От години очарователните сини къщи в сърцето на индийски град привличат посетители от цял свят. Прочутите постройки обаче бавно губят своя чар и цвят.

Квартал Брахмапури в Джодпур, Индия се намира в подножието на известен форт, който е кацнал на върха на хълм. Построено през 1459 г. от раджпутския крал Рао Джодха, на когото е кръстен градът, ограденото с крепостни стени селище възниква в сянката на форта Мехрангарх и в крайна сметка е признато за стария или първоначалния град Джодпур с къщи в лазурен цвят.

Експерти твърдят, че

емблематичният син цвят вероятно не е бил възприет преди 17-и век.

Оттогава насам сините къщи в района са се превърнали в отличителен белег на идентичността на Джодпур. Той е наричан „Синият град“, защото Брахмапури си остава неговото сърце, въпреки разширенията през последните 70 години.

Брахмапури, което на санскрит приблизително означава „градът на брамините“, е построен като колония на семейства от висшата каста. Те приемат синия цвят като символ на своята социално-културна благочестивост в индуистката кастова система.

Те се отличават от останалите, подобно на евреите от Eл Аайун – или синия град на Мароко – които се заселват в по-старата част на града, известна като Медина, през XV в., докато бягат от испанската инквизиция. Смята се, че те са оцветили домовете си, джамиите и дори обществените учреждения в синьо. В юдаизма цветът се смята за божествен нюанс, символизиращ свещеното небе.

В крайна сметка цветът се оказва полезен в повече от едно отношение.

Синята боя, смесена с варовикова мазилка – използвана и в домовете в Брахмапури – охлажда интериора на постройките. Освен това – привлича туристи, запленени от забележителния външен вид на квартала.

Но за разлика от Eл Аайун, синият цвят в Джодпур е започнал да избледнява. Причините за това са няколко.

В миналото синият цвят е бил изгоден за жителите на Брахмапури поради лесното наличие на естествено индиго в региона. Град Баяна в източен Раджастан тогава е бил един от основните центрове за производство на индиго в страната. Но с течение на годините индигото загубило своята популярност, тъй като отглеждането на културата увреждало прекомерно почвата.

Освен това температурите вече са се повишили толкова много, че

синята боя не е достатъчна, за да запази жилищата хладни.

Нарастването на доходите на населението също е довело до постепенното преминаване към модерни удобства като климатици, които помагат на хората да се справят с горещините.

Анализ на тенденциите, направен от IIT Gandhinagar, показва, че средната температура в Джодпур се е повишила от 37,5 градуса през 50-те години на миналия век до 38,5 градуса през 2016 г.

Местните казват, че освен че поддържала къщите хладни, боята имала и качества за отблъскване на вредители. Естественото индиго било смесено с яркосин меден сулфат – популярно средство за борба с вредителите, често използвано в боите от XX век.

Освен това, тъй като градовете все повече се отварят за нови култури и хора, местните методи на строителство – като например използването на варова мазилка в горещите райони – се заменят с по-нови техники. Например се използват цимент или бетон, които не абсорбират добре синия пигмент.

А да поддържат домовете си сини също струва скъпо на местните.

Това се дължи главно на факта, че недостигът на индиго е увеличил разходите през последните години. Пребоядисването на къщите в синьо допреди десетилетие е струвало около 5 000 рупии (60 долара), докато днес е повече от 30 000 рупии.

Днес има и открити канализационни шахти, които замърсяват синята боя и повреждат стените.

Така хората вече избират да боядисат фасадите на къщите си в друг цвят или да използват плочки например – „По-рентабилно е“, казват те.

Но тази трансформация кара посетителите да се чувстват измамени. Това казва Дипак Сони, продавач на дрехи, който работи с местните власти, за да запази съществуващите сини къщи в Брахмапури и да възстанови тези, които са изоставили този нюанс.

„Трябва да се чувстваме засрамени, че когато някой дойде да търси къщите, които са формирали идентичността на нашия град, не ги намира. Толкова много чужденци сравняват Джодпур с Eл Аайун. Ако Eл Аайун е успял да запази домовете си сини в продължение на векове, защо ние да не можем?“, пита той.

Сони първоначално е жител на Брахмапури, но сега живее отвъд оградената със стени част на Джодпур. През 2018 г. той преговаря с местните власти и общности, за да спаси уникалното наследство на родния си град. От 2019 г. насам той събира и средства на местно ниво от жителите на Брахмапури, за да може

всяка година външните стени на 500 къщи да се боядисват в синьо.

През годините той е убедил близо 3000 собственици на жилища в Брахмапури да изберат синия цвят за външните стени и покривите на домовете си. „Така че поне когато някой прави снимка в Брахмапури, фонът да изглежда син“, казва той.

Сони изчислява, че в момента около половината от около 33 000 жилища в Брахмапури са сини. Той работи с местни служители и законодатели по план за нанасяне на варова мазилка. Целта е повече домове да бъдат боядисани в този цвят.

Това е най-малкото, което може да направи за града, който нарича свой дом, казва той.

„Защо хората извън Джодпур ще се интересуват от нашия град, ако ние не се грижим за неговото наследство и не направим нещо, за да го спасим?“