Международен екип от учени за първи път дешифрира генома на Лудвиг ван Бетовен от кичури коса, става ясно от публикувано изследване в списание Current Biology. Оказало се, че великият композитор
е бил предразположен към чернодробно заболяване, заразен бил с хепатит B,
което в комбинация с алкохол вероятно е довело до смъртта му, пише 24 часа.
Бетовен умира на 26 март 1827 г. на 56 години. Ден след смъртта му двама от неговите сътрудници откриват документ, писан през 1802 г. и адресиран до братята му. В него композиторът
признава, че е бил “безнадеждно засегнат” от прогресивна загуба на слуха
и само изкуството го е възпирало да не се самоубие. Поискал след смъртта му болестта да бъде описана от любимия му лекар д-р Йохан Адам Шмит и да бъде оповестена публично. Бетовен обаче надживява д-р Шмит с 18 години.
През 2014 г. учените решават, че науката е напреднала достатъчно, за да се направи ДНК анализ с помощта на кичури от косата. Секвениран е целият геном на Бетовен, като е оценена автентичността на осем кичура коса, за които се твърди, че са негови. Взети за анализ от публични и частни колекции с независим произход. Определени са като кичури на Мюлер, Берман, Халм-Тайер, Мошелес, Щумпф, Крамолини-Браун, Хилер и Кеслер. Попадат в отрязък от живота на композитора между 1821 и 1827 г. Носят имената на техния първи получател или дългосрочен собственик.
За три от тях обаче не се потвърждава, че са автентични
Най-полулярният кичур на Бетовен е отрязан от Фердинанд Хилер – 15-годишен композитор и негов поклонник, в деня след смъртта му. Десетилетия по-късно той го подарява на сина си, съхранява се в медальон.
Преди повече от 20 г. е направен анализ на косата в лаборатория в Илинойс и е установено, че нивото на олово е 100 пъти по-високо от нормалното, което дава предположение, че
композиторът може да е бил отровен по невнимание с лекарства или вино
Сега обаче екипът учени установява, че тази коса е от жена, която е имала гени, срещащи се в популацията на евреите ашкенази. Д-р Уилям Мередит, изследовател на Бетовен, предполага, че автентичната коса е била заменена с кичури от еврейка, съпругата на сина на Фердинанд Хилер – Пол.
Смята се, че
кичурът Кеслер е открит по време на една от двете ексхумации на Бетовен,
през 1863 или 1888 г., от бащата на музиколога Хуберт Кеслер. Поради лошото съхранение на ДНК обаче автентичността не може да бъде доказана. Още повече че нито един от докладите за ексхумациите не описва намерена коса.
По документи оригиналният кичур Крамолиние взет от Бетовен в деня след смъртта му от известния оперен тенор Лудвиг Крамолини. Генетичните тестове обаче показали, че най-вероятно не е автентичен.
Така остават 5 кичура, за които вероятността да са автентични е голяма
От тях Щумпфсе оказва най-добре запазен. Въпреки че не е оцеляло свидетелство от първа ръка, произходът му непосредствено след това е добре документиран. Косата е прикрепена към документ, носещ подписа на нейния собственик Йохан Андреас Щумпф.
