Той е Антон Порязов. Изключително енергична и творческа личност, която никога не спира да се развива. Неслучайно, още като дете мечтае да има три професии и до ден днешен не се отказва от тях и смело ги следва. Защото Антон Порязов не е само актьор, както най-често ще го припознаете. Развива бизнес с хранителни добавки, докато снима в холивудски продукции, репетира и се готви за състезание за бодибилдинг-натурална мъжка физика. Със сигурност

24 часа в денонощието не му стигат,

но намери време, за да ни покани в своя свят и да научим малко повече за него.

– ЗдравейтеЗащо избра актьорската професия?

– Актьорската работа е тази, която най-много може да радва хората, да ги кара да преживяват, да бъдат съпричастни към събития, които да променят живота към по-добро. Като малък мечтаех да бъда или DJ, професионален спортист, или артист. Според мен това са

трите професии, които влияят духовно на хората.

С музиката радваш страшно много. Спортистът по същия начин, когато се явява и печели състезание, това е национална гордост. А актьорът – кара те да се просълзиш или да се разсмееш. Да гледаш конкретен филм 100 пъти, защото по някакъв начин темата в него те е докоснала и ти помага. Основният ми мотив беше това.

– Какъв е Антон Порязов като личност?

– Бих казал филантроп. Винаги съм си представял, че ще съм човек, който ще допринася за доброто на хората. С DJ – ството не се получи. Псевдонимът ми беше DJ Button, като бутон, а не като дъно (смее се). Пусках някакви сетове, но не ставаше нещо. После тренирах като вратар на ЦСКА. Имах проблеми с колената. И така моите родители, светла им памет, не ми позволиха да продължа с това. Тръгнах по друг път. Нещо, което имаше наклон и насока за мен винаги, беше, когато ходех на
театър. Той

ми помагаше да излизам от проблемите в детството.

Изолирах се за по два часа и срещах нов свят. И си казах искам и аз да съм такъв. Като тези актьори. Винаги съм слагал другите пред себе си, което осъзнах, че не е много добре. Трябва да обичаш себе си, което много хора го бъркат с егоизъм, но това не е така. За да дадеш максимума от себе си на другите, трябва първо да погледнеш към себе си. Само така ще можеш да дадеш максимум доброта и любов след това към другите.

– Казваш, че киното и театърът са те измъквали от проблемите в детството. Има ли конкретни заглавия, които са ти повлияли така?

– Едно от първите представления, които гледах, беше „Охранители“ на Джон Годбър в Малък градски театър „Зад канала“. Уникално представление. Класната ни ръководителка ни водеше там всеки петък. Помня, че участваше Христо Мутафчиев. А и също другото ми любимо заглавие от тези години като зрител е „Сако от велур“.

За киното – имаше едно кино „Изток“, сега на мястото му има голяма верига хранителни магазини. Имам много хубави спомени там. Гледах „Гладиатор“ с Ръсел Кроу, „Матрицата“ и „Джурасик парк“. Плакал съм много на първия. Киану Рийвс е в топ 5 актьори в света за мен и винаги съм му се възхищавал. „Да срещнеш Джо Блек“ е един прекрасен филм, който също ми е любим. Задължителен в списъка на всеки.

– Учил си в едно от най-добрите студиа в Холивуд – Antony Meindl `s Actor Workshop. След това участваш в холивудски продукции. Как стигна дотам?

– Вярно е, имах честта да съм в студио номер едно за последните пет години в Холивуд. Основателят му Антони Мендел беше тук. Иво Аръков, Лорина Камбурова, Бог да я прости, Поли Генова, Павел Владимиров, Дели Алън също участваха. Много прекрасен клас се бяхме събрали. Беше много интересно. Това нещо го завърших преди НАТФИЗ. След това беше едно годишната школа в НАТФИЗ при проф. Надежда Сейкова. Тя е с толкова награди и титли. След това

кандидатствах два пъти.

Първият беше при проф. Атанасов и проф. Добчев, но стигнах до 3ти кръг и следващата година отново се явиха. Тогава ме приеха бакалавър в класа на проф. Стефан Данаилов, което за мен беше голяма чест и радост. Аз обаче не съм снимал в Холивуд като локация, снимал съм холивудски продукции, но те са се реализирали на наша територия. Сега с агента ми в Англия – DNA Management работя по този въпрос. Всеки месец

имам по няколко кастинга за сериали

на HBO, Netflix, реклами и филми по цял свят, стискайте ми палци!

– През годините работиш с редица холивудски звезди. Коя е любимата ти среща с тях и роля?

– Те са много, но може би началото винаги остава много силно. Затова бих посочил първото ми участие в чуждестранна продукция. Това е филмът „300: Възходът на една империя“. Той имаше 120 милиона бюджет, 3 месеца предподготовка, 3 месеца снимки, още повече постпрудукция. Тогава за пръв път имах досег с големи

звезди като Ева Грийн и Съливан Степълтън.

В този момент, усетих как се работи на терен, как мечтата ми може да се сбъдне. Аз бях спец персонаж. От близо 600 човека са търсили 40 за този проект. И аз бях сред избраните. Този филм промени живота ми, защото аз се бях насочил към бизнеса, бях мениджър с 20 души екип, виждах се в друга посока. Но тази лента ми припомни моя път.

– През 2020 г. завършваш специалността „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в последния клас на проф. Стефан Данаилов. Кой е най-ценният съвет, който ти е дал?

– Проф. Данаилов ни събра на среща в Народния театър, след като ни приеха и той тогава ни попита – „Деца, имате ли пари, имате ли къде да спите, имате ли какво да ядете, как се чувствате?“ – Един от първите уроци, който научих от него, че

винаги трябва да подхождаш с любов към всичко и всички.

В момента Антон Порязов работи по издаването на първата си книга. Тя ще бъде тихосбирка, посветена на майка му, която напуска земния свят. Отива си на 23 април – рождената дата на Шекспир, което за Антон не е случайно. Очаква се книгата да излезе до няколко месеца.

– Как хората могат отново „да се изправят на крака“ след загубата на свои близки хора или родители?

– Трябва да подхождаме интелигентно към случващото се – духовно, смирено, психологически правилно. Винаги трябва да сме осъзнати за това, което става. Това мисля, че е ключов момент. Когато загубиш част от смисъла си, за мен майка ми беше целият смисъл – след това се научаваш, че не е точно така. Целият смисъл е Бог, който е разрешил и казал кога и как, Ние не сме господари на това. Когато твой родител си отиде,

имаш три критерия как ти ще се справиш

с това. Първо ти се затваряш в себе си и мислиш, че само на теб се случват лоши неща. Но трябва да си кажеш, не може така, моите близки не искат да продължа така.

Трябва да осъзнаваме, че

не само на нас се случват трудни и тежки неща.

Така сме сътворени, но трябва да знаем, че сме една прашинка в пространството. Критерий също е и доколко си имал връзка с човека, който си загубил. Аз израснах и без баща, за мен тя беше всичко. Грижех се за нея около 10 години, защото тя имаше бъбречна недостатъчност. Бях на 23, когато се разболя, но трябваше да приема истината. Започнах да чета и търся отговори. Не съм започнал да обиждам, да се отдавам на пороци или да обвинявам съдбата.

– В какво вярваш?

– Аз вярвам, че душата ни продължава да живее, че сме безсмъртни. Пътят на любовта в живота ни трябва да го използваме по възможно най-добрия начин. Да накараме нашите близки да се гордеят с нас. Всеки има тежки моменти. Трябва да бъдем осъзнати.

Не бива да оставяме болката да ни сломи.

Започнах да чета китайска мъдрост, Мохамед, Христос, богомилите, за Бога Ра, за египетските богове, за да открия загадките на духа, тялото, смъртта. До ден днешен търся отговори, мироглед за живота. Винаги трябва да минаваме през пътя на любовта обаче. Всяко наше действие и бездействие да не пречи на другите.

– Спортът винаги е бил част от живота ти. Но как се роди любовта ти към фитнеса?

– Запалих се по фитнеса, когато бях на 15- 16 години от един приятел в квартала – Любо. И до ден днешен се занимавам с това активно. Имам и моя марка протеин. Занимавам се доста професионално сега. Ще участвам в състезание тази есен. Помага ми Слави Горанчовски, първият българин, който спечели в Лас Вегас трето място за мъжка физика на „Арнолд Класик“. Имам и сребърен медал на републиканско по тенис на маса. Дори в НАТФИЗ си тренирах във фитнеса с колегите. Важно е да се изгради постоянство и дисциплина, това е ключов момент не само в спорта, но в живота като цяло.

– Има ли нещо, което ако върнеш лентата назад, би променил в живота си?

– Вярвам, че винаги са се случвали нещата, които са били необходими за пътя на душата ми. Имал съм моменти, в които съм изпускал пътя на любовта, но това е било с причина. За да мога след това

да изстрадам и да си науча уроците.

Единственото, което бих променил, ако можех, бих оставил всичко което съм правил – изкуство, спорт, работа. Така щях да мога да дам 100% от времето си на майка ми, докато беше болна. Но не знам дали това нямаше да развали моя баланс и възможността ми да и помагам възможно най-пълноценно.

– Със сигурност киното е по-голямата ти страст, но не оставяш и театъра като актьор. На 17-ти и 23- ти април ще имаш участие в една Шекспирова пиеса – „Напразни усилия на любовта“ в Арт театър. Какво е театърът в твоя живот?

– Имам толкова любими роли и там. Предстоящото сега е в много интересен формат като четене на маса, от репетиция на маса. Едно от любимите ми представления, които съм играл е ролята на Луиджи в спектакъла на Дарио Фо – „Няма да платим, няма да платим“, режисиран от проф. Данаилов и д-р Обрешкова.

Имам много любими моменти и в театралната трупа.

Сред тях е и „А Защо не!“, режисирана от Николай Акимов. Много обичана роля ми е и на Лизандр в „Сън в лятна нощ“ при проф. Сейкова като режисьор. Детски представления и ролите в тях също много си ги обичам.

– За какво мечтаеш?

– Имам много мечти, които имам да сбъдна. Искам

да създам фондация,

подобна на тази на Димитър Бербатов. Желая да подпомагам деца, лишени от родителска грижа. Също и хора, които страдат от бъбречна недостатъчност. Искам да подпомогна домовете за деца, за да може животът им да е по-добър. За това са необходими милиони, ако спечеля от някой филм, там ще ги вложа. Но Бог решава. Той знае има ли нужда светът от това. Аз ли съм човекът, който трябва да го направи. Вярващ съм, не религиозен. Но не отричам нищо. Приемам всичко. Смятам, че има причина за всичко. Трудно осъзнаваш неща, за които не си подготвен.

Първият проект като дублаж на голям екран на Антон Порязов излезе тази година през февруари. Той носи името „Легенда за пеперудите“ и вече е на екран. През лятото можете да го гледате по БНТ във втория сезон на сериала „Деца на времето“.