На 25 октомври от 18.00 ч. във филмотечно кино Одеон ще бъде показан филмът „От нищо нещо“ в памет на режисьора Никола Рударов. Прожекцията е част от фестивала за българско класическо кино „24 през 2024“ по идея на Филмаутор. Зрителите помнят режисьора и с чудесната му роля на учителя по математика от филма „Вчера“

Премиерата на филма „От нищо нещо“ е представена на 9 юли 1979 г. Сценарист е Николай Никифоров, оператор – Георги Георгиев, художник – Владимир Лекарски, костюми – Елиана Стоянова, музика – Борис Карадимчев. Ролите изпълняват: Анета Сотирова, Асен Кисимов, Стефан Данаилов, Стефан Костов, Анна Пенчева, Иван Савов, Димитър Панов, Мария Ганчева, Стефан Костов, Веско Зехиров.

Филмът е заснет по действителна история, случила се с един от най-известните ни художници – Иван Стоилов-Бункера.

Той често разсмива приятелите си с нея. Така я научава и колегата му Петър Рашков, който пък я разказва на писателя Николай Никифоров, автор на сценария.

Известен столичен журналист отива на гости на своя съученик Панчо в провинцията. Панчо е отишъл в града и съпругата му трябва да посрещне госта. Под любопитните погледи на съседите двамата очакват домакина пред трапезата. Неловкостта между тях се засилва.

Как ще спят под един покрив? Какво ще кажат хората?

Умореният гост е готов да преспи в плевнята. През нощта, изплашен от биволицата, журналистът пада в изкопа за септична яма. На разсъмване стопанката го открива и в желанието си да му помогне също пада в дупката. Когато Панчо си идва и намира приятеля и жена си в ямата, той е потресен. Разяждан от ревност, е готов да пренебрегне приятелството, с което се е гордял. Панчо не може да повярва, че кротката биволица е изяла ризата на приятеля му. Той от уплаха е паднал в ямата. Затова решава да я заколи. Той открива  в стомаха ѝ доказателството за неопетнената семейна чест. Селото се готви за пир. Журналистът, проклинайки се за главоболията, които е създал, се измъква през прозореца.

Актрисата Анета Сотирова за филма

„Хубавото и непреходното на тази комедия е, че показва в цялата своя битност мъжът и жената. Все пак поколенията знаят, трябва да помнят, че всичко това, което започва и свърша, е с един мъж и с една жена. И тази прекрасна комедия е апотеоз на обичта, на това какво ще кажат хората, нещо, което и в наши дни все още битува. Не сме така разкрепостени. Много често се опитваме да отклоним вниманието от себе си, да не би случайно някой да си помисли нещо за нас, такова, каквото ние не сме.

Това е една от прекрасните и характерни роли на Стефан Данаилов.

Ние сме градски хора, и двамата и сме родени в центъра на София, на две съседни улици, а пък изведнъж се оказа, че изиграваме нещо нетипично за нашата среда. И точно затова се получи филмът, защото влязохме в образ. 

Интересното беше, че снимахме сцената в ямата, с моята нощничка прозрачна, някъде през ноември. Тогава беше някаква първа копка на комплекса в Младост 4. Слагах един калорифер, който духаше и отгоре покривахме с найлон, за да може горе долу и тази пара, която излизаше от нас, от устата ни, да се прикрие.

Това бяха едни 10-ина дни доста сериозни в здравословен аспект, беше рисковано, но се получи

Друга интересна случка е, че единния път така падна лопатата, с която аз трябваше да изкача, че почти щеше да ме среже. Просто имаше Господ над мен, който изведнъж я отмести от тялото ми.

Така че имахме много интересни преживявания по време на снимките в село Трудовец. Всичко беше автентично. Тази къща, която след това в киноцентъра беше притворена, беше истинска, така беше обзаведена, такъв беше холът с покритите мебели. Аз не зная сигурно вече няма такива къщи, защото и хората си отидоха. Така че ако има, те пък ги пазят за децата, които са в чужбина за внуците, които очакват да се върнат някой ден.

2 месеца се провеждаха кинопробите. А пък след „Сватбите на Йоан Асен“, когато изиграх княгиня Белослава и след това кръстих моята дъщеря на това прекрасно име, бяха минали почти 5 години. Както често става – в началото изведнъж изплуваш и след това те забравят бързо. И се явих на този кастинг и трябваше да се премине през много популярни имена, които ежедневно се снимаха, но режисьорът рискува с мен и нещата се получиха и съм много щастлива!

Особено във филм, в който са само трима персонажите, за да не рискуваш, трябва да заложиш на сигурни имена, тук действително рискът беше с моето име и аз съм много щастлива, че издържах този изпит по време на кастинга и нещата си дойдоха на мястото. Което го пожелавам на абсолютно всеки актьор – да има тази среща, да има тази надежда. Срещата да не бъде техничарска само, защото в един момент техниката много подсказва на артистите какво да правят. А да оставят сърцето в работата си!“

Анета Ситорова разказва за режисьора Никола Рударов

„Никола Рударов беше човек с уникална дисциплина и спортен дух, нещо което в нашите среди в онези години не беше толкова залегнало, защото артистът просто живееше в своите облаци на мечти и надежди. Вечер след спектакъла си изпиваше едно питие и продължаваха надеждите да витаят в облаците. Докато той спортуваше уникално много. Всяка сутрин той тичаше, правеше кросове и в София и на снимачната площадка, когато бяхме – в Правец имаше един мотел, в настоящото време е голям хотел. Тази спортна закалка, която той имаше и си налагаше тази дисциплина, тя беше дисциплината в работата. Беше перфекционист, наистина си спомням с огромен респект и уважение за тази невероятно личност.

Невероятен режисьор! Оставяше ни съвсем свободно, но много майсторски ни водеше в ролите, влизаше просто под кожата на всеки един персонаж. Самият той се опитваше да го изиграе. И това беше действително една съвършена симбиоза, което се случваше между нас със Стефан, Асен Кисимов, светла им памет на тези светли души!“