Работейки в сферата на културата, все по-често се сблъсквам с примери за социален реализъм (бел.ред. проследяване на ежедневието на работническата класа и бедните и критикуване на социалните структури, поддържащи условията им на живот) в своето ежедневие. Това нямаше как да не ме подтикне да се запитам на какво се дължи това явление в българските кино и театър. Може би на това, че се движим стремглаво към една икономическа, политическа и морална бездна, от която няма измъкване? Предполагам, че всеки от вас, който чете този материал, ще се съгласи, че
България се намира в една особено деликатна ситуация
и че всяко решение, взето от властимащите, може да доведе до непоправими последствия в бъдеще.
Мнозина сме наясно с това, но често избираме да мълчим, защото проблемът не ни засяга пряко, свикнали сме с това положение или просто ни е страх от последствията. В свят, в който
хората позволяваме някой да заглуши гласа ни, изкуството остава последният воин,
бранещ истината…колкото и грозна и тежка да бъде тя. Представление след представление и филм след филм в мен бушуват различни и често взаимоизключващи се емоции. На първо място е яростта, че сме докарали до това положение. Спотайва се обаче и лека надежда, че не всичко е загубено. Щом артистичните екипи успяват да съзрат даден проблем и да го представят по интересен и достъпен начин на публиката, може би част от нея също ще се опомни преди да е станало твърде късно. Или пък вече е?
Това е въпросът, който често ме тормози, докато чета за поредните фатална катастрофа, престъпник на свобода, издевателство над човек или животно.
Хватката на корупцията задушава не само голяма част от българските институции,
но е оплела и самите нас в мрежата си, правейки ни безсилни и безмълвни. Така изведнъж бългaринът стига до положението, в което се оплаква от случващото се в страната единствено докато е на маса. А ако е късмет…прозрява и някоя друга нередност, която до момента му е убегнала, когато отиде на кино или театър.
Самата аз имах подобен отрезвителен момент след прожекцията на най-новия филм на Стефан Командарев – „Made in EU”. След излизането си от зала 1 на НДК бях толкова разтърсена от видяното, че дълго споделях за него и препоръчвах продукцията заради многопластовостта на сюжета ѝ - експлоатация на труд, изтичане на млади интелигентни кадри в чужбина, COVID криза, човешки морален упадък, корупция, фалшиви новини. Вплитането на всички тези теми в една почти двучасова продукция ме накара да осъзная, че
бичовете на новото време вече са оставили своя незаличим отпечатък върху самосъзнанието ни.
Ако не всички, то голяма част от населението сме започнали да се примиряваме с това да бъдем стъпквани, незачитани, нещастни и не на последно място бедни.
„Колко още абсурди трябва да се случат, за да се покажем, да се изкараме от тенджерата, докато все още не е завряла докрай. Уморих се от новини, от които ми се реве, но не от мъка, а от яд. Уморих се от това, че вече не ме учудва нищо. Че и аз, както родителите ми едно време, започвам да свиквам с това състояние, в което се намира милата ни държава. Не искам и аз, като всички наши по-големи близки да казвам: „Нашето време мина, сега сте вие наред. Вие може да оправите нещата.
Тази щафета не може да се предава до безкрай”,
обърна се актрисата Весела Бабинова към последователи си в социалните мрежи.
„Ако ви харесва мутро-олигархичният режим, в който живеем - жалко. Ако ли не, трябва да се борим за бъдещето, което те ни отнемат!”, поде и актьорът Филип Буков.
„Всяка конкретна мерзост, всяко несправедливо решение, всяко съображение и т.н... минава през съвестта и сърцето на конкретни хора…
Всеки сам е отговорен за това дали Злото минава през негово действие или бездействие”,
смята писателят и издател Захари Карабашлиев. Проекти, които отрезвяват, и послания, които остават – това е силата на изкуството и неговите представители. Кои са едни от най- интересните примери за подобни произведения в последно време в България?
„Слон в стаята”
Това е история за среща с терапевт, която трябва да продължи не повече от 60 минути. Всичко на срещата се обърка и нищо не е такова каквото е преди нея. Много хора ще трябва да се справят с осъзнаването на мащаба на лъжовността, в която са се самонапъхали.
„Prima Facie”
Теса Енслър е младa адвокатка, която успява да извърви пътя от бедното семейство от малкия град, през образованието в юридическия факултет в Кеймбридж, до специалист в най-авторитетните кантори. Посветила живота си в служба на система, в която безпрекословно вярва. В един момент животът ѝ се променя и същата тази система е призована от нея, за да въздаде справедливост. Дали обаче е възможно това да се случи?
„Животът пред теб“
В безпощадната реалност на полуделия от алчност и жестокост свят, който Ромен Гари описва, той намира неподражаем хумор, приятелство и толерантност там където най-малко биха могли да бъдат очаквани - в безкрайно бедния, „квартал на престъпността“ - Белвил. В този свят на проститутки, сводници, крадци и наркомани възрастната Мадам Роза се грижи за група хлапета от различни раси и религии.
„Пистолет в торнадо”
Историята ни среща с Анджела. Докато се крие в мазето си в очакване да я връхлети торнадо, тя предава случващото се на живо в социалните мрежи.
„Херкулес vs Авгий”
Пиесата пренася митологичния герой в света на модерната политика, абсурдната бюрокрация и моралния обществен разпад. Пиесата е пронизана от ирония, сарказъм и хумор, които описват не толкова самата мръсотия, колкото човешката готовност да се живее в нея и липсата на нравствен идеал.
„Един грам живот”
Мисията на „Един грам живот” е превенция и изграждане на устойчива обществена среда, свободна от наркотиците. Според екипа това може да се случи с повишаване на информираността относно рисковете, свързани с употребата на наркотични вещества, агресията и насилието.
„Диада”
Дида (Маргарита Стойкова) е 16-годишно момиче от малък провинциален град, чиято майка работи в САЩ, а баща ѝ Митьо (Цветан Алексиев) е алкохолизиран безработен, който живее с нея. Тя мечтае да замине да живее при майка си и се опитва да събере пари по всякакви възможни начини.
„Уроци по немски”
Никола (Юлиан Вергов) е мъж на средна възраст, който изпитва трудности в живота си в България и желае да се премести в Германия. Целта му преди да замине обаче е да поправи отношенията си с близките си хора.
„Есента на ловеца”
Години на неизречени думи, предателства и разминавания са превърнали брака на Павел и Анна в бездна от мълчание. В отчаян опит да поправи отношенията им, тя взема решението да напуснат София и да заживеят в родното му село някъде в Странджа, вярвайки, че тишината на природата може да заглуши тази помежду им. Вместо помирение обаче връщането отключва стари рани.
