Защо германците не се гордеят с така радушно приетата от критиката в световен мащаб антивоенна драма „На западния фронт нищо ново“? Това бе най-награждаваният филм по време на британските награди БАФТА. Освен това получи цели девет номинации за „Оскар“. Това го направи третия най-номиниран неанглоезичен филм в историята на престижните награди.
Филмът е адаптация на роман на Ерих Мария Ремарк от 1929 г.,
чието действие се развива по време на Първата световна война. Действието се развива от пролетта на 1917 г. до края на войната през ноември 1918 г. В центъра на сюжета е тийнейджърът Паул Баумер (Феликс Камерер), който влиза в армията като ентусиазиран новобранец. Но момчето бързо се разочарова от ужасите на бруталните и безсмислени боеве, с които се сблъсква. Войници като него са ненужни пионки за офицери, които са на сигурно място на бойното поле и които изискват сраженията да продължат, въпреки че до примирието остават само часове.
Защо обаче, въпреки международния му успех, германците не са съвсем горди с „На западния фронт нищо ново“?
„Ние нямаме вашата история. Тя е натоварена с вина и срам.
Не можем да направим филм, в който германски войник да убие „враг“ и това да е нещо хубаво.“, обяснява режисьорът Едуард Бергер. „В един американски филм можеш да убиеш куп нацисти и това да е нещо добро. А в немски филм не можеш да го направиш. Вие можете да почитате ветераните си. В Германия не можем.“, добавя той.
„Не можеш да убиеш хората, дошли да освободят Европа,
и да се чувстваш добре от това.“, продължи Бергер. „Затова мисля, че хората изведнъж забелязват това и си казват: „Уау, никога не съм се замислял за това“. А аз бих се чувствал засрамен, ако направя подобен филм, защото няма чест или гордост, свързани с нашата история. Има нещо почетно в това предците ти да отидат в Европа и да се борят за свобода. Можеш да погледнеш назад към това.“
Продуцентът Малте Грюнерт също е брутално откровен в оценката си. „Това не е приятен филм. Не е лесен за масово гледане. Така че съм много щастлив да видя, че той намира широк отзвук.“
Всичко това води до въпроса: Защо този филм е намерил такъв отзвук сред гласуващата за награди публика, особено в САЩ и Великобритания? Множество членове на творческия екип на филма посочват
продължаващата война в Украйна като една от причините
филмът да резонира толкова силно в този конкретен момент. „Човек би се надявал, че с течение на времето той ще бъде по-малко актуален, но това не е така.“, казва съавторът на сценария Иън Стокел.
„Мисля, че начинът, по който Ед го е заснел, и емоционалната въртележка, на която се подлагаш, те карат да се чувстваш празен отвътре, което е точно това, което чувстваш, когато си прочел книгата“, каза Патерсън.
Вместо буквален превод на книгата, това е емоционален превод
За разлика от големия успех на филма сред наградите в САЩ и Великобритания обаче, в Германия той е приет много по-разнообразно. Както пише Филип Олтерман в „Гардиън“, обобщавайки рецензиите на немски език, филмът „е бил подложен на критически удар, като критиците се оплакват, че превръща любима литературна класика в спектакъл, „жаден за „Оскар“, а военните историци се оплакват от неговите исторически неточности“.
