На 90 години почина Джон Мейъл, британският блус музикант, чиято влиятелна група – „Блусбрейкърс“, беше отправна точка за Ерик Клептън, Мик Флийтууд, Питър Грийн и много други суперзвезди, съобщи АП.
В изявление на страницата на Мейъл в Инстаграм се съобщава за смъртта му. Уточнява се, че музикантът е починал в понеделник в дома си в Калифорния.
„Здравословните проблеми, които принудиха Джон да прекрати епичната си кариера от турнета, най-накрая доведоха до покой един от най-великите пътуващи музиканти в този свят“, се казва в публикацията.
На Мейъл се приписва заслугата да помогне за развитието на английския ритъм енд блус в градски, чикагски стил. Това изигра важна роля за възраждането на блуса в края на 60-те години на миналия век. В различни периоди
„Блусбрейкърс“ включва Ерик Клептън и Джак Брус,
преди да станат част от „Крийм“. В състава ѝ влизат още Мик Флийтууд, Джон МакВи и Питър Грийн. Сред музикантите са още Харви Мендел и Лари Тейлър, както и Джон Марк и Джон Алмънд.
Макар че Мейъл никога не се доближи до славата на някои от прочутите си възпитаници,
на преклонна възраст той все още свиреше,
разработвайки своята версия на чикагския блус. Липсата на признание винаги го е притеснявала и той си го признаваше открито.
„Никога не съм имал хит, никога не съм печелил награда „Грами“ и списание „Ролинг стоун“ никога не са писали за мен“, казва той в интервю през 2013 г. и допълва: „Все още съм ъндърграунд изпълнител“.
Известен с блус хармониката си и свиренето на клавишни, Мейъл все пак има номинация за „Грами“ – за „Wake Up Call“. В нея гостуват Бъди Гай, Мейвис Стейпълс, Мик Тейлър и Албърт Колинс. Номиниран е за втори път през 2022 г. за албума си „The Sun Is Shining Down“. Получава и официално признание във Великобритания с присъждането на Ордена на Британската империя през 2005 г.
Предстоеше въвеждането му в Залата на славата на рокендрола през октомври т. г.
Албумът му от 1966 г. „Blues Breakers With Eric Clapton“ се счита за един от най-добрите британски блус албуми.
Мейъл е роден на 29 ноември 1933 г. в Макълсфийлд, близо до Манчестър в Централна Англия.
В тон с тъжния блус, който свири цял живот, Мейъл веднъж споделя: „Единствената причина да съм роден в Макълсфийлд е, че баща ми беше пияница и там беше любимата му кръчма“. Баща му също така свири на китара и банджо, а записите му на буги-вуги пиано завладяват тийнейджърския му син.
Мейъл казва, че първо се е
научил да свири на пиано с една ръка – една година с лявата,
на следващата година с дясната – „за да не се бърка“, пише БТА.
Пианото е основният му инструмент, въпреки че свири още на китара и хармоника, както и пее с характерен, напрегнат глас. Подпомаган единствено от барабаниста Кийф Хартли, Мейъл свири на всички останали инструменти за албума си от 1967 г. Blues Alone.
Той често е наричан
„бащата на британския блус“
и когато се премества в Лондон през 1962 г., целта му е да се потопи в зараждащата се блус сцена. Сред другите, привлечени от това звучене, са Мик Джагър, Кийт Ричардс и Ерик Бърдън.
70-те години на миналия век са в слаб личен подем, като Мейъл прави непрестанно турнета с над 100 концерта годишно.
„През 70-те години на миналия век изнасях повечето от концертите си в нетрезво състояние“, казва той в интервю през 1990 г. Едно от последствията е
неуспешният опит да скочи от балкон в плувен басейн,
който не успява – Мейъл чупи пета и остава куц до края на живота си.
„Това беше един от инцидентите, които ме накараха да спра да пия“, спомня си по-късно Мейъл.
През 1982 г. той реформира „Блусбрейкърс“, привличайки Тейлър и МакВий, но след две години съставът отново се променя. През 2008 г. Мейъл обявява, че окончателно се отказва от името „Блусбрейкърс“, а през 2013 г. застава начело на „Джон Мейъл Бенд“.
