Актрисата Весела Бабинова грабна награда „Икар“ за най-добра водеща женска роля за превъплъщението си в Анджела в моноспектакъла “Пистолет в торнадо”. Със своя драматичен разказ за домашното насилие тя отвя конкуренцията в категорията и за пореден път се прибра у дома с престижната статуетка. 

Като медийни партньори на събитието стрийминг платформата 7Arts.bg и Art Portal имахме възможността да бъдем едни от първите, които поздравиха и разговаряха с актрисата след бляскавата церемония, организирана от Съюза на артистите в България.

“Много се вълнувам. Не само че не ме награждават за първи път, а отличието е и за моноспектакъл. Истински щастлива съм, защото

не очаквах да забележат представлението,

имайки предвид, че е частно”, сподели тя. 

С усмивка отбеляза колко е била притеснена, докато приема наградата.

Дотолкова, че забравя да каже на своя съпруг Владимир Зомбори едно огромно “благодаря, че изслуша текста ми около 2500 пъти”. За това пък ние се погрижихме да предадем посланието ѝ чрез своето интервю.

Бабинова изтъкна още, че подобен тип театър обикновено бива подценяван. За това пък тя и колегите ѝ се опитват да избягат от типичните лековатите сюжети. Те решават да заложат на идеята спектаклите да носят дълбок смисъл за всеки човек от публиката. Така се “ражда” и “Пистолет в торнадо” – моноспектакъл, задаващ въпроси за домашното насилие, които никой до момента не се беше осмелил. 

“Черната статистика за домашното насилие може да се промени. За целта обаче трябва да бъде въведени

конкретни и крайни мерки”,

категорична е актрисата.

Не пропуснахме да ѝ зададем и няколко БЛИЦ въпроса, които да я върнат към първите ѝ спомени от сцената и най-забавните преживявания в театъра.

– Когато за пръв път излязох на сцената…

– Спечелих приятели за цял живот.

– Най-забавният ми спомен от сцената е…

– Светлана Янчева, която ме разсмиваше в “Чиста къща” с режисьор Влади Люцканов и си измисляше много реплики, за да ме провери дали слушам и внимавам.

– Сцената се превръща в бойно поле за действие, когато …

– Когато не са ни останали никакви сили.

– Най-големият враг на артиста е…

– Мързелът.

– Хората трябва да ходят на театър, защото…

– Вълнува и те кара да се чувстваш жив.

– Ако животът ми беше пиеса, щеше да се казва…

– „Ах, тази луда, луда българска съдба“.

– Трите думи, които ме описват най-добре, са…

– Весела, емоционална, истинска.