Ако си водех класация за най-нестандартни места, на които съм взимала интервюта това определено щеше да е сред челните позиции.

Успявам да открадна малко от времето на Елена Сиракова точно след церемонията по връчването на българските R&B награди. Тя буквално е във възторг – заради позитивната енергия, чистотата на емоциите и изключително зареждащите хора.

Просто трепти на една чистота с всички тях.

Както всеки път очите ѝ блестят. Елена е от хората, с които искаш да си говориш още и още – тя е не само изключително талантлив автор и изпълнител, но и вдъхновяваща, открояваща се личност.

Песните ѝ носят заряд, който пред очите ти на сцената избухва в красива експлозия от цветове, звуци, картини и енергия. Не е изненадващо, че самата тя се представя като

ВсЕлена – необятна и магнетична е.

Някои може би я познават от участието ѝ в „Гласът на България“, други от сцени, на които е заставала зад дует „Ритон“, Камелия Тодорова или Руши Видинлиев.

Елена обаче създава и собствена музика, по-голямата част от която предстои да излезе. Дебютния ѝ мини албум се казва „Галактики“, а дебютната ѝ песен „Толкова студен“ става

най-дълго стоялата на първо място песен

в класацията на БНР „Топ 20“ за 2019 г.

Освен това на днешния 4 май певицата празнува своя рожден ден. Прочетете какво отговори Елена Сиракова на нашите блиц въпроси и как Мария Илиева се включи в един от тях…

– Аз съм Елена Сиракова, а можех да бъда…
– Не мога да си представя да съм друга освен Елена Сиракова, което сигурно е хубаво.

– Да се прави музика в България е…
– Хубаво. Аз лично не смятам, че е безнадеждно или безсмислена кауза. Мисля, че когато го чувстваш със сърцето си, това е твоята истина и я преследваш това помага да преодоляваш по лесен и здравословен начин нещата, които са малко по-трудни и особени. Мисля, че ще става все по-хубаво и по-лесно да се прави музика. Такъв човек съм – гледам да си представям нещата по много позитивен начин.

– Не мога да започна деня си без…

– О, аз съм много разпиляна и нямам ритуал или нещо, от което непременно да имам нужда сутрин. Нито съм по кафето… Всяка сутрин ми е различна. Аз самата не знам какво ще искам всяка сутрин от себе си или от света, така че не знам.

– Трите думи, които ме описват най-добре са…

– Разсеян оптимистичен дечко.

– В музикалната ми галактика има…

– Много обич. Всичко, което аз създавам и всичко, което приемам като слушател и почитател на музиката, винаги ми носи най-голямата любов. Това е нещо, което ме движи, нещо, което дишам. Така че моята музикална галактика е изтъкана от любов.

– Баба ми казваше…

– „Пей ми“. Много обичаше да ѝ пея и все ме подстрекаваше да го правя. А аз винаги се притеснявах, особено в моменти, когато сме се събрали някакви хора и ми казват да изпея една песен – изключено е да си отворя устата тогава.

Тя много обичаше да пее,

много обичаше изкуството, да танцува, да слуша музика. И когато си пуснем нещо, което ѝ е любимо, съответно и на мен, ми казваше: „Давай, пей ми. Искам да ти слушам гласа“. И това е един от най-милите ми спомени с нея.

– Ако можех да изпълнявам само една песен до края на живота си, тя щеше да е…

Тук е моментът да ви припомня къде се намираме. Шумно е, постоянно покрай нас минават хора, които поздравяват Елена и точно след като ѝ зададох въпроса вниманието ѝ беше отвлечено от минаващата Мария Илиева. Използвайки жокер „Обади се на приятел“,

Елена се възползва от отговора на Мария:

„Най-новата, която си измислила. Защото тя не ти е омръзнала толкова колкото най-старата. Но със сигурност собствена песен, защото си е твоята. Разбира се има велики артисти, от които сме се учили, но когато е дошло от теб е много по-осмислящо и вълнуващо душата ти.“

Елена все пак добавя: „Преписвам от отговора на Мария, но може би моята логика е малко по-различна. Ако трябва да си избера едно мое нещо, което бих пяла цял живот може би е „Никой“. Понеже това ми е първата песен я чувствам като кристално себе си и в нея има много покой и светлина“.

– Ако можех да променя едно нещо в света, то би било…

– Да няма насилие. Хората да са добри и да си помагат. Много е утопично, но много ми се иска.