Днес, 12 януари, се навършват 50 години от смъртта на кралицата на мистериите – Агата Кристи. Половин век след като си отиде от този свят, Агата Кристи продължава да държи в напрежение читатели от всички възрасти и да вдъхновява множество кино- и театрални режисьори по целия свят. Нейният изключителен принос към литературата е увековечен в Книгата на рекордите на Гинес, където тя е вписана като
„най-продаваният писател на белетристика в света“ - автор на 78 криминални романа, продадени в приблизително 2 милиарда екземпляра на 44 езика.
Кристи умира на 85-годишна възраст от естествена смърт в дома си в Уинтърбрук Хаус. Според сведения тя е започнала да развива болестта на Алцхаймер или друга форма на деменция няколко години по-рано. Известната писателка е погребана в близкия църковен двор на църквата „Сейнт Мери“ в Чолси, на място, което е избрала заедно с втория си съпруг.
„Когато отидете на гроба ѝ, винаги се намират оставени книги и малки подаръци от поколения нейни почитатели“, споделя пред BBC Джуди Дюи, куратор на музея в Уолингфорд.
По повод днешната дата си спомняме не нейното сбогуване със земния свят, а нейното неизчерпаемо въображение и упоритост, които продължават да живеят чрез богатото литературно наследство, което ни е завещала. В следващите редове надникваме зад завесата на живота на една от най-великите писателки на всички времена.
Увереното момиче с книгите
Снимка: Архив на Ника Даниел
Дейм Агата Мери Клариса Кристи, Лейди Малоун, родена Милър, се ражда в Торки, Девъншър, на 15 септември 1890 г. Родителите ѝ принадлежат към по-високите слоеве на средната класа - баща ѝ е американски борсов посредник, а майка ѝ, родом от Северна Ирландия, пише стихове и е увлечена по езотеричното. Агата е най-малкото от три деца и получава голяма част от образование си у дома.
Тя се научава да чете едва на четири години и бързо потъва в света на загадки и мистерии чрез литературата.
По-късно започва да пише и поезия, въпреки че почеркът ѝ е почти нечетлив. Междувременно родителите ѝ забелязват, че притежава музикален слух и красив глас, затова я насърчават да свири на пиано и мандолина. Тя обаче не развива тези умения поради слаби гласови струни и силна сценична треска.
Писателката многократно е споделяла пред различни медии, че първите книги, до които някога се е докоснала, са били на Мери Луиза Молсуърт и Едит Несбит, а в тийнейджърските си години тя се насочила и към произведенията на Антъни Хоуп, Уолтър Скот, Чарлз Дикенс и Александър Дюма.
Снимка: The Christie Archive Trust
На 18 години Кристи пише първия си кратък разказ „Къщата на красотата“, в който разказва за „лудостта и сънищата“ и показва интереса си към спиритизма и паранормалното. Сред другите ѝ ранни произведения са „Зовът на крилете“ и „Малкият самотен бог“. Първоначално списанията отхвърлят всички нейни ръкописи, подписани под различни псевдоними като Мак Милър, Натаниел Милър и Сидни Уест, но тя не се отказва и продължава да пренаписва и усъвършенства творбите си по препоръки на различни издатели и писатели.
През 1916 г. тя създава първия си криминален роман „Загадъчната случка в Стайлз“,
вдъхновен от доброволческата ѝ работа като медицинска сестра по време на Първата световна война. Ръкописът е публикуван от издателството „The Bodley Head“ при условие, че Кристи промени начина, по който ще бъде разкрито решението на мистерията. „Сестра ми Мадж ми каза веднъж, че не съществува добра детективска история, в която да не познаеш кой е престъпникът, а аз заявих, че мога да напиша такава. Тя се усъмни. И така се роди „Загадъчната случка в Стайлс“ – разказва Кристи пред световната преса.
Бурно море от силни емоции
Снимка: Agatha Christie
Малко след като заживява под един покрив с Арчибалд Кристи, офицер от Кралската артилерия, тя ражда дъщеря си Розалинд Маргарет Клариса. В този период започва без проблем да продава творбите си и предприема десетмесечно пътуване до Южна Африка, Австралия, Нова Зеландия, Хавай и Канада. По време на това пътешествие тя прекарва много време в плуване и бързо става първата англичанка, която сърфира права на дъска. „О, това беше рай! Няма нищо по-хубаво от това да се носиш през водата със скорост, която ти се струва, че е около двеста мили в час. Това е едно от най-съвършените физически удоволствия, които съм познавала“ – с тези думи писателката е запомнена в Музея на британския сърф.
Безбройните ѝ пътувания и преживявания по света я вдъхновяват да пише още повече след завръщането ѝ в Англия. Но това желание бързо е помрачено от смъртта на майка ѝ през пролетта на 1926 г. Двете са били много близки и след загубата писателката изпада в дълбока депресия. Същата година съпругът ѝ поиска развод, и само часове след като ѝ съобщава, че е влюбен в друга, тя изчезва безследно.
Снимка: Getty Images
В рамките на 10 дни започва масово издирване, а името ѝ бързо попада в международните новини, включително на първа страница на The New York Times.
Според източници има три версии за постъпката ѝ – рекламен ход, отмъщение към Арчи за развода или истинска дисоциативна амнезия. Биографът ѝ Лора Томпсън смята, че Кристи е изчезнала вследствие на нервен срив, осъзнавайки действията си, но без да може да се контролира емоционално. В крайна сметка Агата се разделя с Арчи, но запазва фамилията му.
Любов и любопитство към всяко парченце от живот
Снимка: National Portrait Gallery, London
През 1930 г. тя среща 15 години по-младия от нея Макс Малоун, археолог, по време на дългото си пътуване до Истанбул, а след това до Багдад – пътуване, което вдъхновява романа ѝ „Убийство в Ориент Експрес“. Те се запознават по време на обиколка на мястото на експедицията му в Ирак. Няколко години след брака си купуват резиденция близо до Уолингфорд – мястото, където Кристи написва голяма част от произведенията си. Писателката издава една, често две, а понякога и три книги годишно до края на живота си. Към момента на смъртта си през 1976 г. тя е считана за най-продаваната писателка на романи в историята и
автор на най-дълго играната пиеса в света – криминалната мистерия „Капанът за мишки“ в Уест Енд.
„Мисля, че истинската работа е в това да обмислиш добре развитието на историята и да се тревожиш за нея, докато не стане перфектна. Когато вече си събрал всички елементи, остава само да намериш спокойствието и времето да напишеш книгата. Три месеца ми се струват напълно разумен срок за създаването на един роман, стига човек да се посвети сериозно на това“ – казва Агата Кристи пред BBC.
По време на Втората световна война Кристи се премества в Лондон и работи в аптеката на Университетската болница, с цел да подобри медицинските си знания за написването на романа „Сивият кон“. Малко след издаването му британската разузнавателна агенция разследва Агата Кристи, след като важно военно лице се появява в новата ѝ книга „N или M?“, която разказва за преследването на двама членове на петата колона във военна Англия. Тогава властите се усъмняват, че Кристи може да е шпионин в свръхсекретния център за разбиване на кодове „Блечли Парк“. „Докато пътувах с влак от Оксфорд за Лондон, бях заседнала и си отмъстих, като дадох името му на един от най-необичаните си герои от романа“ – оправдава се писателката.
„Тя е последният човек на света, когото бих предположил, че може да бъде замесен в някакво престъпление.
Толкова тиха, внимателна и премерена в изказа си е, че ми е трудно да повярвам как именно тя успява да създава толкова силна атмосфера на ужас в творчеството си“, казва пред BBC актьорът Ричард Атънбъроу.
Снимка: Agatha Christie
За майсторското ѝ пресъздаване на реалността, такава, каквато я познаваме чрез криминалните ѝ романи, Кристи е удостоена с почетна докторска степен по литература от Университета в Ексетър. През Нова година на 1971 г. тя получава титлата Дама-командир на Ордена на Британската империя (DBE), три години след като съпругът ѝ е удостоен с рицарство за заслугите си в археологията.
„Разочароващата истина е, че нямам строго определен метод, който да следвам. Пиша черновите си на стара пишеща машина, която притежавам от години, и намирам диктофона за полезен при кратки разкази или при преработка на действието на пиеса, но не и за по-сложната работа по изграждането на роман“ – споделя Агата Кристи пред BBC.
Към смъртта си през 1976 г. Агата Кристи е натрупала приблизително 110,5 милиона долара приходи от над половин век литературна дейност. Според сведения, завещанието ѝ е разпределено основно между съпруга ѝ и дъщеря ѝ.
