- Бих посъветвал 18-19-годишните да не бързат да се захващат с неща, които не са им интересни само за да угодят на някого.
- Това, че образът ми на Макаров превзе „Times Square“ и „Piccadilly Circus“ беше вълнуващо, но дотам – аз съм артист и това е вторичен продукт на работата ми като такъв.
- Цифрата 0,4% за култура е меко казано ужасяваща и това ще бъде много пагубно за държавата ни и най-вече младото поколение.
- На уъркшопа ми през декември искам да предам на актьорите опита ми и да им обясня как всъщност се случват нещата и че не е толкова мистично.
Юлиан Костов – хамелеон с много таланти, чийто живот и кариера са като филмова история, пълна с неочаквани завои и вдъхновяващи промени. Въпреки че започва като плувец с над 60 медала, той поема пътя на бизнес мениджмънт в Нидерландия само за да бъде завладян от магията на актьорското изкуство, след като гледа „Черният рицар“ и „Жокерът“.
Дебютът му в този пъстър свят не е по традиционния модел – той решава да замине за Лондон, без да информира родителите си, с мечтата да бъде забеляза като Станислав Яневски, но бързо осъзнава, че успехът идва с упорит труд и самоотверженост.
Неговата роля в късометражния филм „Разговорът“ го издига в редиците на изгряващите звезди, а наградите, които печели, включително „Изгряваща екшън звезда“ и „Най-добър екшън актьор на годината“, потвърждават несравнимия талант. По-късно той стъпва в света на мениджмънта на таланти, където
помага на амбициозни артисти да намерят своя път
в световната шоубизнес арена. И докато продължава да помага на другите да създават своите истории на успех, самият той се превръща в един от малкото български актьори, които са имали щастието да завладеят Холивуд.
Доказателство за това е един от последните му образи – този на най-популярния злодей в гейминг индустрията – лидерът на руските ултранационалисти Макаров в играта „Call of Duty: Modern Warfare 3“. За кастингите и за това, че е бил избран сред няколко хиляди актьори, за режисьорските и продуцентските си начинания, за предстоящата си музикална кариера и за това как в света на Юлиан Костов животът е неспирно приключение, което се преживява със стил, страст, говори самият той.
– Здравей, Юли! Преди дни беше световната премиера на любимата на няколко поколения игра „Call of Duty“, а ти имаш щастието да си в ролята на най-популярния злодей в гейминг индустрията – Макаров. Сподели ни за пътя, който извървя, преди да бъдеш избран за ролята?
– Пътят към спечелването на ролята на Макаров в „Call of Duty: Modern Warfare 3“ всъщност беше доста стандартен. Мениджърът ми Джаред Шварц от „Industry Entertainment“ ми изпрати кастинг-монолог, който записах от стаята на братовчед ми в Лондон. Тогава снимах сериала „Alex Rider“ в Бристъл и в Малта и се бях базирал в Лондон за известно време при него на гости. Впоследствие записах три версии на кастинга. Едната беше все едно говоря на млад войник от моята армия. Във втората трябваше да
пресъздам момента все едно съм хванал добрия в плен
и му казвам монолога. И вече последната трета версия беше обратното – как добрият е хванал мен в плен и аз му казвам същия монолог. Това съответно направи речта коренно различна и след това ми казаха, че именно това ги е впечатлило най-силно, когато са избирали кои актьори да поканят на втори кръг.
По време на второто прослушване бях в София и го направихме по Zoom с 20 човека от „Infinity Ward“, „Sledgehammer games“ и „Activision-Blizzard“. Те гледаха и ми даваха насоки как да го изиграя различно 4-5 пъти, след което трябваше да импровизирам няколко реплики и всъщност да ги изкрещя, защото в записването на мултиплеър репликите има такива, които са само с глас и включват доста крещене. Аз съм озвучавал такива игри и преди като например на Том Кланси – “The Division“. Там трябва да играеш
как те застрелват, как те разсичат, как изгаряш жив
и съответно има доста крясъци. Но да се върна на „Call of Duty“, където искаха да видят дали гласът ми може да издържи на натоварването, което ще ме очаква. Както обаче споменах и по-горе, това е нещо, което умея, затова не беше проблем. После ми казаха, че съм спечелил ролята, организираха ми документите и заминах за Щатите да снимам. Случи се през март тази година.
– Кое е най-запомнящото се нещо, което ти се случи по време на снимките и колко време продължиха те?
– Снимките бяха пълни с много интересни и различни моменти. Беше много интересно, когато ми правиха дигиталния образ. Влизаш на място със стотици HD камери, които светят и те снимат от всякакви гледни точки – как казваш най-различни неща, как си местиш лицето по най-различни начини. Целта е системата да се запознае максимално добре с теб. След това си облечен в
един костюм с датчици, като отново се намираш в едно голямо хале с 300 камери,
които хващат всяко едно твое движение. На главата имаш каска с малък кран, където има друга камера, която свети в лицето ти и снима всяка една микроекспресия. Буквално няма как да се скриеш. Процесът е много интересен и доста артистичен, макар че може би така както го разказвам, звучи точно обратното.
Във всяка една от сцените, които снимахме, си партнирах със страхотни актьори. За снимките се връщах може би около 8 пъти в Щатите от март до септември, като сме снимали неща в Лондон и в Будапеща, където заснехме един от трейлърите, който всъщност е разкриващият трейлър за Макаров. Излезе на 8 август и получи 16 млн. гледания в YouTube, като влезе на номер едно в трендинг в света.
– Всичко звучи изключително интересно и бързам да те попитам какво е чувството лицето ти да е превзело целия Times Square? Представял ли си си, че това ще се случи някога?
– Не мога да кажа, че съм си го представял, но сякаш съм знаел, че някой ден е възможно да стигна и дотам. Както се случи още преди 6 години същото нещо с лицето ми на „Leicester Square“, а сега и на „Piccadilly Circus“, „Times Square“ и на много места по света. Но това просто е вторичен продукт на ролите, които съм спечелил и ми се е случило да изиграя. А това вече е въпрос на енергия, на късмет донякъде. Единственото нещо, което със сигурност ме е довело дотук, е било това, че съм
инвестирал голяма част от парите си в собствената си кариера
и в придобиването на нови умения. Било то акценти, пеене или пък нещо физическо като бокс или каскадьорски класове. Ходил съм на най-различни школи в Англия и Щатите. Работил съм с различни учители по ролите ми – нещо, което правят най-големите актьори като Ал Пачино, Брад Пит, Леонардо ди Каприо и т.н. Почти никой от тях не подготвя сам ролите си, винаги работи с учители. Исках да кажа, че този стремеж към самоусъвършенстване води до все по-големи неща, като някой ден можеш да се окажеш и на „Times Square“. Беше наистина приятно, но по-скоро ме забавлява този факт, отколкото да ме кара да се чувствам велик. Аз съм артист и както споменах по-горе – това е просто вторичен продукт на работата ми като такъв.
View this post on Instagram
– Преди да се озовеш на снимачната площадка на „Call of Duty“, доколко беше запознат с играта и играл ли си я?
– Бях запознат с нея, дори играх „Call of Duty: Modern Warfare 2“, която всъщност е играта преди моята. Стигнах почти до финала на кампанията и тогава получих кастинга за „Call of Duty:Modern Warfare 3“. Впоследствие разбрах, че става дума за същото нещо и супер много се зарадвах. През 2010 г. също съм играл на компютър една от игрите за Втората световна война.
– Като Макаров участваш и в музикалния клип на южноамериканския рапър Песо Плума, който през последните месеци е тотален хит в YouTube и не само. Успя ли да се запознаеш с него?
– Не, за жалост Песо Плума си беше в Мексико. Мисля, че в същия ден, в който снимахме трейлъра и тези кадри за неговия клип, той беше
обявен за персона нон грата
на картела в Мексико. Впоследствие четох, че си е отменил и участията там, за да предпази себе си, екипа и близките си, което звучи като измислица, но е факт и е доста страшно.
Пожелавам му всичко да е наред и наистина нещата да не ескалират повече от това. Той е феноменален и не случайно е толкова известен в Южна Америка, Испания и не само. Готино е, че откривам един от клиповете му. Спомням си, че когато проверявах кой всъщност е той, защото не бях запознат, първото нещо, което видях беше как гледа мач на някакъв стадион и Меси става, за да се здрависа с него. Така че явно му се получават нещата на човека. (смее се)
– Разкажи малко повече за съвместния ви проект с Мария Бакалова – продуцентската компания „Five Oceans“?
– Основали сме компанията с идеята да експортираме българската култура за световна публика. Вече имаме два проекта – „Триумф“, който е вдъхновен от събитията покрай дупката в Царичина в началото на 90-те. Мария е главният персонаж, другите главни са Юлиан Вергов, Маргита Гошева и аз, като аз и Мария сме ко-продуценти на филма. Работихме с Кристина Грозева и Петър Вълчанов, които са
едни от най-реномираните ни режисьори и сценаристи
на европейско и световно ниво – с редица отличия от някои от най-престижните фестивали. Филмът ще бъде наистина специален и нямам търпение да можете да го видите. Другата продукция, която направихме заедно, се нарича „Това, което остава“ и е по сценарий на Димитрис Георгиев. Историята е свързана с войната по пътищата и как един момент невнимание може да обърка целия свят на толкова много хора. Мария отново е в главната роля, а аз съм ко-продуцент на филма заедно с Алек Алексиев и Ники Стоичков.
– Ще те видим ли някога в театъра, иска ли ти се да се впуснеш в това?
– Играл съм в театър само в Англия засега и се надявам да ми се случи отново. Няма значение дали ще бъде в България, или в чужбина. Със сигурност вече усещам нуждата да играя в театрална пиеса.
– Няма как да не те попитам за нещо доста актуално в България през последните месеци, а именно цифрата 0,4%. Или казано по друг начин отделеният за култура процент от държавния бюджет за 2023 г. Макар и да не си чак толкова активен с роли у нас, какво е мнението ти за случващото се?
– Цифрата 0,4% е меко казано ужасяваща. Това ще бъде много пагубно за държавата ни и изобщо за народа. Най-вече за подрастващите, които ще израснат в един свят, в който няма достатъчно
българско производство, което да е на високо ниво
и да ги вдъхновява самите те да започнат да се занимават с това. От друга страна, се надявам частното производство на изкуство да продължава да се развива. Макар че в България законите за спонсорство не са добре написани и дефакто са неефективни. Надявам се новото или новите правителства, които идват оттук насетне малко да обърнат внимание на културата и на тези неща, за да може да направим така, че и частният бизнес да може да инвестира в изкуството и в спорта.
Но за жалост, дори бюджетът да беше 3%, в самата ни система има изключително много корупция. Хубавото е, че в последните няколко години все повече нови хора имат шанс да получат държавни пари за сбъдването на проектите си. Това ми дава надежда, че българското кино ще се развие в малко по-добра и комерсиална посока, защото
не бива да смятаме комерсиалното за нещо нисшо
като изкуство. Напротив, един от най-великите произведения са едни от най-комерсиалните произведения в света. Тоест трябва да излезем от този манталитет, че ако гледат 7 души в киното, това е най-великият филм или ако го гледат 6 души в театъра, това е най-великата пиеса, защото „малко хора са разбрали“. Това е лудост за мен, а то се преподава и в нашите висши учебни заведения. За съжаление, положението е такова, когато стане дума за изкуство в България. За жалост, това е едно остаряло мислене, което трябва да си замине веднага.
– През декември предстои следващия ти двудневен уъркшоп по актьорско майсторство в София. Какво да очакват хората, които ще дойдат на него?
– Уъркшопът се фокусира върху кастинг техника и по-конкретно върху този, който правиш сам вкъщи. Включени са още теми за мениджмънта и маркетирането на актьора като продукт. Обръщаме внимание на психичното и душевно здраве на артиста. Работим на английски език, защото целта е да се подготвим за световния пазар и да им разкажа от своя опит и от десетилетието, което имам като проба-грешка и опит в Англия и в Холивуд. Искам да предам на актьорите този опит и да им обясня как всъщност се случват нещата, че не е
толкова мистично, че си има ясна и изградена инфраструктура,
в която ние просто трябва да участваме и не е нужно дори да живеем в Лондон, за да го направим. Може да се случи и от България, защото технологиите много се ускориха заради пандемията и доста от нещата вече се случват дигитално и онлайн, независимо къде живееш. Така, че ние можем да бъдем част от световния пазар и оттам да гоним пробив и най-различни успехи или просто да сме работещи актьори навън и в България, което за мен всъщност е истинската цел. Оттам насетне всеки пробив е просто доза късмет. Но трябва да сме част от този пазар, ако искаме да бъдем на него.
Мога да обещая на тези, които ще се присъединят на уъркшопа, че ще разберат какъв е начинът да ходиш на кастинги в чужбина, как да си намериш агент, какво да очакваш и как всъщност да се представяш максимално добре в кастинги и срещи с режисьори и продуценти.
– Кой е най-важният съвет, който би дал на един току-що прохождащ артист?
– Да вярва в себе си и да прави изкуство заради самото изкуство, а не за оценката на останалите и за това да бъде харесван от тях.
– А кой беше човекът, който даваше тези съвети на теб едно време и вярваше, че ще успееш?
– Такива съвети конкретно на мен не ми е давал никой, защото аз малко като
вълк единак заминах за Англия и реших да правя това,
с което се занимавам и до днес. Не познавах актьори в България нито в чужбина, нито пък нашите познаваха такива хора. В началото почти не съм имал шанс да науча нещо от някой друг, почти всичко беше от Гугъл, от проба-грешка…Непрекъснато ходех на кастиги и се запознавах с хора. Впоследствие вече намираш своя кръг, откриваш правилното студио, в което искаш да тренираш актьорско майсторство, в моя случай това беше „AMAW“ – актьорски уъркшоп, на който съм ходил в продължение на години, усъвършенствайки себе си и техниката си и работейки върху моите собствени проблеми и това как те се отразяват върху изкуството ми като цяло. Тогава вече съм имал ментори като Мичъл Мълън и Антъни Мендел, които всъщност са моите актьорски учители и са ми давали най-различни съвети.
– Какво би казал или посъветвал 18-годишния Юлиан, ако можеше да се върнеш назад?
– Бих му казал да не записва „Бизнес мениджмънт“. И като цяло да не записва изобщо някаква специалност в университета, която няма интерес да учи. По-скоро да отиде да пътува, да работи и да се очука малко, да поживее трудно,
далеч от родителите си, в чужда държава, за да може да се научи какво е да си отговорен,
да си свободен и да се самоиздържаш. Може би това ще им помогне да намерят по-бързо нещото, с което им се занимава. Давам го като съвет към всички хора на 18-19, които тепърва завършват: Не бързайте да учите или да се занимавате с неща, които не са ви интересни и не усещате, че са вашето, за да угодите на родителите си, на баба и дядо, на обществото, което очаква от вас веднага след 12-ти клас да си взимате живота в ръце. Най-добрият начин да го направите е да се опълчите на всичко това и да следвате собствения си път. Няма формула за успеха, различна от това да слушаш себе си, инстинкта си и да правиш нещата по твоя си начин.
– Има ли нещо, което би променил по пътя си?
– Може би не. Учех „Бизнес мениджмънт“ в Холандия и бях в депресия, но пък покрай това, гледайки много филми, разбрах че исках да бъда актьор и да опитам в Англия. След това се преместих там и осъзнах, че всяко нещо се случва с някаква причина, когато погледнеш назад. Това не ме спира да мога да дам този съвет и на другите, защото той може да работи (за тях).
– Покрай работата ти си бил на толкова много места. Има ли държава, в която винаги обичаш да се връщаш?
– Половината от съзнателния ми живот е преминала в Лондон и по тази причина се чувствам и варненец, и лондончанин. Този град определено ме е изградил като човек, актьор и мъж. Винаги, когато се връщам там се
чувствам като у дома си
и всъщност доскоро това беше моят дом. Обичам много да ходя в Рим, сякаш съм кармично свързан с този град. Харесвам изключително много и Испания.
– Годината е към своя край, с какви чувства я изпращаш и кои са твоите ТОП 3 момента от нея?
– На първо място се нарежда пътуването ми в Япония с най-добрите ми приятели. Беше един от най-вдъхновяващите и изпълващи душата ми моменти. Спечелването, изиграването и излизането на „Call Of Duty: Modern Warfare 3“ е вторият момент. И третият е написването на пълнометражния сценарий „Crypto Punks“, който завършихме наскоро с най-добрия ми приятел Мартин Медникаров. Това също е един от най-големите успехи за мен в кариерата ми. Да си писател е най-трудната арт форма и изисква страшно много дисциплина. Затова удовлетворението от дългите месеци на писане определено се усеща.
– Задават ли се интересни неща пред теб през новата 2024 г и има ли нещо, за което да тръпнем в очакване отсега?
– 2024 ще бъде интересна година. Много от нещата, които съм снимал в последните две години, ще започват да излизат малко по малко. Имам 4 филма, 2 сериала, като единият е анимационен. Отделно режисирах първия си късометражен филм и продуцирах 2 късометражни. И за финал – да се надяваме, че най-накрая ще намеря време да заснема музикалните видеа към трите песни, които съм направил и записал отдавна. Те са на английски език, жанрът е рап и R&B. Пожелавам си да творя все повече музика през 2024.
Фото кредит откриваща снимка: Виктория Сиракова
