Случвало ли ви се е да прочетете негативни коментари в социалните мрежи за човек, когото познавате и от първо лице да знаете, че са неоснователни и неверни? Аз се възмущавам истински. Дори по детски питам „Защо?“, „Как може да говорят така?“. Е, за съжаление може… Много хора считат интернет пространството и по-специално социалните мрежи за място, в което могат да излеят цялата си злоба. А към кого и по какъв повод – няма особено значение.

Темата за хейта в социалните мрежи е безкрайно дълга и това далеч не е ново явление в интернет. Реч на омразата, дискриминация и всички други болести на съвремието ни

изглеждат по-скоро болести на вътрешния ни човек, ако ги сведем до първоизточника им.

Защо изобщо хората съдим прибързано, защо се впускаме да злословим срещу нещата, които не разбираме и които са извън нашия социален балон, защо си мислим, че нашето мнение е абсолютната истина в света?

Защото с устата си говорим това, което изпълва сърцето ни – така пише в „Книгата на книгите“. В този ред на мисли, абстрахирайки се от първоначалните гневни реакции към хейта,

можем да видим, колко жалко е всъщност това поведение.

Не всички обаче успяват да се абстрахират, не и когато хейтът е насочен към теб. Например макар да присъстват в интернет пространството, много от световните, а и българските звезди не четат коментарите по свой адрес в интернет. Други, за сметка на това не показват негативните коментари да ги вълнуват особено и дори се шегуват с тях, използвайки чувството си за самоирония. 

Трябва да отбележим, че

между градивна критика, мнение и твърдение има разлика.

Повечето хора в социалните мрежи обаче явно не я разбират. 

Не бива да забравяме, че характерна черта за народопсихологията ни е сякаш всеки да разбира от всичко (от политика и футбол на първо място).

Имаме мнение по всеки въпрос и държим да го изкажем…

Непреклонни сме и това ни е запазило през вековете. Но когато си повярваме, че никой друг не може да мисли и действа различно от нас – ставаме разрушителни. Всъщност се съмнявам, че в хейта в интернет се влага много мисъл…. Първичен е и необоснован. Затова е грешка №1  да се опитваме да водим дискусии и да влизаме в дебати. Хората, които публично, красноречиво и често грубо, изказват негативното си мнение не са отворени да чуят вашето, ако то не съвпада с тяхната позиция.

Само в контекста на родината ни се сещам за поне няколко случая в последния месец на създала се ненужна полемика в социалните мрежи. Новак Джокович и Мартен Роберто, Керана и „Коя е тази песен?“, група „Молец“. Истината е, че както с голямата власт идват големи отговорности, така със славата и всичките ѝ позитиви, идват и много негативи. Като например това много хора да имат мнение за теб. Често, особено по нашите географски ширини, където сме измислили поговорката че „много хубаво не е на хубаво“

да си много обичан значи и да си много мразен.

Това далеч не означава, че трябва да се примирим със съществуването на хейта. Дори и това да сме непрестанно недоволни и мрънкащи да е част от народопсихологията ни, не ни оправдава, че преди всичко забравяме да бъдем хора. Ако предположим, че все пак имаме добре обосновано мнение и то не е породено от омраза, е редно да се запитаме

дали коментарите в социалните мрежи са най-доброто място да го изразим?

От цинични обиди, до лични нападки – социалните мрежи са бойно поле, на което нерядко се водят безсмислени битки. Замеряме се с думи, без да помислим как те биха повлияли не на бездушните снимки, които виждаме, а на хората, стоящи зад тях. Дали това ще се промени? Голямата промяна започва с малка крачка. И се чудя какво ще се случи, ако под пост в социалните мрежи вместо омраза започнем да изсипваме любов, да се научим да виждаме позитивното дори в най-малките неща…