Ирландският режисьор Джон Кроули („Момчето А“, „Бруклин“) и неговият актьор от „Живот във времето“ Андрю Гарфийлд бяха домакини на последната от тазгодишните звездни пресконференции в Сан Себастиан за официалната селекция. С него бе закрито 72-ото издание на фестивала.

„Живот във времето“, написан от известния драматург Ник Пейн („Короната“), е и с участието на Флорънс Пю. Любовната история на Алмут и Тобиас се преплита във времето.

Чрез разхвърляни снимки на съвместния им живот

двамата преживяват големи радости като родителството, запознанството със семействата си, предложението за брак и трагедии, които променят живота им, като развода и повтарящата се диагноза рак. Чрез споделените си спомени двойката се научава да цени всеки момент от криволичещия път, който е изминала връзката им.

По време на пресконференцията в събота, 28 септември, Гарфийлд заяви, че е бил в състояние на размисъл, когато сценарият на Пейн е попаднал на бюрото му. „Когато прочетох [сценария], бях в дълбоко размишление за смисъла на живота. Както винаги, но може би по-силно изразено в този момент.

Мислех за живота, смъртта, любовта, смисъла, времето…

стоях на 39 и 40 години, нещо като криза на средната възраст. Гледах напред, гледах назад, гледах точно къде съм и си мислех: „Какво сега?“.

„Този сценарий пристигна и сякаш го бях написал от това място“, уточнява той и си спомня, че е трябвало да се запита: „Как съм написал това толкова добре? Аз не съм писател.“

Актьорът разсъждава, че щом и той, и Пейн са разсъждавали върху едни и същи идеи,

„трябва да има нещо в нея, нещо универсално в тази история“.

Това не означава, че сценарият е бил особено сладникав. Всъщност за Гарфийлд той е вълнуващ. Веднага щом прочел конкретна сцена, включваща линейка, задръстване и мръсна тоалетна на бензиностанция, „знаех, че искам да го направя. Чувствах я като централната екшън поредица, екшън поредицата на Индиана Джоунс в този филм.“

Когато един журналист нарече образите на Гарфийлд и Пю герои, защото продължават да се справят толкова смело с повтарящата се диагноза рак на яйчниците, актьорът възрази.

„Боря се с тази дума в момента в нашата култура“, уточнява Гарфийлд. „Всеки, който е преживял нещо подобно на това, през което преминават Тобиас и Алмут, би отхвърлил идеята да бъде герой. Хората от моето семейство и близките ми приятели, които са преживели неща от най-ужасяващо естество, неща, при които трябва да се чудиш дали във Вселената има някаква справедливост, онези моменти, в които си мислиш „Каква е постановката тук и как да продължа?“. Тези, които намират начин да продължат,

отхвърлят категорично идеята да бъдат герои. Това е необходимост.“

„Това, което обичам в тези двама души, е, че те представляват това странно, мистериозно, неумиращо, необяснимо желание да се живее в лицето на най-ужасната душевна болка и загуба. И как ние, човешките същества, намираме тази сила, това желание, това малко пламъче на копнежа да живеем отново и отново и отново. Вероятно в тази зала има хора, които преживяват нещо не по-различно от тези герои, които са изправени пред смъртта и въпреки това избират да живеят. Намирам това за забележително“, допълни той и предизвика най-силните аплодисменти за цялата сутрин.