„Манифестът на сюрреалистите“ е публикуван преди точно 100 години. С него художници като Андре Бретон и Салвадор Дали се стремят да създадат по-добро бъдеще. Как тяхното наследство е променило начина, по който виждаме света?
В пустинен пейзаж е изобразено дърво без листа, а върху него е наметнат топящ се часовник, който символизира мимолетния характер на времето. Тялото на същество, наподобяващо мъртъв кон, лежи на земята, създавайки атмосфера, която е едновременно мрачна и странна. В емблематичната си картина от 1931 г. „Устойчивост на паметта“ Салвадор Дали(1904-1989 г.) създава този богат на символика пейзаж от сънища. Най-известната творба на испанския художник
остава икона на художественото движение сюрреализъм.
Началото на движението е поставено в Париж през 20-те години на ХХ век след края на Първата световна война през 1918 г. Периодът е известен като „Les Années Folles“ или „Ревящите двадесет години“, а градът е изпълнен с живот. Олимпийските игри през 1924 г. привличат спортисти в така наречения Град на светлината, а творческата сцена процъфтява – художници, писатели, музиканти и интелектуалци превръщат Париж в културната столица на Европа, пише DW.
Обществена промяна
Имало е и сюрреалисти, които не са се задоволявали само с това да се наслаждават на живота. Те са искали да променят обществото, което смятали за отговорно за жестокостите на Първата световна война.
Сюрреализмът е политическо и артистично контрадвижение, възникнало в резултат на по-ранното движение „Дада“, което има за цел да си представи едно различно бъдеще. Независимо дали става дума за художници, режисьори, писатели, или музиканти –
последователите на това ново художествено движение отхвърлят буржоазния дух.
Сюрреалистите искаха да надскочат логиката и рационалността, за да обединят несъзнаваната и съзнателната сфера на ума. Тяхната философия се опира до голяма степен на работата на основателя на психоанализата Зигмунд Фройд. Така сънищата, състоянията на опиянение, потиснатите желания и други ключове към подсъзнанието се разглеждат като ключови за освобождаването на обществото от моралните му окови.
За основоположник се смята най-вече Андре Бретон, френски писател и критик, който през 1924 г. публикува „Манифест на сюрреализма“. В него той представя новото движение, пишейки: „Вярвам в бъдещото разрешаване на тези две състояния, сън и реалност, които на пръв поглед са толкова противоречиви – в
един вид абсолютна реалност, сюрреалност…“
Дългогодишно наследство
Сюрреалистичното движение вдъхновява художници от цял свят. Например „Коварството на образите“ на белгийския художник сюрреалист Рене Магрит. На картината е изобразена тръба, под която е изписан упоритият текст „Ceci n’est pas une pipe“ („Това не е лула“). Това, което на пръв поглед изглежда озадачаващо, всъщност е точно.
Не гледаме лула, а по-скоро картина на лула.
В черно-белия филм „Андалуско куче“ от 1929 г. испанският режисьор Луис Бунюел и неговият приятел Салвадор Дали пренасят на големия екран сюрреалистична творба. Сюжетът се основава на техните сънища. В пролога един мъж точи бръснач, след което облак преминава покрай пълна луна. Веднага след това мъжът прорязва с бръснача окото на жена. Нищо във филма не е трябвало да бъде рационално или логично. Заглавието дори няма нищо общо със съдържанието.
Немският художник Макс Ернст (1891-1976), също сюрреалист, има различен подход. Той рисува впечатляващи фантастични пейзажи, населени с въображаеми фигури. За целта е разработил различни техники. Такъв е фротажътъ, който включва втриване на молив, графит или друг медиум върху лист хартия, поставен върху текстуриран предмет или повърхност.
По-късно Джаксън Полък, пионер на абстрактното експресионистично движение в САЩ, разработва своята техника на капковото рисуване за разпръскване и рисуване върху хоризонтална повърхност, за да се изследва произведението отгоре.
Противоположностите се сблъскват в много от произведенията на сюрреалистите, независимо дали чрез използването на материал, или контекст. Известен пример за това е облицованата с кожа чаша за чай на берлинската художничка Мерет Оппенхайм (1913-1985).
Чрез използване на изкривени перспективи или фантастични същества сюрреалистичните произведения често изобразяват неща, откъснати от обичайния им контекст, като ги представят по нов начин и така предоставят различен поглед към света около нас.
Някои картини са смущаващи – като емоционалният автопортрет на Фрида Кало от 1932 г. – „Болница Хенри Форд“. На него мексиканската художничка (1907-1954) е изобразена в летящо легло след спонтанен аборт.
Каталунският художник Жоан Миро (1893-1983) също трябва да бъде включен в кръга на сюрреалистите, както и Ив Танги (1900-1955), чиито живописни светове се коренят в детството му.
Да не говорим за американския фотограф, режисьор, живописец и художник Ман Рей (1890-1976). Прочутата му гола снимка на жена с цигулка за тяло „Le Violon d’Ingres“, направена в Париж през 1924 г., беше продадена преди две години за 12,4 млн. долара (11,4 млн. евро) в аукционната къща Christie’s.
Това е най-скъпата снимка, продавана някога.
А какво ще кажете за Андре Бретон? Той е един от първите, които се посвещават на „écriture automatique“, или автоматизъм, метод на интуитивно писане или създаване на изкуство, с който се пренасят на хартия образи, чувства и думи от подсъзнанието. Бретон описва процеса на писане като „диктуване на мисълта при отсъствие на всякакъв контрол, упражняван от разума, и извън всякакви морални или естетически съображения“. Целта е била да се включи подсъзнанието в процеса на създаване на изкуство и да се остави настрана логическата страна на човека.
Юбилейни изложби в цял свят
Сюрреалистите се бунтуват срещу закостенелите норми на обществото. Те рисуват, пишат и снимат срещу логиката и прагматизма – и за равенство. Искат да използват изкуството, за да предизвикат социална революция. Но преди всичко те помагат за революцията в нашето възприятие, което в момента е изправено пред нов преломен момент, тъй като
изкуственият интелект позволява реалността и виртуалността да се преплитат почти безпроблемно.
Всеки, който желае да се запознае с днешното сюрреалистично движение, трябва да се отправи към Париж, където Център „Помпиду“, разстила червения килим с мащабна изложба, която ще продължи до януари 2025 г. След това ще обиколи Европа – Хамбургската кунстхале, Ленбаххаус в Мюнхен и много други музеи по света, които също отбелязват юбилейната година на сюрреалистите.
