Границата между измама и реалност става все по-тънка с всеки изминал ден. Пееш или лъжеш? Страдаш наистина или просто търсиш любов и подкрепа из коментарите в Instagram? Днес лесно можем да обвиним за този феномен изкуствения интелект, истината обаче е, че измамите в социалните мрежи и музикалния бизнес са били факт дълго преди появата му. Примерите са многобройни, заради което от Art Portal News решихме да ви разкажем кои са някои от известните личности, които са успели да изиграят своите фенове, за да спечелят повече?

Milli Vanilli

„Milli Vanilli е германско-френски ритъм енд блус дует от Мюнхен, Германия. Групата е основана от Франк Фариан през 1988 г. и се състои от Фаб Морван и Роб Пилатус. Техният дебютен албум им носи награда „Грами“ за най-добър нов изпълнител на 21 февруари 1990 г.

С милиони продадени записи те се превръщат в една от най-популярните поп групи в края на 80-те и началото на 90-те години на 20-и век.

Успехът им обаче се превръща в позор, когато се разбира, че Фаб Морван и Роб Пилатус

не пеят нито един от вокалите в музикалните си издания.

Първите признаци, че кариерата на Milli Vanilli е измама, започват през 1989 г., когато един от студийните певци започва да разказва на пресата, че е един от истинските изпълнители на албума. Твърденията му започват да се затвърждават, когато Пилатус бяга от сцената при поява на технически проблем.

По-късно двамата изпълнители започват да настояват да им бъде позволено да пеят в следващия си албум, но

Франк Фариан отказва, уволнява ги и ги разгласява пред медиите.

Когато тайната им бива разкрита, отзвукът е незабавен. Хората започват да унищожават копията на Girl You Know Its True в САЩ, Arista Records ги изоставя, а „Грами“-то им е отнето. Много хора, които са си купили албума или са ходили на техни изпълнения, дори

завеждат дела за измама срещу тях и Arista.

Роб и Фаб все пак се опитват да се завърнат в музикалните среди, но скандалът нанася толкова много щети на репутацията им, че те така и успяват да се възстановят от него. Роб Пилиатус прекарва кратко време в затвора и в крайна сметка умира през 1998 г. от свръхдоза наркотици и алкохол. Фаб Морван пък продължава да записва, но не постига успех в музикалните си начинания. През десетилетията той участва в различни документални филми за скандала с Milli Vanilli.

В крайна сметка се оказва, че Чарлс Шоу, Джон Дейвис и Брад Хауел всъщност са изпели всички известни песни на Milli Vanilli, включително Blame It On The Rain и Girl You Know It’s True.

След разкриването на огромната измама Дейвис и Хауел записват албум с други изпълнители под името The Real Milli Vanilli. Той обаче така и не е издаден в Съединените щати.

Бел Гибсън 

Бел Гибсън се присъединява към Instagram през 2013 г. с потребителското име „Healing Belle“. Именно тогава социалната мрежа за споделяне на снимки започва да набира популярност. Самата Бел пък набира последователи,

представяйки се за пациент с рак на мозъка в терминален стадий,

който се лекува по естествен начин, а не чрез традиционните химиотерапия и лъчелечение. Каналът ѝ беше пълен с рецепти за органични ястия и сокове.

Същата година тя дебютира с приложение за рецепти, наречено The Whole Pantry, което още през първия месец получава най-висока оценка в магазина за приложения на Apple. За по-малко от две години

Гибсън печели половин милион долара от марката Whole Pantry.

През 2014 г. тя публикува и готварска книга.

Докато разпространявала рецепти, потребителите ѝ пишели с молба да ги посъветва как да лекуват заболяванията си, а тя предлагала храни или лечения, които биха могли да им помогнат да се излекуват.

Историята ѝ вдъхновява сериал на Netflix, в който е разгледана не само измамата на Бел Гибсън, но и други инфлуенсъри – последователи на лечението с алтернативни методи. Една от тях е Мила (Алиша Дебнам-Кери), болна от рак, която е придобила популярност с това, че използва храната за борба с болестта си. Именно обсебеността от нея вдъхновява Бел да създаде своята лъжа. Персонажът на Мила е базиран на няколко уелнес гурута. Това е основно Джес Айнскоф, редактор на тийнейджърско списание, която става популярна в социалните мрежи, защото

записва как остава в ремисия от рак, без да преминава през традиционните процедури

на химиотерапия и лъчетерапия. Дори майката на Айнскоф следва напътствията на дъщеря си, когато е диагностицирана с рак, но умира през 2013 г. Дъщеря ѝ си отива две години по-късно  едва на 29-годишна възраст. Как обаче се разбира за измамата на Гибсън?

Бо Донели и Ник Тоскано, разследващи журналисти в редакцията на The Age в Мелбърн, получават информация от човек, който я познава и се съмнява, че тя наистина има рак. Като цяло тя никога не е изглеждала болна,

а начинът на живот на Гибсън в интернет не е отразявал предполагаемата ѝ диагноза.

Журналистите разговаряли с няколко души от близкото обкръжение на инфлуенсърката, които се чудели дали пристъпите ѝ са били истински. Те никога не са я виждали да ходи на лекар. Журналистите показват на няколко онколози публикацията на Гибсън, в която се описва как се е разпространил ракът ѝ, а те напълно отхвърлят твърденията ѝ.

През март 2015 г. Донели и Тоскано разпространяват новината, че Гибсън е обещала да събере пари за пет благотворителни организации, но

нито една от тях не е получила средствата.

След това публикуват съмненията за нейния рак, пише Time. Три месеца по-късно, след разобличаването на The Age, тя признава пред австралийския седмичник за жени, че е излъгала, че има рак.

Донели и Тоскано превръщат репортажите си за Гибсън в книгата от 2017 г. „Жената, която измами света“. В нея те подробно описват мерките, които Гибсън е предприела, за да прикрие лъжата си за рака. Една от бившите ѝ асистентки им казала, че

тя никога не е включвала медицински процедури в графика си,

въпреки че е публикувала в социалните медии, че е била на лекарски прегледи. Художник, който почти си е сътрудничил с Гибсън, разказва, че тя му е казала, че след пристъпите си е развила ясновидски способности. Те са ѝ позволили да усеща аурите на хората.

Джойс Хато

Джойс Хато е била високо ценена пианистка в своето време. Тя е родена през 1928 г. и става известна през 50-те години на ХХ век, като изнася рецитали и концерти в Обединеното кралство и Европа с Лондонския симфоничен оркестър. През 70-те години на миналия век обаче е диагностицирана с рак и се оттегля от публичните изяви, за да заживее спокоен живот в провинциален Хертфордшир със съпруга си Уилям Барингтън-Куп. Въпреки болестта си тя продължава да свири у дома до смъртта си през 2006 г.

Съпругът на Хато – познат на мнозина като Бари – е звукозаписен продуцент, агент на артисти и президент на звукозаписната компания Concert Artists. Барингтън-Куп е бил отдаден на кариерата на съпругата си и по-късно признава, че е

вдъхновител на измамата, която заблуждава цялата музикална индустрия.

След последната ѝ публична изява през 1976 г. за Хато не се чува до началото на 2000 г., когато на пазара излиза звукозаписен проект на Concert Artists. Той обхваща невероятен диапазон от репертоар – от солови произведения на Бетовен, Моцарт и Прокофиев до концерти на Рахманинов, Чайковски и Менделсон. Предполага се, че пенсионираната пианистка е

прекарала последните няколко десетилетия, правейки тези невероятни записи в дома си.

Тя се превръща в сензация и изгрява на международната сцена на класическата музика. Много слушатели и критици са обхванати от треската. Boston Globe дори я обявява за „най-великата жива пианистка, за която почти никой не е чувал“.

Хато умира през 2006 г. Няколко месеца след кончината ѝ един слушател случайно открива несъответствие в един от записите на Хато. На път за работа Брайън Вентура си мисли, че слуша как Хато свири Трансцеденталните етюди на Лист, но

iPod-ът му съобщава, че записът е дело на унгарския пианист Ласло Симон.

Той съобщава за тази странност на някои музикални критици, за да я разследват.

След това започнали да се появяват нови несъответствия, отбелязва Classic FM. През 2007 г. списание Gramophone предоставя записите на Хато на аудио експерта Андрю Роуз. Оказало се, че те всъщност са

вече съществуващи такива, свалени от други компактдискове и издадени под нейното име.

Откраднати са записите на общо 92 други пианисти. Изданието на Хато на два концерта на Рахманинов всъщност е записано от Ефим Бронфман, а записът ѝ на Етюди по Шопен от Леополд Годовски всъщност е направен от пианиста Карлос Гранте.

По-късно Барингтън-Куп признава, че е направил малки аудиопромени в аудиозаписите на издадените записи, за да заблуди клиентите и критиците, че те са оригинални. Той ги е продавал с името на Джойс Хато чрез собствения си лейбъл Concert Artists. През февруари 2007 г. той признава за измамата пред списание Gramophone, като казва: „Направих го заради жена си“.