Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча отдавна е надскочил границите на литературата и се е превърнал в символ на борба за справедливост и идеализъм. Неговата история е вълнувала много композитори, създали забележителни произведения по темата. Още през XVII век Йохан Филип Фьорч пише опера, изпълнена в Хамбург през 1690. Франческо Бартоломео Конти пише трагикомична опера за виенския двор през 1719, която става

много популярна за времето си и e обект на заемки

от други композитори. През XVIII век произведения по романа на Сервантес създават Телеман, Паизиело, Салиери, Пичини. През XIX век –Менделсон, Барбиери, Доницети, Рихард Щраус сътворяват прекрасни романтични опуси, Минкус – балета „Дон Кихот“. През ХХ век – има много творби в различни жанрове и музикални стилове от Корнголд, Мануел де Файа, Морис Равел и мн. др., темата навлиза и в различни джазови интерпретации.

На 12 октомври маестро Джеймс Джъд събира част от най-впечатляващите произведения в концерт, посветен на Председателството на Испания на Съвета на ЕС и на националния празник на страната. Публиката ще чуе Увертюра „Сватбата на Камачо“ от Феликс Менделсон-Бартолди, Сюитата „Дон Кихот“ от Георг Филип Телеман и едноимената симфонична поема от Рихард Щраус.
Солисти на вечерта са Елисавета Станева – Фогл – виола и Бернар Фогл – виолончело.

На концерта дебют ще направи и новата вятърна машина на Софийската филхармония, изработена и дарена на оркестъра от група почитатели на Филхармонията. Двигател на създаването ѝ е авиоинженерът Едуард Хаджолян.

Машината за вятър е инструмент от

групата на ударните инструменти,

който наподобява звука на вятър. Състои се от стойка, на която е поставен голям цилиндър, конструиран от дървени летви. Този цилиндър е покрит с брезентов плат във фиксирана позиция. Към цилиндъра е прикрепена дръжка, която го завърта и по този начин се създава триене между дървените летви и плата, имитиращ звука на вятър. Силата и височината на звука се контролират от скоростта, с която се върти дръжката.

Звукът, произвеждан от вятърната машина, е ефирен и завладяващ, подобен на шепота на самата природа. Той може да варира от нежни и успокояващи звуци до по-силни, драматични тонове, в зависимост от интензивността и посоката на вятъра.

Този инструмент се използва в симфоничната и оперната музиката, както и в театрални постановки. Първият композитор, който използва такава машина е Жан Филип Рамо през 1763г. в операта си „Les Boréades“, митологична приказка за Бога на северния вятър. По-късно се използва от Джакомо Росини, Рихард Вагнер, Рихард Щраус, Морис Равел и мн.др.

Британският диригент Джеймс Джъд е международно признат за неговото забележително разнообразно, уникално музициране и харизматично присъствие на сцената. Известен е със своя изключително комуникативен стил и завладяващи концерти. Редовните му изпълнения в концертни зали от Виена до Токио свидетелстват за отличния контакт с публиката и музикантите. Ръководил е реномирани оркестри като Берлинската филхармония, Ротердамската филхармония, Националния оркестър на Франция, Гевандхаус оркестър – Лайпциг, Кралската филхармония, Лондонския симфоничен оркестър, Английския камерен оркестър, Би Би Си симфони, Симфоничния оркестър NHK в Токио, Унгарската национална филхармония, СО на Румънското радио Словенската национална филхармония, оркестри в Далас, Сейнт Луис, Балтимор, Монреал и др

Билети за концерта са налични на касата на зала „България“ и в Ивентим.