Чували ли сте за Муфканица в Царимир? Това е деня, в който местните прескачат огън за здраве, крадат невести. Най-възрастният стопанин в Царимир Койчо Червенков ще напали днес огън на площада, а цяло
село ще се емне да прекача пламъците за здраве.
Това е част от обичая, наречен муфканица, с който местните отбелязват Власовден. Не се отказаха от него дори по време на пандемията от ковид – тогава читалище „Архангел Андонов 1928“ пресъздаде традицията онлайн, като извади снимки от муфканицата през годините.
Обичаят е възникнал преди повече от 100 г. в селото, което в миналото е било по-малко. Плодородната земя около него привлякла преселници и днес там живеят около 1000 души като 60% от тях са възрастни хора.
На 11 февруари те продължават да почитат
Власов ден, тъй като Св. Влас е покровител на едрия рогат добитък и домашните животни, които в миналото се ползвали за впряг на нивите. Празникът е също предвестник на пролетта и символизира плодородието. Всяка година той се организира от читалището и кметството, като прииждат и хора от Церетелево, Неделево и Любен.
Традицията повелява най-възрастният стопанин да запали огън – заради силата да пречиства, да дарява светлина, да пъди болести и зли сили. Днес Койчо Червенков, нагизден с народна носия, ще накладе огъня, в по-стари времена ползвали кремък и прахан.
Местните прескачат пламъците
и се поздравяват с мучене, откъдето идва и думата муфканица.
Тържествата започват в 10 часа на площада – първо с малка драматизация, която ще покаже подготовката у дома – как младата невеста разказва за обичая на децата и меси пита. Мартина Ловчева има задачата да пренесе по този начин съселяните си в атмосферата на Власовден. Обичаят повелява жените да занесат на мегдана своята „Блага питка“ или ,,Власувина“, която се меси и раздава за здраве.
Всеки стопанин идва с менче вино.
Щом се събере народът, започва и разпалването на огъня за ритуалното му прескачане за здраве.
Играят се хора, а децата си припомнят
игри от миналото – ,,топ“, ,,челик“, ,,орел“.
Всяка година муфканицата вълнува и младите заради задявката на чешмата. След като младеж напие водата на мома и й вземе китката, двамата се хващат редом на хорото. То се къса при гръм от пушка и приятелите на момъка отмъкват избраната невеста с магарешка каруца. Наздравиците за сватбата се редуват с наричанията „Тази година две-три телета, догодина 10!“ и
„Колкото звезди на небето, толкоз зърно в хамбара!“.
Народното чувство за хумор е вплело в обичая и закачка – майката на булката се напива от мъка. Веселбата обаче продължава, когато младите се връщат, засвирва ръченица и започва надиграване. „Ако ти ме надиграеш, дизията (огърлица от пендари) ще ти подаря! Ако аз те надиграя, със синджир през селото ще те поведа!“, зарича се пред момъка невестата.
Тази година Христина и Делко ще пресъздадат обичая.
Тя е още ученичка, момчето работи. В разгара на подготовката се явили и още двама кандидати. „Не можехме да им откажем. Хубаво е, че младите се включват в празници, които съхраняват традициите“, каза секретарят на читалището Диана Стайкова. Така и Стилиян ще краде символично момата Диана.
Деко е натоварен със задачата да подкара с все сили коня, като дойде моментът да се бяга.
Музиканти от местния оркестър „Народно веселие“ и танцов състав „Тракийски огън“ от семо Любен ще веселят през целия ден, а по време на възстановката
на подготовката у дома на гайда ще свири Васил Ставрев.
Обичаят ревностно е пазен през годините от самодейци в Царимир. Заради ковид пандемията селото е загубило едни от най-ревносните. Но пък идва млада смяна. Тази година в селото бе възстановено началното училище, а първолачетата се включват с жар в днешния празник заедно с учителката си Таня Стайкова.
