Явор Гърдев е сред топ режисьорите в България, който всяка година почти неотлъчно присъства в селекцията на най-големия театрален фестивал у нас – „Варненско лято“. Тази година той гастролира в афиша  с един от последните си спектакли: „Това не го казвай!“.

В спектакъла участват бестселър имената в родното кино Теодора Духовникова и Захари Бахаров. Текстът на пиесата е сравнително нов и се поставя за първи път на българска сцена. Драматург на пиесата е френската писателка и актриса Саломе Льолуш, която пристигна в България, за да види работата на Гърдев. В рамките на фестивала  организаторите канят публиката и на лична среща с Льолуш. Датата е 5 юни, началото е в 16.00, а мястото на срещата е Драматичен театър – Варна.

Ето какво сподели Гърдев относно спектакъла „Това не го казвай!“:

-Текстът разкрива огромната зееща яма, която се разтваря днес между публичното и истинското лице на човек. Вие сте му направили специална адаптация за българския контекст. Срещнахте ли някакви трудности в пренасянето на френската реалност към българската?

-Не, тъй като тази реалност присъства съвсем малко и изобщо не е необходимо текстът да бъде нагаждан. Съвсем без промени, освен на няколко лични имена и няколко топографски детайла, текстът безпроблемно се задоми в наша среда. Така да се каже, беше локализиран, без да се променя каквото и да било у героите.

Днес героите имат едни и същи страхове и комплекси навсякъде

Разпознаваеми са, независимо кой град на Европа обитават. В това отношение работата по превода на Снежина Здравкова беше вече напълно свършена. На мен се падна по-лесната задача просто да локализирам действието в друг град на Европейския съюз, а това не е особено сложно при толкова универсално въздействащ текст и толкова добър превод.

-Диалогът в спектакъла е изключително динамичен. В него Теодора Духовникова и Захари Бахаров използват думите като своеобразно оръжие един срещу друг. Губи ли диалогът днес своята сила да свързва?

-Напротив, само първото впечатление е, че диалогът разделя. В края на краищата се оказва, че безкрайното спорене може да бъде и средство за сближаване. Особено след като уморените от спорове персонажи постепенно с течение на действието се променят и започват все по-дълбоко да вникват в перспективата на другия. В известен смисъл даже разменят първоначалните си позиции, променят се вътрешно почти до своята противоположност, придобиват чертите на опонента си. Това е сериозно драматургично умение.

Цялото интервю с Явор Гърдев можете да прочетете в блога на МТФ „Варненско лято“.