Българско розе се оказва тайният елексир на Джо Кокър. До 70-годишна възраст напитката държи в кондиция легендата с дрезгавия глас. Пам Бейкър, втората жена на блус легендата Джо Кокър, издърпва потъналия в блатото на наркотиците и алкохола изгрялата вече световна звезда. Част от нейните грижи включва и умереното
лечебно въздействие на българското розе,
разказва тя в спомените си за съвместния им живот, пише „Телеграф„.
Така кралят на рок баладите обикаля концертните зали и стадиони по света над 40 години.Може би заради лечебните качества на виното Джо Кокър имаше слабост към България. За първи път той посещава страната ни през 1994 г. на фестивала „Златният Орфей“ и изнесе впечатляващ концерт в претъпканата Зала 1 на НДК. Колеги фоторепортери си спомнят как късно вечерта преди концерта
Джо слиза от самолета уморен, но с
неизменната чаша червено вино в ръка. Вечерта излиза на сцената отпочинал и свеж, отпивайки от време на време от българския еликсир. Взривява залата с хитовете си. И, разбира се, с великото парче на „Бийтълс“ With A Little Help From My Friends.
Джо Кокър е роден на 20 май 1944 г. в
Шефилд, Англия. 15-годишен започва работа като монтьор на газови инсталации. Под името Ванг Арнолд всяка вечер пее по местните пъбове кавъри на Чък Бери и Рей Чарлз в групите The Avengers (Отмъстителите), Big Blues (1963) и The Grease Band (1966). Подгряват групи като “Ролинг Стоунс” и “Холис”. По-късно Джо признава, че се е учил от Рей Чарлз и е негов най-страстен поклонник.
Първият му голям хит е
„С малко помощ от моите приятели“ (With A Little Help From My Friends), кавър на „Бийтълс“ от албума „Сержант Пепър“, излязъл през 1967 г. На китарата е Джими Пейдж от легендарните „Лед Цепелин“. Песента достига до №1 в британските музикални класации през 1968-а. Тогава Джо получава поздравителна телеграма от бийтълсите, а години по-късно сър Пол Маккартни му признава: “Очевидно е, че твоята е най-добрата версия на тази песен”.
Изпълнението му на фестивала в Удсток
през 1969 година го издига до истинска звезда в Съединените щати. Започва да реди хит след хит. Печели „Грами“ за Up Where We Belong (от филма “Офицер и джентълмен”).
Още тогава BBC го определя като „дивия глас на рокендрола“. Рей Чарлз определя Джо Кокър като един от тримата най-добри блус певци в света – редом до Арета Франклин и Марвин Гей.
Вече звезда на Острова, Джо Кокър тръгва
към Съединените щати и печели симпатии още с първата си изява в “Шоуто на Ед Съливан”. След това става хедлайнер на турнето “Лудите кучета и англичаните”, което включва 34-ма други музиканти и води до запис на хитов албум и филм.
Турнето изцежда Кокър и води до
сериозна лична криза. Алкохолът и наркотиците не подминават изгрялата вече звезда. В края на 70-те години певецът си печели репутация на човек, злоупотребяващ с алкохол и наркотици, и често се издънва на концерти. Забравя думите на песента, има случаи, когато повръща на сцената: “Хората ми казваха колко зле съм се представил, но аз отказвах да им повярвам“, спомня си Кокър. „Когато ми пускаха запис, си мислех, че има повреда в касетата, за да звуча толкова зле. Знаех, че не пея така.
Но впоследствие осъзнах, че съм аз”.
В друго интервю той разкрива: “Наркотици се намираха без никакъв проблем и аз скочих с главата напред”. Ако бях по-силен психически, можех да устоя на изкушението. Но в онези дни нямаше рехабилитационни центрове. Първите няколко години всичко беше окей. Обикалях Щатите с Джими Хендрикс и Джанис Джоплин. Никога не знаех какво ме очаква утре. Но нещата започнаха да се разкапват през 1972 г. Попаднеш ли веднъж в този водовъртеж, е много трудно да се измъкнеш. Отне ми години да се изправя“, признава Кокър.
Едно от най-големите му унижения
идва по време на турне в Австралия през 1972 г., когато е депортиран за притежание на наркотици и сбиване в хотел в Аделаида. Според историята, когато на мястото на побоя пристигат полицаи и го питат дали има марихуана в себе си, той им отговаря: “Би трябвало да имам някъде тук”.
Злоупотребата води до неприятни последствия. Признава, че освен твърдия алкохол и наркотиците е пушил и по 40 цигари на ден, което го довежда до нелечимия рак на белия дроб.
Джо Кокър среща първата си съпруга
Елън Уебстър още съвсем млад. Много скоро алкохолът унищожава брака им, Елън подава молба за развод и двамата се разделят. През 1978 г. актрисата Джейн Фонда кани Джо Кокър в ранчото си в Санта Барбара, Калифорния, за да преживее кризата от раздялата си с първата си жена. Там актрисата го завежда в детски лагер и го запознава с ръководителката на лагера Пам Бейкър. Двамата се влюбват от пръв поглед, но се женят чак през 1987-а и оттогава заживяват в Крауфорд. Пам успява и го изважда от блатото на неговите зависимости.
Постепенно той отказва твърдия алкохол
и наркотиците. Като част от лечението Пам му препоръчва да пие умерено количество от българското червено вино Rose, което се намира на пазара. Самият той споделя: „Изборът пред мен беше съвсем ясен – или се стягам и се връщам в правия път, или се самоубивам с наркотици. Пам ми помогна да се взема в ръце. Внуши ми да мисля позитивно. Бях на дъното, но тя ме накара да повярвам, че хората все още искат да слушат песните ми и ме убеди,
че мога да избегна падението!”.
Благодарение на нейните грижи Джо Кокър отново се изкачва до върха на музикалния Олимп. Дуетът с Дженифър Уорнс го изстрелва отново на върха. Издава общо 40 албума, включващи хитове като Summer in the City, What Becomes of the Brokenhearted, You Can Leave Your Hat On и Unchain My Heart. Когато не е на турне, двамата са в ранчото си в Колорадо, където той и Пам държат ресторант “Лудото куче”.
Джо Кокър няма свои деца,
но се грижи като собствен баща за дъщерята на Пам Бейкър от първия й брак.
Джо не можа да откаже само цигарите. Въпреки положените майчински грижи на Пам Бейкър здравето на Джо постепенно се влошава.
След мъчително боледуване
на 22 декември 2014 г. Джо Кокър полита към рая в дома си в Крауфорд. Рак на белия дроб отне на Пам нейната голяма любов, спътник и съдружник в семейния бизнес, а на света един незабравим дрезгав глас.
Джо Кокър оставя след себе си
издадени 22 студийни албума, а с концертните – общо 40. През 2008-а кралица Елизабет Втора го удостоява с Ордена на Британската империя. Отличен е и с наградите „Грами“ и „Оскар“ за най-добра песен на годината. Последният концерт на Джо Кокър е в Хамърсмит, Лондон, през юни 2014 година.
Освен първата му незабравима изява
през 1994 г. в НДК Джо Кокър долита в България през 2006 г. и пее на сватбата на разследвания днес олигарх Николай Банев с Евгения.
Кралят на баладите изнася за последно
концерт на 28 май 2011 г. в зала „Фестивална” в София. Той започна с представянето на новия си албум „Хард нокс”, но само след три от новите си парчета взривява залата с безсмъртните си хитове Unchain My Heart, Summer in the City и You Can Leave Your Hat On.
Бисери от негови интервюта
Истината е, че когато бях малко момче, много обичах да си играя на каубои и родителите ми започнаха да ме наричат Каубоя Джо. Това така си и остана и през всичките тези години никой не ме е наричал Джон.
Имам нужда да споделям всичко чрез гласа си и затова моите фенове са лоялни към мен толкова много години.
Имах късмет, че за своята дълга кариера аз записах няколко песни, с които много хора свързаха своите лични ярки спомени.
Мога да слушам всяка музика и аз винаги се вдъхновявам за нова музика. Без да слушаш други артисти, е невъзможно да работиш над себе си.
