„Вълшебната флейта“ – един от безспорните шедьоври на Моцарт и със сигурност една от най-популярните и поставяни негови опери

ще зарадва почитателите на музикално-сценичното изкуство,

които посетят днес, 15.02, Държавна опера Стара Загора.

Пред публика ще излязат солистите: Евгений Арабаджиев, Николай Моцов, Игнат Желев, Дилян Близнаков, Игнат Желев, Симона Кодева, Емилия Иванова, Васо Параскева. А също Емилия Джурова, Петя Петрова, Иван Кабамитов, Яница Нешева, Стоян Буюклиев, Биляна Славова, Мериам Шамс. Към тяхното изпълнение ще акомпанират хорът и оркестърът на операта. Като диригенти ще се изявят участници в Международния майсторски клас с водещ – Диян Савич, който се провежда тези две седмици в Стара Загора.

„Вълшебната флейта” е последната опера на Моцарт,  писана в годината на неговата смърт – 1791. Създадена е в две действия, в популярната по онова време форма зигшпил, която включва едновременно говорни диалози и пеене. Автор на либретото е Емануел Шиканедер – известен за времето си актьор, режисьор, автор на пиеси, импресарио. Както и извънреден ценител на таланта на Волфганг Амадеус. Още щом става директор на прочутия виенски театър „Ан дер Вин”, Шиканедер възлага на композитора да напише опера върху негово либрето. За сюжет избира приказната поема „Лулу, или Вълшебната флейта” от книгата на Виланд „Джинистан”.  Моцарт е ентусиазиран – не само че отдавна мечтае да напише опера върху немски текст, а от „Отвличане от сарая” това все не му се удава, но е и много доволен от либретото. Не само защото е на немски, а и понеже в него присъства всичко, което тогавашната публика харесва.

Приказен сюжет с чести смени на лирични и комични сцени,

епизоди, наситени със символизъм, тайнствени обреди…  Моцарт работи с охота и вдъхновение и вече е доста напреднал в създаването на музиката, когато се налага Шиканедер почти изцяло да преработи либретото. Причината е предстоящата премиера на конкурентния тетатър „Маринели” на доста подобната приказна опера на Винцел Мюлер. „Вълшебната цитра, или Каспар Фаготистът”, също по сюжет на Виланд. При преработката на либретото този път Шиканедер използва и мотиви от фантастичната поема на абат Терасо „Сетос”. В новото либрето са нанесени редица поправки и изменения, някои преди това отрицателни герои стават положителни – и обратно.  „Вълшебната флейта” е известна със съдържащата се в нея емблематична за масонството семантика (и Моцарт, и Шиканедер са членове на Масонската ложа). Творбата е вдъхновена също от философията на Просвещението и може да бъде разглеждана като алегория, проповядваща просвещенския абсолютизъм.

Историята сама по себе си представлява

портрет на пътя, който човечеството изминава

в търсене на познанието: от хаоса, през суеверието, до разума по метода на пробата и грешката, като крайната цел е да се превърне „Земята – във небесно царство, а смъртните – в богоподобни”.