• На 9-ти октомври хората ще видят кой е великият българин, на когото ще посветим следващия голям филм.
• Киното наистина е велика работа и цял един свят.
• С Маги и Джуди Халваджиян винаги сме били повече от просто колеги.
• „Bulgaria Wants You“ не е кампания, а реален механизъм, който да кара българите да се вършат обратно в страната.

Българският шоубизнес е динамична и рискована игра, която тези пораснали момчета играят вече 25 години. Звездното дуо Иван Христов и Андрей Арнаудов дълго владее ефира. Те създават едни от най-успешните телевизионни предавания като „Фермата”, „Къртицата”, „Бригада нов дом” и много други. Продуцентската компания „Междинна станция” стои и зад любими сериали като „Съни бийч” и „Мен не ме мислете”.

Последната една година екипът се захваща с най-предизвикателния и най-личен проект досега – филмът „Гунди – Легенда за любовта”. Иван и Андрей се заемат с трудната задача да представят един от най-значимите идоли за българския народ – футболната звезда от 60-те Георги Аспарухов – Гунди.

-Казвате, че подготвяте филма над 6 години. Как се промени той от първоначалната идея до големия екран?

Иван: Толкова много неща се промениха от началната идея до това, което зрителите ще видят на 18-ти октомври в кината… Филмът просто оживя.  Много добре се случи, че мина толкова дълъг период преди да го пуснем. Във времето стойностните неща остават, а другите малко по-малко отпадат. Задачата ни беше да опитаме да разкажем един, макар и кратък като години,  изключително богат и препълнен със събития живот. Смятам, че с режисьора Димитър Димитров и сценариста Емил Бонев успяхме да го постигнем. Минахме през много метаморфози.

В началото бяхме започнали да разработваме сериал.

Ние и до ден днешен имаме готови 9 епизода за един много по- подробен поглед, който обхваща 9 от най-успешните години на Гунди- от 1961 до 1971. В крайна сметка се появи възможността за пълнометражен филм. Всичко трябваше да започне отначало. Така осъзнавам колко пъти му се наложи и на Гунди да започва от начало.

– С каква емоция гледате този филм всеки път, в който сядате зад големия екран?

Иван: Правили сме предварителни прожекции вече 3 или 4 пъти. Публиката всеки път е различна. Винаги ги има притесненията дали на съответния тип публика ще ѝ хареса. Те вече намаляват, защото  виждаме, че филмът се възприема, чуваме в залата хора, които се смеят, чуваме и такива, които плачат. На премиерата в зала Арена 8888 София на 9 октомври ще бъдат между 7000 и 8000 човека. Когато тя наближи, ние отново ще загубим сън. 

– Какви са вашите спомени за Гунди като ваш идол от детството?

Иван: Разбира се, че беше идол. Това  е нещо, което децата сега трудно ще разберат. Не мога да дам такъв паралел. Когато разказваме на нашите деца за Стоичков, който е бил на върха на славата си в 1994-та, ние все пак можем да им покажем снимки и кадри в YouTube, как той играе.

Когато ние бяхме деца, магията на Гунди се носеше във въздуха.

Тя нямаше как да бъде презентирана през интернет. Кадрите с негови мачове бяха недостъпни. Единственият начин да достигнеш до такива беше, ако отидеш в Националния филмов център или в Националната телевизия. Светът не беше, какъвто беше сега. Това е причината ние да реализираме „Гунди – Легенда за любовта”. Тази вибрация, която беше толкова наситена, когато ние бяхме деца, лека полека се забравя. Нашата цел с този филм е той да остане завинаги в сърцата на хората.

Андрей: В средата на 90-те години излезе един документален филм за Георги Аспарухов в Зала 1 на НДК. Ние бяхме ученици тогава. „Балада за Гунди” се казваше. Гледал съм го много пъти, имах го и на диск. 

Реално  погледнато,  в семейната история, специално при мъжете, фенството и любовта към футбола се предават през поколенията. Георги Аспарухов е издигнат на един особен пиедестал и ние сме израснали с него. Но това, което наистина е важно е, че днешното поколение, особено под 30 години, не може да си представят  колко голяма звезда е бил той. Сега ние нямаме такива идеологии, просто защото имаме огромно многообразие от популярни личности. Например Новак Джокович беше тук преди седмица. Това е доказателство, че светът е много по-глобален. Социалните мрежи правят всичко по-динамично. Няма тотални идоли на цялата нация сега.  За всеки може да чуеш нещо хубаво, нещо лошо. Гунди е бил толкова значим за това време, че ние сега трябва да съберем всички популярни хора взети заедно, за да си представим неговата слава през 60-те години.

– Филмът не се казва Гунди, филмът се казва „Гунди. Легенда за любовта”. Как мислите, ще вдъхнови ли той хората да обичат по този симпатичен начин от миналото?

Иван: Много се надяваме. Думата на любовта във филма е погледната под най-различни ъгли, с най-различни дълбочини. Става въпрос за родителска любов, романтична любов,  любов към играта и още десетки видове любов. Не само се надяваме хората да се научат да обичат и да видят очарованието в това, а да се докоснат до тези емоции, които все по-често забравяме –

човечност, топлина на отношенията, задружност и  заедност.

Неслучайно във филма има реплики, които казват, че съперниците на терена са страхотни приятели в живота. Имах предвид футболистите на Левски и ЦСКА, които заедно в националния отбор играят за България. Това изглежда недостъпно българите в момента. Надяваме се да видят, че съществува. 

– След успехите ви в телевизията, киното ли е следващият връх за покоряване? Обмисляте ли да разкажете в кадри историята и на други велики българи?

Андрей: Не само обмисляме. Смятаме и зрителите да научат на 9-ти октомври каква е следващата ни цел и следващият филм, който ще направим. 

Иван: Това, което в момента много ни запалва и мотивира, е да осъществим серия от  филми, може би трилогия, посветена на велики българи. 

Киното наистина е велика работа и цял един свят. Още на 9-ти октомври хората ще видят, кой е великият българин, на когото ще посветим следващия голям филм, на който „Междинна станция“ ще бъде продуцент. 

– С началото на есенния сезон, ще ви попитам – усещате ли носталгия по телевизията, особено след края на „Фермата”?

Андрей: Телевизията е нашият живот вече 25 години. Много я обичаме, но точно в този момент от живота ни, филмът и другите ни проекти са нещо по-интересно за нас. Но, ако имаме възможност да продуцираме предавания отново,  разбира се, че  ще продължим да го правим.

– В момента двамата сте част от предаването “Пееш или лъжеш” в Нова телевизия. Какво е да участвате в чужда продукция?

Иван: Изключително е приятно, когато човек знае точно какво представлява, да няма никакъв проблем да влиза във всякакви роли- да бъде изпълнител, да бъде продуцент. Това е много интересно предизвикателство, защото

ние за първи път участваме в нещо, което не е наше. 

С Маги и Джуди Халваджиян винаги сме били повече от просто колеги. Въпреки, че това е конкурентна компания, ние симпатизираме на тези хора и смятаме, че са страхотни. Спечелихме и едно страхотно приятелство с Димитър Рачков и с Мария Игнатова. Това нямаше да се случи, ако не бяхме станали част от този проект. 

– В контекст на заглавието, лесно ли може да ви излъже човек или винаги стигате до истината?

Иван: Когато човек си повярва, че не може да бъде излаган, тогава става страшно. Хубаво е да знаеш, че винаги е възможно да се случи, а още по-хубаво е да си извадиш изводите. В момента смятам, че мога да бъда малко по-трудно излаган, отколкото преди 20 години.

Андрей: През последните няколко години в личен план претърпях разочарования от приятели и колеги. Загубих малко вяра в собствената си оценка. Аз съм по-самонадеяният от нас двамата и винаги имам една категоричност, която се опитвам да притъпя. Много пъти сбърках в очакванията към хората, с които работя и сега съм по-внимателен в оценките си. Всички правим грешки и всички можем да бъдем излъгани. 

– Както показва филмът за Гунди, велики таланти се раждат във всяка епоха. Разкажете ни повече за кампанията „Bulgaria Wants You”, която ще се осъществи за поредна година.

Иван: Всичко, което прави „Междинна станция” извън конкретните проекти, има свръхзадачата да прави нещо повече. Тя е свързана с паметта, обединеността и с това да си спомним защо е хубаво да сме заедно. 

Андрей: Това не е кампания, а е реален механизъм, по който българите по целия свят да могат да се срещат с компаниите и да се вършат обратно в страната. Целите на филма за Гунди, колкото и да прозвучи странно, също са свързани с това да ни пазят като общност. Ние ще бъдем в Лондон на 19 и 20 октомври с премиера на филма, а на 20 октомври, преди прожекцията, ще се проведе „Bulgaria Wants You”. Миналата година събрахме 2500 човека- млади хора, лектори, компании. Това е безценно…