Николай Урумов тази вечер ще отпразнува своя 60-годишен юбилей на сцената на варненския Драматичен театър със спектакъла „Юн Габриел Боркман“ в рамките на основната селекция на Международния театрален фестивал „Варненско лято“.

Театърът-домакин се впуска във фестивалната селекция с второ представление (преди броени дни гостите на „Варненско лято“ имаха удоволствието да гледат спектакъла „Ботушът“), а вечерта ще бъде двоен празник.

В главната роля в един от най-новите спектакли на режисьора Пламен Марков, който връща Ибсен като драматург на сцената на варненския театър 80 години след последната постановка на норвежкия драматург в морската столица, влиза актьорът Николай Урумов.

Ето какво споделя той за ролята си в „Юн Габриел Боркман“:

– След 80-годишна пауза отново се поставя Ибсен на варненска сцена, а режисьорът Пламен Марков поверява най-сложната роля на вас. Какво беше първото ви впечатление за образа на бившия управител на банка Юн Габриел Боркман?

– До този момент не бях работил по пиеса на Ибсен. Това беше първата ми среща с този драматург. А колкото до първата ми среща с героя, от нея разбрах, че това е човек, който носи своята голяма драма. Бих го оприличил на болезнен идеалист; мечтател, който живее в собствения си свят. За жалост, в стремежа си да сбъдне мечтите си, той жертва семейството си, приятелите си, жертва любимата си и всичко това за негова лична изгода. Изключително сложна и противоречива личност.

– Наистина сложен, провокативен и запомнящ се е този герой на Ибсен. Срещнахте ли предизвикателства при изграждането на образа?

– Когато Пламен Марков ме покани да изиграя Боркман, ми каза следното: „Крайно време е да напомним на зрителите за твоя драматичен натюрел“. И наистина беше предизвикателство да вляза в толкова нетипична за мен роля през последните години. А и вече споменах за противоречивата личност на този персонаж. Как се играе противоречие?

Човек в различни ситуации изпада в особени крайности спрямо хората, това беше предизвикателство.

Изцяло се доверих на Пламен Марков. Той беше изключително подготвен за този работен процес. Моите колеги от Варненския театър също бяха много отдадени и ми помагаха. Така че това, което постигнах на сцената, е плод на една колективна работа и съм благодарен, че имах тази възможност.