Надя Терешкевич, на 26 години, изиграва главната роля в „Млади завинаги“ („Les Amandiers“) на Валерия Бруни Тедески.

Родена от майка финландка, учителка по пилатес,

и баща търговски директор от полски произход, обича да работи, да се оставя да бъде водена от режисьора, да потъва в желанието му за действие и провокации.

През 2019 г. тя се подгтовя за участието си във филма на

Доминик Мол „Seules les bêtes“ заедно с Валерия Бруни Тедески. която тогава подготвя следващия си филм.

Когато Валерия Бруни-Тедески започва процесът по кастинг, тя не дава на начинаещата никакви привилегии, дори

я държи на разстояние,

макар че се познват. Терешевич преминава през кастингите, както всички останали.

Без гаранция, че ще получи роля.

В продължение на няколко месеца Надя, както и останалите млади актьори, трябва да работи върху откъси, други филми и пиеси. Надя продължава да се надява, като си казва, че дори и да не успее да се снима във филма, тя изучава занаята както никога досега.

Зад кадър на „Млади завинаги“

Разбира, че е избрана. Най-добрата ѝ приятелка също получава роля. Репетициите продължават месец и половина.

Валерия Бруни-Тедески подтиква актьорите си към границите на възможностите им, иска да ги научи на свобода и следователно на определена форма на свобода, за да постигне една форма на истина:

„да снима вътре в тях“,

както казва в едно интервю. Този великолепен филм, който разказва историята на едно поколение млади актьори, появили се през 80-те години на миналия век (сред които и Валерия Бруни Тедески),

е и портрет на двамата велики театрали,

които са ги избрали и обучили – Патрис Шеро и Пиер Романс. И изведнъж този филм се превръща и в място за предаване на знания. Надя и всички останали младежи разбират това много добре.

Двамата актьори, които ще играят учителите (Луи Гарел в ролята на Шеро е абсолютно фантастичен – не е ли казано достатъчно? – а Миша Леско е разкошна) се държи така и в живота. Театър в театъра в киното. Накратко, този филм е и своеобразен документален филм.

Надя разказва за него с блестящ поглед, с плам, осъзнавайки, че е имала уникално преживяване в киното. Спомня си също как операторът на филма Жулиен Пупар, без да казва нито дума, понякога се проявява като истински партньор, който я е насочвал.

За една от сцените Надя е взела в чантата си „Вишнева градина“ на Чехов. Валерия Бруни-Тедески забелязва това и възкликва:

„Вишнева градина“? Не, в чантата си трябва да имаш Платонов, дори и да не го видим на екрана“. „И е вярно, че не играеш по същия начин, когато имаш в чантата си „Вишнева градина“ или „Платонов“, дори и никой да не може да ги види на екрана!“ – споделя Надя Терешкевич.

Виждаме младата актриса в два клипа от последния албум на френския певец Бенжамен Биолe Comment est ta peine? и Comme une voiture volée, заснети на плажа от Марта Бевакуа. След това беше фестивалът в Кан и представянето на филма „Млади завинаги“ в конкурсната програма през май миналата година.

След „Млади завинаги“ тя се снима в още два филма. Единият е с Франсоа Озон, Madeleine (криминален филм, чието действие се развива през 30-те години на миналия век, с Изабел Юпер и Дани Бун!), а другият – с Робин Кампильо (120 battements par minute), чието действие се развива в края на 60-те години в Мадагаскар и се нарича Vazaha.

Уау! Таблоидите веднага биха определили това „явление“ като  „хит!“. Несъмнено скоро отново ще видим Надя Терешкевич, чиято фамилия ще ни стане добре позната.