Церемонията по връчването на наградите „Сезар“ – френският еквивалент на „Оскарите“ – се състои тази вечер в театър „Олимпия“ в Париж. В 51-вото издание филмът „Новата вълна“ на Ричард Линклейтър – който направи световната си премиера на филмовия фестивал в Кан и вече спечели редица награди „Люмиер“ – водеше в надпреварата с 10 номинации.
Джим Кери получи тазгодишната почетна награда „Сезар“. Актьорът беше посрещнат с продължителни овации. Водещият на церемонията, френският актьор Бенжамен Лаверн, се разчувства при представянето на носителя на „Златен глобус“. Лаверн Кокс представи музикален номер в чест на филма „Маската“, с които предизвика буря от аплодисменти.
Приемайки емблематичната статуетка, Кери произнесе речта си изцяло на френски език със силен акцент. В нея той се върна към корените си, разказвайки как неговият прапрадядо, Марк-Франсоа Кери, е емигрирал от френското пристанище Сен Мало за Канада – път, който години по-късно отвежда и самия актьор до Лос Анджелис.
Кери е част от дългата поредица от именити носители на награда „Сезар“, сред които са Джулия Робъртс (2025), Кристофър Нолан (2024), Дейвид Финчър (2023), Кейт Бланшет (2022), Робърт Редфорд (2019) и Джордж Клуни (2017).
Снимка: Reuteurs
Камий Котен откри церемонията с остро саркастичен монолог, насочен към нарастващата критика към Националния филмов център (CNC) и френската система за субсидиране на филмовото финансиране в момент, когато боксофисът е под натиск. „Боли ме да си представя свят, в който самата мисъл може да бъде убита. Културата, университетите, научните изследвания, журналистиката – това са нашите бели дробове. Те са това, което ни държи живи. Без тях се задушаваме или се обръщаме един срещу друг“, каза френската актриса със сериозен тон в края на речта си.
„Френското кино е много живо. То е живо и крехко. Всъщност, бих казала, че е живо, защото е крехко.
Трябва да се направят много филми, за да се появят няколко чудеса. Трябва да се обучат много хора да се стремят към съвършенство. И именно защото изкуството е крехко, трябва да го пазим“, добави още тя.
Освен „Новата вълна“, сред силните претенденти за наградите „Сезар“ бяха интимната драма „Привързаност“ на Карин Тардиу, която спечели наградата за най-добър адаптиран сценарий и за поддържаща женска роля за Вимала Понс. „Голямата арка“ на Стефан Демустие, историческа драма с участието на Клаес Банг, грабна наградата за най-добри специални ефекти за Лиз Фишер и за продуцентски дизайн за Катрин Косме.
Драмата „Малката сестра“ на Хафсия Херци донесе наградата за най-обещаваща актриса на Надя Мелити. „Най-богатата жена в света“ на Тиери Клифа – филм, свободно базиран на аферата „Бетенкур“ от 2010 г. – донесе приза за най-добър актьор на Лоран Лафит.
Поетичната анимация „Арко“ на Уго Биенвеню, продуцирана от Натали Портман, бе обявена за най-добър анимационен филм.
„Чужденецът“ на Франсоа Озон, адаптация по класиката на Албер Камю, спечели „Сезар“ за най-добър поддържащ актьор за Пиер Лотен, а „Нино“ на Полин Локе бе отличен за най-добър дебютен филм и най-обещаващ актьор в лицето на Теодор Пелерин. Леа Дрюкер бе избрана за най-добра актриса за ролята си в „Случай 137“ на Доминик Мол – драма, чието действие се развива на фона на протестите на „жълтите жилетки“ в Париж.
„Битка след битка“ на Пол Томас Андерсън спечели наградата „Сезар“ за най-добър международен филм, изпреварвайки „Сантиметална стойност“ на Йоахим Триер, „Сират“ на Оливър Лакс, „Тайният агент“ на Клебер Мендонса Фильо и „Черното куче“ на Гуан Ху.
Снимка: Reuteurs
Церемонията почете френската икона Брижит Бардо със стилен монтаж от емблематични филми от нейния репертоар, като „И Бог създаде жената“ и „Презрението“.
Вижте пълния списък с победителите на 51-вата церемония по връчването на наградите „Сезар“:
Най-добър филм
„Привързаност“
„Случай 137“
„Новата вълна“
„Малката сестра“
„Обикновен инцидент“
Най-добър режисьор
Карин Тардиу, „Привързаност“
Доминик Мол, „Случай 137“
Стефан Демустие, „Голямата арка“
Ричард Линклейтър, „Новата вълна“
Хафсия Херци, „Малката сестра“
Най-добра актриса
Лейла Бекти, „Мама и чудото на живота“
Валерия Бруни Тедески, „Привързаност“
Леа Дрюкер, „Случай 137“
Изабел Юпер, „Най-богатата жена на света“
Мелани Тиери, „Стаята на Мариана“
Най-добър актьор
Клаес Банг, „Голямата арка“
Бастиен Буйон, „Да си тръгнеш един ден“
Лоран Лафит, „Най-богатата жена на света“
Пио Мармай, „Привързаност“
Бенжамин Воазен, „Чужденецът“
Най-добра поддържаща актриса
Жан Балибар, „Нино“
Доминик Блан, „Да си тръгнеш един ден“
Марина Фоа, „Най-богатата жена на света“
Джи-Мин Парк, „Малката последна“
Вимала Понс, „Привързаност“
Най-добър поддържащ актьор
Сван Арло, „Голямата арка“
Ксавие Долан, „Голямата арка“
Мишел Фо, „Голямата арка“
Пиер Лотин, „Чужденецът“
Рафаел Персоназ, „Най-богатата жена в света”
Най-добра дебютираща актриса
Манон Клавел, „Кика“
Сюзан Линдон, „Пристигането на бъдещето“
Надя Мелити, „Малката последна“
Камил Рутърфорд, „Джейн Остин съсипа живота ми“
Аня Вердероса, „Изпитанието на огъня“
Най-добър дебютиращ актьор
Идир Азугли, „Метеори“
Саид Ел Алами, „Ла Пампа“
Феликс Лефевр, „Изпитанието на огъня“
Гийом Марбек, „Нова вълна“
Теодор Пелерин, „Нино“
Най-добър оригинален сценарий
Доминик Мол, Жил Маршан „Случай 137“
Полин Локе, „Нино“
Холи Джент, Винс Палма, „Новата вълна“
Франк Дюбоск, Сара Камински, „Мечка в Юра“
Джафар Панахи, „Обикновен инцидент“
Най-добър адаптиран сценарий
Карин Тардиу, Рафаел Мусафир, Агнес Февр, „Привързаност“
Стефан Демустие, „Големият свод“
Хафсия Херци, „Голямата арка“
Най-добър анимационен филм
„Малката Амели или характерът на дъжда“
„Арко“
„Моят живот в замъка: израстването ми във Версай“
Най-добър международен филм
„Тайният агент“, Клебер Мендонса Фильо
„Черното куче“, Гуан Ху
„Сират“, Оливър Лакс
„Битка след битка“, Пол Томас Андерсън
„Сентиментална стойност“, Йоаким Триер
Най-добра оригинална музика
Арно Тулон, „Арко“
Оливие Маргерит, „Случай 137“
Фатима Ал Кадири, „Чужденецът“
Алекс Бопейн, „Най-богатата жена на света“
Амин Бухафа, „Малката сестра“
Най-добър звук
„Арко“, Никола Бекер, Андреа Ферера, Дамиен Лацерини
„Песента на горите“, Ромен Кадилак, Марк Намблар, Оливие Туше, Оливие Гоинард
„Случай 137“, Франсоа Морел, Рим Дебар-Мунир, Натали Видал
„Новата вълна“, Жан Минондо, Серж Рукайрол, Кристоф Вингтриние
„Остави еди ден“, Реми Шано, Жан Делпланко, Фани Мартин, Нилс Барлета
Най-добра кинематография
Елин Киршфинк, „Привързаност“
Патрик Гирингели, „Случай 137”
Марин Атлан, „Погълнатата“
Ману Дакос, „Чужденецът“
Давид Шамбил, „Новата вълна“
Най-добър монтаж
Стан Коле, „13 дни, 13 нощи“
Кристел Дюинтер, „Привързаност“
Лоран Руан, „Случай 137“
Катрин Шварц, „Новата вълна“
Жералдин Манжено, „Малката сестра“
Най-добри костюми
Селин Гигнар, „Условието“
Корин Бруан, „Дракула“
Юрген Доринг, „Най-богатата жена на света“
Паскалин Шаван, „Новата вълна“
Пиер-Ив Гайо, „Пристигането на бъдещето“
Най-добър продуцентски дизайн
Жан-Филип Моро, „Куче 51“
Катрин Козме, „Непознатият от Голямата арка“
Ритон Дюпир-Клеман, „Имало едно време майка ми“
Катя Вишкоп, „Нова вълна“
Мари Шминел, „Пристигането на бъдещето“
Най-добри визуални ефекти
Седрик Файол, „Куче 51“
Родолф Шабрие, Бенуа дьо Лонгле, „Човекът, който се смалява“
Лиз Фишер, „Голямата арка“
Ален Карсу, „Нова вълна”
Най-добър дебютен филм
„Арко“, Уго Биенвеню
„Сърца в пламъци“, Орелиен Пейр
„Нино“, Полин Локес
„Блокираща карта“, Антуан Шевролие
„Остави един ден“, Амели Бонин
