• Управляващите нямат визия за сферата на културата. 
• Ако сега не бъде решен въпросът с енергийната ефективност на сградите, след време никой няма да влезе в театрална зала или ще идват с юргани
• Проблемите в Народния театър бяха изкуствено преувеличени от медиите
• Моноспектакълът ми “Боже мой” разглежда теми, които пробождат в сърцето

Целият творчески професионален път на Христо Мутафчиев трудно би могъл да бъде описан в няколко изречения. Смятам, че определението, което е възможно да се доближи най-много до действителността, е – човекът с десетки лица. Без значение дали името му в определена пиеса е Господ, Петраки Глухонемия, Христос, Ромео, Големанов, Михаил Андреевич Афремо или Виктор, в края на деня той отново е Христо Мутафчиев – председателят на Съюза на артистите в България (САБ). Една от най-важните роли в живота му се оказва защитата на интересите на представителите на културния сектор у нас. В тази неравна битка с времето и правителството обаче

гилдията често бива ранявана почти смъртоносно.

Последният удар, който понася, е предложението в Бюджет 2024 г. да бъдат отделени едва 0,4% за култура. Застрашава ли липсата на средства за сектора бъдещето на цялата страна? Пред ArtPortal отговаря многократно награждаваният актьор Христо Мутафчиев. 

– Здравейте, г-н Мутафчиев. Срещаме се във време на протест на културните дейци. Защо отново се стигна до стачни действия – адекватна комуникация между гилдията и Министерството на културата ли липсва?

– Проблемът наистина е, че липсва комуникация, но не с Министерството на културата, а с правителството. От културното ведомство ни приеха на среща и разговаряхме с министъра. Те ни обясниха какви мерки са предприели, а ние пояснихме какво бихме искали да постигнем. Още преди месец ние от Съюза на артистите и другите браншови синдикати, Министерството, Комисията по култура и депутатите се обединихме около идеята, че искаме допълнителни 250 млн. лв. за култура. Оказа се, че Министерството на финансите е отпуснало около

113 млн. лв. – сума, която удовлетворява министъра

на финансите. След като той е доволен и смята, че ще се справи с тези средства – защо трябва да ходим по площадите. Това се разбрахме. 

– Настоявате за „осезаемо и устойчиво увеличение на бюджета за култура”, с което биха могли да се повишат и възнагражденията на представителите на сектора. Какъв според Вас е размерът на заплащането, който би бил удовлетворителен за един артист?

– Стандартът в цялата страна е различен. Средната заплата в нашия бранш е около 1200 лв. месечно. Такива обаче са възнагражденията единствено в София. В провинцията средната работна заплата е около 1000 лв., което е крайно неудовлетворително за нас. Бихме искали стартовото възнаграждение да бъде обвързано с минималната работна заплата за цялата страна с коефициент 2,5%. Смятаме, че

началната заплата за бранша трябва да бъде 2000 лв.,

макар че и тази сума е изоставаща. Учителите например получават средна заплата с коефициент 120% над средната, което е 2 500-3000 лв., което е нормално. Хората, които се трудят в сферата на сценичните изкуства, са също толкова образовани, колкото и учителите. Казах го и на протеста – ние сме най-нископлатените висококласифицирани работници в България. 

– Министърът на финансите Асен Василев каза пред журналисти, че не вижда защо протестирате, тъй като вече са Ви отпуснати повече средства спрямо миналата година. Как бихте му отговорили?

– Министърът на финансите можеше да ни покани на среща, докато бяхме в Министерския съвет, за да му обясним защо протестираме. Същото важи и за премиера – академик Николай Денков. Вдигам доверие от него, защото пред Министерския съвет се беше събрал цветът на нацията. Ако те е страх да излезеш сред тези хора, какво остава за миньорите и строителите на пътищата? Това означава, че

те са скъсали реалната връзка с хората,

които би трябвало да управляват. 

– Какви според Вас биха били последиците, ако държавният бюджет за 2024 г. бъде приет с цифрата 0,4% за култура, изписана в него?

– Последствията биха били погром в морала и възпитанието, в отношението на българина към сънародниците му, в начина на общуване на децата със света, който ги заобикаля. Ако днес сме свидетели на шофьори, които се качват зад волана пияни или дрогирани, то това е защото сме скъсали връзката между човека, културата, образованието и възпитателния процес.

– Предстоят ли Ви допълнителни срещи с представителите на властта, по време на които да опитате все пак да постигнете желаното увеличение на бюджета, или възнамерявате отново да преминете към стачни действия?

– Каузата ни не е загубена, но министърът на финансите я лиши от всякакъв смисъл. Вероятно не го прави нарочно, а просто наблюдава управляваното от него ведомство по различен начин. Не вярвам, че ще се справи с подобаващото разпределяне на тези средства. Ще видим дали греша. Ако обаче съм прав,

ще искаме оставки.

На този етап няма причина да протестираме повече. След като министърът е казал, че ни дава допълнително пари и нямаме право на повече искания, ние нямаме какво да му кажем повече. Аз лично мога да му отвърна, че няма отношение към културната сфера на България. За мен най-важното е, че гилдията за първи път показа, че може да бъде единна и да отстоява позициите си. Да, не всички културни дейци бяха да протеста, защото репетираха и подготвяха нови спектакли. В противен случай се прекратяват функциите на всеки един културен институт. Разбирам ги и дори ги поздравявам, че продължават да работят в ситуация, в която заплатите им са толкова ниски. Това се нарича

ентусиазъм, любов към изкуството

и отдаденост към работата. Предстои да бъдат сформирани работни групи в Министерството на културата, в чиито заседания ще се включим и ние, синдикатите и работодателите. Основната ѝ дейност ще бъде свързана с обсъждането на промени в нормативни документи и закони, които да създадат по-благоприятни условия в сектора. Така директорите на културните институции ще могат да си позволят да увеличат заплатите със средствата, осигурени от Министерството на финансите. Нашата работа няма да спре, но няма смисъл да сме на улицата. 

– Третото искане на артистите е свързано именно с условията на труд, в които работят професионалните общински духови оркестри, фолклорни ансамбли и театри. В какво състояние са те към момента и има ли културни институции, сигнализирали на САБ за сериозно показване на техните права? 

– Общински театър индикира за определен статут на институцията. Голяма част от театрите в България всъщност са държавни, без значение от своето местоположение. Общинските театри са много малко . Такива има във Видин, Кюстендил, Казанлък, както и в София. Броят им е едва около 10, всички останали са държавни структури. И в държавните, и в общинските са наблюдава проблем с липсата на финансиране. Поради липсата на средства това да включиш парното, то да изгори 2000 лв., а залата да не е пълна – е тотална загуба. Така

артистите са изправени пред дилемата – дали изобщо да играят

през зимния период, или да потърсят алтернативен начин за отопляване на салоните. Държавата отдавна трябваше да започне да се грижи за енергийната ефективност на всички обществени сгради. Не виждам мисъл в тази посока. Приемат артистите като хора, които искат единствено пари. Настояваме, когато публиката влезе в залата, да бъде топло. Същото е и изискването за репетициите на трупата. Не искаме нещо по-различно от това, което би трябвало да е основна компонента за спокойствието на един човек, решил да посети театъра. Трябва да се инвестира в идеята за нормални човешки условия. Ако сега не бъде решен въпросът с енергийната ефективност на сградите, след време никой няма да влезе в театрална зала. Ще е толкова студено, че хората ще трябва да идват с юргани, а се опитваме да ги облечем в смокинги и рокли. 

– Липсата на финансиране ли е най-сериозният проблем, пред който са изправени дейците от българските културни среди?

– Липсата на финансиране наистина е изключително сериозен проблем, с който се сблъскваме. Тя обаче не е най-основният в сектора. Той всъщност е, че управляващите нямат визия за сферата на културата.

Не е ясно къде искаме да стигнем в бъдеще.

Към момента предимно се “запушват дупки” от рода на пропаднала сцена и протекъл покрив. В Европа се мисли визионерски и затова сградите, в които влизаме, предоставят отношение на публиката, което я подтиква да се забавлява и да осмисли идеята на представлението.

– През последните месеци станахме свидетели и на разнообразни по своята същност конфликти в Народния театър, който е смятан за стожер на театралното изкуство у нас. Смятате ли, че някой умишлено сее раздор в трупата?

– Проблемите в Народния театър бяха изкуствено преувеличени от медиите. Случващото се там е обект на лични отношения между режисьор и директор, които следва да бъдат решени на четири очи. Не се необходими парламентьори. Хората в Народния театър просто искат да бъдат оставени на мира и да работят нормално. Медиите са тези, които опитаха да създадат конфликт на място, където отдавна няма такъв. Театърът представи три премиери по време на конфликта. Ако аз имам проблеми у дома, няма да мога да работя и спя. Това означава, че проблем не съществува. 

– Бих искала да се върнем към протеста от 6 декември. Слоганът му беше „Народ без култура е народ без бъдеще”. Намирате ли пресечна точка между това твърдение и факта, че половината от деветокласниците у нас са функционално неграмотни според теста PISA?

– Самият аз не одобрявам статистиките и класациите. Свидетел съм, че много

наши ученици се връщат от световни олимпиади със златни медали

по математика, химия и физика. Смятам, че просто начинът на обучение в страната, където се прави въпросната статистика, е по-различен от този у нас. Готов съм да оспоря тезата, че нашите деца са неграмотни.

– Какви са наблюденията Ви – превърна ли се театърът в активност единствено за по-зрелите жители на страната, или все още се срещат младежи, които посещават постановки?

– Когато бях ученик, често ни водеха по културни събития. Това ме е развило като човек по съвсем различен начин. От малък знам кой е Ван Гог, какво представлява театърът. По-късно научих и какво е танц, тъй като съм ходил на уроци. В момента децата имат избор дали да отидат на театър, или на чалга клуб. Ако родителите им у дома им препоръчат да отидат на театър, те ще го направят. Ако обаче им дават пари за дискотеки, те ще посещават тях. В момента сред младежите е модерно да ходят на театър.

– Каква е Вашата дефиниция на думата култура?

– За мен културата е комплексно понятие. Култура е

възпитанието у дома, образователният процес,

поведението на улицата, какво четеш, начинът, по който общуваш с хората – гледаш ли ги в очите. Културата не е само изкуства, а много повече. Тя е и желанието да просперираш по един интелигентен и възпитан начин. 

– Да разбирам ли, че според Вас тя е основен фактор за формирането на едно проспериращо общество?

– За просперира едно общество, то несъмнено трябва да притежава култура. Ако не пазим българските традиции, няма как това общество да продължи да просперира.  Орденът на тамплиерите например пази една традиция, една вяра, пази Бог. В случай че няма кой да пази Бог и вярата, след време ще се раждат безверници. Това също е култура. 

– Говорейки за вяра и култура, няма как да не Ви попитам за моноспектакъла, който поставихте наскоро. Бихте ли разказали малко повече за него?

– “Боже мой“ е един прекрасен текст, който Теа Денолюбова написа за мен. Благодаря най-вече на нея, на Стоян Радев като режисьор и на Елица Георгиева като сценограф. Те направиха всичко възможно публиката на Народния театър да има среща с един човек, който стои в бара, пие уиски и се представя за Христос. На него му е много интересно, предполагам и на публиката, защото

до самият край те не знаят кой съм аз –

Христос или Христо.  

– Какво послание бихте искали да предадете на своята публика чрез образа си в “Боже мой”?

– Моноспектакълът разглежда теми, които пробождат в сърцето. Те карат хората да потърсят смисъла на живота. 

– Наближава краят на 2023 г. Каква беше тя за Вас в професионален и личен план?

– Мога да определя годината като шарена откъм всякакви събития – и в личен, и в световен план. Тя беше тъжна за много семейства, но пък шарена откъм събития. В личен план изкарах моноспектакъл и представление в Добрич. Поканиха ме да играя в представлението “Църква за вълци” на Добричкия театър, където се превъплъщавам в ролята на Господ, а в “Боже мой” играя Христос. От тази гледна точка и имайки предвид, че семейството ми е здраво – значи годината е била добра за мен. 

– Какво си пожелавате да Ви поднесе  2024 г.?

– Бих искал всички, които обичам, да са още по-здрави. Пожелавам здраве и на враговете си, защото те ме мотивират да продължавам напред. Ще ми се войните да бъдат прекратени. Както казвам и в новото представление обаче

“Не Господ или чудо ще спрат войните,

а хората”. Пожелавам си хората да положат усилия и да спрат войните. Не си мечтая за нещо в професионален план, защото когато реша, че искам нещо – ставам и го правя. Смятам, че това е най-коректният начин за живот. За мен определението на думата късмет е – когато шансът срещне професионализма. 

– Почитателите Ви могат ли да очакват нови проекти от Вас през следващата година?

– От мен винаги могат да се очакват изненади. Към момента не готвя ново представление. На този етап съм се концентрирал върху това да усъвършенствам “Боже мой”. Когато го изиграя, без да мисля, а просто се забавлявам на сцената – тогава мога да се отдам и на друга работа.