
Освен това - всички със сигурност сте забелязали, че главата на героинята Мишел е обръсната, малко хора обаче са наясно, че режисьорът Йоргос Лантимос последвал съдбата ѝ едва няколко минути по-късно на снимачната площадка. По идея на младата актрисата посетителите на прожекциите на филма в Лос Анджелис също е трябвало да се разделят с косата си, за да могат да гледат напълно безплатно филма.
Странностите не приключват дотук. Оказва се, че Йоргос Лантимос помолил композитора Джерскин Фендрикс да създаде музиката за „Клети създания“ (2023) и „Благи деяния“ (2024), като прочете сценариите, но без да гледа кадри от филмите. За „Бугония“ (2025) той не му предоставя дори и текста. Фендрикс
получава само четири ключови думи, с които да работи:
„Пчели. Мазе. Космически кораб. Емили-плешива“.
Операторската работа също не е преминала без известни предизвикателства. Според Роби Райън най-трудните „актьори“, с които е работил, са били пчелите. Екипът инсталира пчелен кошер на мястото на снимките седмици по-рано и снима в един горещ ден с около 30 души от екипа, облечени в пълни пчеларски костюми – само за да се окаже, че пчелите отказват да опрашват пред камерата. Крайните им близки кадри са заснети спонтанно на съвсем друго място, близо до охранителен киоск, когато екипът се натъкнал на друг кошер.
„F1”
Когато режисьорът Джоузеф Косински се обръща към холивудския магнат Джери Брукхаймер с идеята (вдъхновена както от „Drive to Survive“, така и от самата Формула 1), неговата визия е да създаде най-реалистичния филм за шофиране, правен някога.
„За да постигнеш тази автентичност“, смята Брукхаймер, „трябва да сложиш актьорите в колите. Това е вълнуващо и опасно, но е единственият начин да се направи филмът“
Косински случайно разполага с контакт на седемкратния световен шампион по F1 Луис Хамилтън от времето, когато той обмислял да участва в „Топ Гън: Маверик“. „Изпратих имейл на Луис, в който просто написах: „Искам да направя филм в този свят. Искам да бъде най-автентичният правен някога за състезания. Би ли искал да ми помогнеш?“, разказва Косински. „И той се съгласи“.
Автомобилният състезател приел консултантската си роля толкова сериозно, колкото и ежедневната си работа. От наставничеството на актьорите как да карат в предпродукцията, до присъствието си в монтажната зала в постпродукцията.
„Луис идваше и пееше как трябва да звучат предавките“,
казва монтажистът Стивън Мирионе.
На актьорите им отнема месеци, за да усвоят постепенно техническите и физическите изисквания за шофиране с постоянна висока скорост – според някои източници до 200 мили в час, подчертават от Esquire. В края на снимките Брад Пит, който влиза в главната роля, бил само на около 5 секунди от най-бързите времена във Формула 2. С камери в колата, насочени към лицата на актьорите, микроизраженията допринасят значително за общото усещане за реализъм. „Очите на пилотите не лъжат“, казва продуцентът Бен Мънроу.
„Train Dreams“
През февруари 2024 г. e съобщено, че филмът ще бъде продуциран от Мариса МакМахон и Ашли Шлайфер като адаптация на новелата на Денис Джонсън от 2011 г. „Train Dreams“. Основните снимки започват във Вашингтон през април 2024 г.
Локациите включват Текоа, Снокуалми, Спокейн, Металине Фолс и Колвил. Въпреки че операторът Адолфо Велосо обмисля да снима филма на лента, 29-дневният график на продукцията прави това непрактично. Това е и причината той да бъде заснет на цифрово.
Режисьорът на продукцията заявява, че по време на снимките са били отсечени само ограничен брой истински дървета. За сцените е използвана помощта на изкуствен реквизит, изработен от дърво и фибростъкло. Приложени са и визуални ефекти, за да се удължи ствола и короната, така че да приличат на дърво с нормални размери.
