- Бих искала да снимам клип в така нареченото „омагьосано село“ Пирин.
- Ако използваме изкуствения интелект осъзнато, може да ни даде изцяло нов хоризонт от възможности.
- Има артисти, които си трият негативните коментари, но аз не съм от тях.
- Обичам да приготвям домашна храна и обожавам подправките – те са моята страст.
Силна, вдъхновена, талантлива, обичаща да обича – или просто една красива и огнена българка. Това е носителката на златен медал от Балканския шампионат по фолклор и сребърния медалист от Световния шампионат по фолклор Димана Мирчева-DIA. Момичето, което преди десет години смело съчета народна и електронна музика, и още с дебютната си песен „Егея“ спечели място в плейлистите на над 20 радиостанции на три континента. Така тя бързо се превръща в
„Богинята от другата страна на Европа“, според италианските медии.
Днес DIA продължава да „създава и отглежда с много любов“ своята музика, като рисува с ноти български легенди и свои авторски истории, които оживяват под нежния и вълшебен глас. През 2024 година уникалният ѝ музикален стил я утвърди като предпочитан изпълнител на големи събития в България, а песните ѝ „Грехове“ и „Демон“ се наредиха сред най-слушаните хитовe в страната.
Освен музиката, тя открива и друга страст – журналистиката, и вече няколко години е успешен радиоводещ.
„Зад микрофона се чувствам най-добре“,
сподели тя, разказвайки ми как денят ѝ преминава в композиране и разговори с интересни личности, които я мотивират да бъде „още по-любопитна към света“.
В месеца на любовта с DIA говорим за любовта, която променя и те прави по-добър човек, за първата ѝ среща с музиката, както и как се справя с негативните коментари…
– Здравейте, DIA! Наскоро беше премиерата на новата Ви песен „Късно е“, която ни напомня за любовта от миналото – смела и неподвластна на забрани. Как времето е я е променило и как я виждате днес?
– Любовта дава криле, а с тях идва и свободата, и смелостта. За да обичаш, винаги се изисква смелост – било то в миналото, или сега. Може би едно време тя е била по-всепоглъщаща ума, защото се е намирала „в центъра“ на духовното търсене на човек. Да откриеш сродната си душа и човек, с когото да създадете здраво семейство, е било може би едно от най-важните неща. Към днешна дата също е важно за доста хора,
но паралелно с това желание се движат и мечтите за успешна кариера, материалните ни искания и какво ли още не.
С модернизацията на света и нашите желания се променят. Искаме още и още, а понякога, без да осъзнаваме, имаме повече от всичко.
– Кога една жена е готова да признае: „Късно е да те отричам, късно е да не обичам“ според Вас?
– Когато вече е крайно влюбена в някого. Тези думи идват, когато всяко едно твое действие ти напомня за любимия човек, когато всяко едно хубаво нещо искаш да го преживееш с него,
когато всяко местенце искаш да споделиш с неговото присъствие…
Мога да изброявам много, но всичките отговори ще са свързани с това, че тези думи идват в момента, в който наистина е доста късно, за да казваш на сърцето си „Не“.
– През 2024 г. песните Ви „Грехове“ и „Демон“ влязоха в класациите за най-слушани хитове в българските радиостанции. Първата е изцяло авторска. Какво е това, което най-много Ви вдъхновява да пишете и създавате музика?
– Вдъхновява ме самият процес по създаването на една песен. Това е един времеви период, в който си изцяло отдаден на определено музикално произведение. Влагаш чувства и емоции, мислите си, душата си… Представете си музиката ми, сякаш е мое дете. Аз наистина я създавам и отглеждам с много любов.
– „Ще те науча да обичаш, остани“ се пее в песента „Грехове“. Вярвате ли, че човекът може да променя човека?
– Разбира се! Дори само приятелите те променят, пък камо ли любовта. Когато прекарваш много време с даден човек, той неминуемо ти влияе и те променя. Категорично е вярно това, че с какъвто се събереш, такъв ставаш. И тук идва и нашата задача да „отсяваме“ хората около себе си – да избираме
тези, от които можем да вземем нещо добро и да пуснем на свобода и далеч от нас тези, които биха ни променили към лошо.
И понеже сме в тази тематика на любовта, искам да кажа колко е важно да откриеш човек, който умножава позитивните ти качества и те прави по-добър човек. Този, който те променя несъзнателно към добро.
– Видеото на „Демон“ е снимано в 100-годишна сграда, бивша керамична фабрика. Има ли в България друго място с интересна история, което бихте искали да заснемете с Вашия екип?
– Бих искала да снимам клип в така нареченото „омагьосано село“ Пирин. То изглежда така, сякаш времето е спряло. Има и интересни легенди за него. Вярва се, че пирински змей пази селото и хората, които живеят там. А в знак на признателност, има право да избира най-хубавите моми от населеното място за свои жени. Надявам се някой ден да преразкажа подобна история в песен.
– Песните ви са обичани не само в България, но и извън нея. С кои изпълнители мечтаете да работите в бъдеще?
– Ще бъде много вълнуващо да направя колаборация с някои артисти от други държави, които също създават модерен фолклор, само че с традиционната музика на тяхната страна. Смятам, че това вече ще бъде истинска интернационална музика, която не познава граници.
– Помните ли първата Ви среща с музиката в детството и как избрахте да се посветите на народното пеене?
– Първата ми среща с музиката беше още в ранна детска възраст. Още помня момента, в който в кръг всички ние, децата в детската градина, пеехме песничка. Чувах своето пеене. Чувах пеенето на децата, които бяха около мен. Тогава усетих, че може би пея вярно. След това го потвърдиха и моите учители. Започнах да пея във вокално студио, след това да свиря и на пиано. Дълго време се занимавах с поп и джаз пеене,
докато в един момент не реших, че бих искала да експериментирам музикално с фолклор.
Така и се влюбих в него. Започнах да уча в Национално музикално училище „Любомир Пипков“ със специалност „Народно пеене“. А с всяка научена песен ми ставаше все по-хубаво, че се занимавам именно с тази музика.
– Може ли да цитирате куплет от любима Ваша песен, който според Вас най-добре ви описва?
– В момента съм на родопска тематика и затова ще дам пример с любима песен от областта. „Бела съм, бела, юначе, цела съм света йогрела.“ – това е първи куплет от песента-химн на Родопите „Бела съм, бела, юначе“. Старая се всеки ден да огрявам света. Опитвам се да съм позитивна и усмихната.
– Завършили сте журналистика и влизате в ролята на радиоводещ. Има ли въпрос, който никога не бихте задали на госта си?
– Никога не бих си позволила да разпитвам прекалено за личния му живот със сигурност. Ако той иска да говори по темата, ще ми бъде даден достатъчно конкретен отговор още на първия въпрос. И да, ако той откликва положително на тези въпроси, ще продължа да говоря с него за личния му живот,
но ако виждам, че не иска, каква е моята полза от това да му развалям комфорта?
Предпочитам както аз, така и гостът ми в предаването да се чувстваме добре и разбира се, да искаме пак да комуникираме в бъдеще.
– Казвате, че артист трябва да бъде активен в социалните мрежи, за да намери своята публика. А как се справяте с негативните коментари? А извън тях в реалния живот?
– О, не обръщам внимание изобщо. Всеки има право да харесва или пък да не харесва дадено нещо. Много си личи, когато коментарите са градивна критика или пък откровен хейт. Нека не забравяме, че има потребители, които прекарват цял свой ден в писане на такива коментари. Има артисти, които ги трият, но аз не съм от тях. Щом някой е написал нещо, нека се вижда. Обикновено под тези коментари се получават интересни дискусии, често доста смешни. В личния си живот, ако съм доволна от нещо, което съм направила, негативните коментари нямат значение. Това е моят избор, който смятам за правилен.
– Като говорим за нови технологии, какво смятате за все по-голямото навлизане на изкуствения интелект в изкуството?
– Лично в моята работа мога да го използвам за идеи, гласове, инструменти и какво ли още не. Съвсем наскоро в студиото изпробвахме различни гласове за беквокали – резултатът беше смайващ.
Изкуственият интелект наистина е достигнал впечатляващо ниво.
Ако го използваме осъзнато, може да ни даде изцяло нов хоризонт от възможности и въпреки това да запазим автентичността и авторството си.
– Свирите на пиано, пеете, танцувате с огън, рисувате… Има ли някакъв талант, който все още не сте разкрили пред публиката?
– Не рисувам никак добре. Може би имате предвид едно мое влечение по време на пандемията, в което рисувах върху стъкло. Да, интересно ми беше, но определено не беше моето нещо, защото не умея да го правя. Или поне не го правя красиво. (смее се)
Често си мисля, че имам талант да готвя. Обичам да приготвям домашна храна, когато имам време. Обожавам подправките – те са моята страст. У дома има близо 3 пълни шкафа с различни подправки, някои от които донесени от чужбина. Имам самочувствието, че почти всяка подправка, за която се сетите, я имам вкъщи.
– Казвате често, че вярвате в съдбата. Кои събития в живота ви досега бихте определили като „големи“ ?
– Големите събития в живота ми свързвам с моите родители, човека до мен и музиката, която създавам.
Няма по-голямо събитие от това да бъдеш обичан на тези три нива.
Любовта променя мисленето и представите за света. От любовта идва вдъхновението, музата. А вдъхновението винаги кара ума ти да мисли в розово. Така че намерете любов, за да ви промени света.
– „Изкуството на живота е в това да се научиш от какво да се пускаш и за какво да се държиш“ – казва английският лекар и писател Хейвлок Елис. Усвоили ли сте това изкуство, или все още има какво да научите?
– Не съм все още напълно. Гледам „знаците” и така се ориентирам. Но нали знаете, понякога и хиляда знака да има, ние ги виждаме, когато определена случка е настъпила и след това си даваме равносметка, че ги е имало. Уча се да разпознавам тези знаци и така да се предпазвам от грешки.
Всеки от нас има нещо, за което се държи, а трябва да го пусне.
Понякога искаме на всяка цена неща, които не осъзнаваме колко са токсични за нас. Хубавото е, че винаги те ни пускат в даден момент, дори и да не предприемаме ние самите тази крачка.
– Определяте майка си като най-големия си учител. Кой е урокът, който тя е Ви дала и който бихте искали да предадете на Вашето дете един ден?
– О, имам много уроци от нея – да не съм дребнава, да не се държа така, сякаш някой ми е длъжен, да стоя зад думите си и решенията си, да умея да се справям сама… Особено за последното тя държеше много. Друго, което съм научила от нея и което искам да предам, е това, че
когато искаш нещо, трябва да работиш за него и няма как да го получиш просто ей така.
Майка ми винаги ме е подкрепяла и помагала. Даже на моменти е била и по-смела от мен. Бих искала и аз да науча своето дете един ден на тези неща. Смятам, че ще го изградят като личност, а останалото, разбира се, ще го научи от живота.
– В дългите зимни студени дни, как преминава ежедневието Ви?
– При мен няма особена разлика дали е зима, или лято. Ежедневието ми преминава в репетиции, създаване на музика, разговори, радиоефир и често записи. Всеки ден е динамичен и натоварен, но в това му е чарът. Сега като се замислих, май мога да обединя всички тези неща, които изброих, в едно изречение – зад микрофона изглежда ми е най-добре.
– С всяка изминала година светът става все по-забързан, а комуникацията между хората – все по-видоизменена. Как си представяте света след 10 години?
– Още по-технологичен. Това би ни дало още повече възможности. Единственото, което се надявам, е да не изгубим общуването очи в очи, защото то наистина дава много повече емоция.
Зад екраните можем да обмисляме думите си, докато на живо е по-трудно.
Мисля си обаче, че с напредването на технологиите общуването на живо може да стане още по-ценно и специално. Може пък след 10 години животът да е по-добър, кой знае…
– А Вашата кариера като артист и журналист?
– Мечтая си за още големи сцени у нас и в чужбина. Такива, на които да покажем цялата палитра на нашето шоу, което правим и до момента – огнени артисти, народни танцьори, много танци, светлинно шоу и какво ли още не. Ето сега се размечтах и още – бих искала да събера част от българите в чужбина в голям концерт, на който заедно да пеем и танцуваме хоро на електронна музика. Надявам се някой ден да напълним и огромни зали там. Това би било невероятно изживяване.
