• Искахме да дадем шанс на млади и талантливи хора в “Заклеваш ли се в децата“
• “Вина” ме научи на много за актьорското майсторство
• Не е изключено Филип Янг да стане от лошите
• Най-страшните чудовища са хората, които нямат ценности и активна гражданска позиция

Владимир Зомбори е един от артистите, благословени с много таланти. Макар да е участвал в музикални предавания и да борави изкусно с четката, той открива своето призвание  “в лицето” на актьорското майсторство. В продължение на вече над 10 години той подарява емоции на публиката в Малък градски театър “Зад канала”. Киното обаче също му отива. Ролята му в “В сърцето на машината” на Мартин Макариев му дава възможност да покори още един връх в кариерата си – получава главна роля в сериала “Вина”. 

За персонажа му Филип Янг, премиерната постановка с половинката му Весела Бабинова – “Заклеваш ли се в децата”, и наболелите проблеми на обществото разговаряме с Владимир Зомбори. 

– Здравейте, г-н Зомбори, преди дни представихте за първи път пред публика френската пиеса “Заклеваш ли се в децата”, в която бива разглеждано крехкото доверие в едно семейство. Как смятате – клетвите днес имат ли тежест, или са се превърнали в едно суеверие? 

– Клетвите са суеверие. Това, че човек е стигнал до това да се закълне, означава, че доверието е било поставено под въпрос. Според мен е отчаян ход.

– Нейният създател – драматургът Саломе Льолуш, прави една своеобразна дисекция на брака. Има ли рецепта за семейно щастие? 

– Една връзка трябва да се основава на доверие, защото така потенциалните проблеми биха могли да се решават своевременно и да не се стига до тяхното еволюиране. Несъмнено

трябва да бъдем честни с хората, които обичаме.

Понякога човек се залъгва, че спестява нещо малко от своя любим, но не се знае до какви последствия може да доведе това. Дори и благородната лъжа е възможно  да се превърне в опасна. 

– В свои изяви сте споделяли, че от дълго време на сте играли “рамо до рамо” със своята половинка Весела Бабинова. Фактът, че сте двойка в живота, влияе ли по някакъв начин на изграждането на образите Ви в пиесата?

– Определено ни беше по-лесно да изградим своите персонажи. С Весела се познаваме много добре и си имаме пълно доверие. Освен всичко друго – тя е и невероятен професионалист. Работи се много лесно с човек, който е наясно какво прави на сцената. Беше ми изключително приятно. 

– Как се подготвихте за партньорството си на сцената?

– Нямахме специални ритуали и приготовления за постановката. Разбрахме се у дома да не споменаваме постановката – превърнахме го в територия за почивка. В много редки случаи сме обсъждали образите си и репетициите. 

– Режисьорът Крис Шарков предостави ли Ви свободата на вложите “частица” от себе си в персонажите си? 

– Да, до голяма степен се наблюдава прилика. Една от тях е начинът, по който реагираме в извънредни ситуации – наблюдаваният в постановката рефлекс е характерен за отношенията ми с Весела. Много неща се случиха без думи,

телата и главите ни просто реагираха едни на други,

което е вследствие от семейния ни живот. Кодовете ни на общуване са заложени в представлението.

– В “Закълни се в децата” си партнирате и с младите актьори Даниел Кукушев и Лидия Василева.  Как изглежда във Вашите очи ново поколение артисти, които излизат от НАТФИЗ?

– И двамата са много талантливи младежи. Не е случайно, че избрахме именно тях за ролите – наблюдавахме работата им и в Академията, и извън нея. Искахме да дадем шанс на млади и талантливи хора, които не са познати на публиката, но имат качества и талант, на които си заслужава да бъде гласувано доверие. Справиха се чудесно и смятам, че им предстоят много интересни нови проекти в бъдеще. 

– В началото годината и друг мащабен свой проект – втория сезон на хитовия сериал “Вина”, в който имате главна роля. Какво Ви подтикна да се включите в него?

– Реших да приема да играя в сериала “Вина” още когато прочетох великолепния сценарий за първи сезон. Самата му

темата ме заинтригува,

тъй като не мисля, че до момента е правена подобна продукция за света на виното. Нямах познания в сферата преди началото на снимките. Не се поколебах – екипът беше страхотен, а Виктор Божинов е режисьор, доказал се във времето. 

– Продукцията се радва на значителен зрителски интерес. В разговор с режисьора Виктор Божинов разбрах, че Ви е поканил да изиграете Филип, без да се явявате на прослушване. Какво означава за Вас гласуваното доверие?

– За мен е изключителна чест, че Виктор Божинов, Ваня Николова и Нели Димитрова ми гласуваха доверие. Забелязали са ме във филма на Мартин Макариев “В сърцето на машината”.  След като са ме гледали в него, са били убедени, че аз съм подходящият актьор за ролята на Филип Янг. В хода на снимките на сериала

научих много за актьорското майсторство,

благодарение на практиката си на терен. Едно от най-важните от тях е как да задържам концентрацията си. Заснемането на сериал е сложен процес и много от времето често минава в чакане да бъдат подготвени сетовете. Изчаквайки да премине това технологично време, трябва да бъдеш в постоянна кондиция. Имах възможността и да проследя как за 3 месеца се изгражда един образ. 

– Пред какви предизвикателства бяхте изправен по време на снимките?

– Първоначално

много ме притесняваше липсата на опит.

Изпитвах опасения по отношение на това дали ще съумея да бъде адекватен сред останалите актьори на сета, които има сериозен опит. Стараех се да върша работата си старателно и да бъда концентриран.

– Въпреки първоначалните Ви притеснения зрителите стават свидетели на силната химията между Вашия персонаж и този на Елена Телбис. Как успяхте да го постигнете, познавахте ли се преди сериала? 

– Предварителното познанство с екранния партньор до голяма степен е важно. С Елена се познавахме още от преди заснемането на сериала. Тя е чудесна актриса, а част от майсторлъка на професията е бързо да можеш да нагаждаш бързо към различни обстоятелства. До голяма степен се налага да се освободим и просто да приемем отсрещния човек, за да може по-бързо да се изгради връзка, която да изглежда достоверна на екрана. 

– В медийното пространство беше загатнато, че във втория сезон на сериала характерите на персонажите ще търпят метаморфози. Можем ли да очакваме Филип да мине на страната на лошите?

– Нищо не е изключено. Надявам се сериалът да остане плътен и достоверен до самия финал. Моят персонаж е изключително объркан – лута се във всичко, особено между двете жени. 

– Говорейки за негативни персонажи, няма как да не ви попитам за наболелия у нас проблем с домашното насилие. Филмът с Ваше участие – “Игра на доверие”, и пиесата “Пистолет в торнадо” с Весела Бабинова разглеждат именно него. Какво според Вас трябва да се промени в системата, за да няма нито една повече?

– За съжаление, когато става дума за личния свят на определени хора, е много трудно средата да бъде прозрачна. Оказва се сериозно предизвикателство държавата да реагира, защото

хората се срамуват и страхуват да споделят за проблемите,

касаещи интимния им свят. Често те дори нямат смелост “да отворят вратите на дома си” за външна помощ.

– Напоследък ставаме свидетели на все повече популярни личности, които газят законите и създават опасности на пътя. Семейството Ви винаги е изразявало активна позиция по въпроси, засягащи бъдещето на страната, заради което искам да Ви попитам до каква степен смятате, че обществото трябва да се влияе от примера на известните?

– Законите и правилата важат за абсолютно всички – без значение дали са известни личности, или не. На регионално ниво у нас се

наблюдава корупция и цари безнаказаност.

Поради тази причина хората си позволяват да извършват подобни престъпни деяния. Трябва да започват да поемат последствията от действията си, защото човешкият живот няма цена. 

– През декември подкрепихте протестите на културните дейци и публикувахте видео в Instagram, в което твърдите, че “липсата на култура ражда чудовища”. Кои според Вас са най-страшните им представители днес?

– Най-страшните чудовища са глупавите хора – тези, които нямат ценности, идеали и активна гражданска позиция за света. Такива са и хората, които смятат изкуството и културата за ненужни. Те са създавани като по калъп – почти без никакви интереси. Държавата трябва да промени политиката си,

грешките стават още на ниво образование.

Озадачен съм от отношението на управниците към културните дейци. Сякаш приемат гилдията като лукс, който не е задължителен. Трябва да се промени мисленето и всички да си дадат сметка, че призмата на изкуството им е необходима, тъй като тя помага на човек да проумее собствените си проблеми. Действа като терапия, чрез която човек се вглежда в себе си и става по-добър. Хората трябва да си припомнят, че имат нужда от изкуството под всякаква форма, защото именно то, въображението и културата ги различават от животните.