Даниел Симеонов е от хората, които притежават онова ренесансово разбиране за човека – да разгръща потенциала на себе си и околните.
Да отваря хоризонта, да те учи на светове – буквално и преносно.
Той е режисьор с професионална практика, която минава през Дом на киното, но от години изборът му е да бъде преподавател по “Кино” (паралелно с часовете по английски език) на деца от предгимназиалните класове в с. Дерманци.
Избор, надграден в мисия, чиито резултати всяка година са все по-впечатляващи.
Паралелно с това е сред инициаторите на фестивала “Срещи на младото европейско кино”, който започва на 20 юни в София. Форумът е поле за обмен, срещи, дискусии и прожекции на филми, които са напълно безплатни и целят да насочат вниманието към възможностите за артистично образование в училищата.
– Даниел, вие сте преподавател по “Кино” на децата в с. Дерманци. Започвате професионалния си път най-напред като учител по английски език. За периода, в който работите с младежи, промени ли се разбирането ви за това какво съвременният учител трябва да бъде? И какво прави един преподавател добър преподавател?
– Този въпрос е изключително фундаментален и, на първо място, трябва да бъде поставен, когато говорим за бъдещето на образованието. Какви са качествата на съвременния учител? Или какво трябва да прави съвременният учител, защото много колеги казват “ама, това не моя работа”, или “това не беше така преди”. Промените са много големи в света, който ни заобикаля и не може това да не бъде отразено, да не повлияе на промени в образованието. Аз самият и всички учители трябва да разберем, че това да си преподавател означава непрестанна еволюция, непрекъснати обучения.
Непрекъснато ревизиране на смисъла “аз полезен ли съм на тези ученици?” и “как мога да бъда по-полезен?”
Аз съм представител на посткомунистическото образование, което е много по-схоластично и виждам, че ако продължа този модел и към днешна дата, той няма да работи. Отношенията с учениците и ролята на учителя е, преди всичко, да бъде фасилитатор. Сега децата имат възможност да черпят информация от всякъде и така да ни захранват. Ние трябва просто да им помогнем да ни навигират. Съвсем различна обаче тема е
да бъдеш учител в среда с непривилигировани ученици от ромски произход,
например. Там вече трябва да си много повече от учител. Държавните стандарти в този случай няма как да се покрият, имаш други цели. Затова този въпрос задължително трябва да се постави на дневен ред, каква е ролята на учителя и на училището? Трябва да има и радикално решение от страна на министерството, което да се приеме с консенсус от цялото общество.
Да се дефинира какво е учителят. Да се разпише много конкретно.
Изисква се нов обществен договор за това.
– Когато говорим за съвременни учители, преподаватели в духа на новото време, може би е добре да се пренасочи въпросът и спрямо това кой е работещият модел за учениците в извънградските населени места? Това са младежи с други потребности, които предполагат различен модел на работа.
– Тук е още по-работещ този подход, защото това е единственият начин да мотивираш учениците. Ти не си просто там, за да си изпееш урока, както понякога се случва в много училища. За тях двойката не е мотиватор или демотиватор. Аз имам голям опит, както в България, така и в чужбина покрай проектите ми с Arte Urbana и, за съжаление, мога да кажа, че са малко училищата, които са готови за такава работа.
Малко са и градовете, които имат подобна визия. Нека не се залъгваме, че в големите градове е различно. Често елитните гимназии
не допускат съвременните подходи, не са готови за тях.
Те се стремят просто учениците им да дадат добри резултати на матурите и трудно допускат външни организации. А всички знаем, че
матурите са преди всичко възможността да предадеш информацията, която си научил – нещо, което вече не е достатъчно умение за дете на XXI век.
– Бихте ли посочил конкретен пример или за процес на обмен с учениците, при който ефектът от работата ви е бил изключително въздействащ?
– Ще ми е трудно да кажа конкретно. Аз работя с деца от начален до прогимназиален период. Всичко, което наблюдавам като процес на развитие в тяхната емоционална интелигентност, например,
сякаш се забравя, когато те влязат в гимназия в някой град след 7-ми клас.
Наскоро имах среща с мой бивш ученик, който сега завършва 12 клас и, с когото сме пътували в Париж да представим филм. Процесът ни на работа изключително промени траекторията му на мислене, следствие на което той беше приет в езикова гимназия с френски. По-късно му се случиха някои турбулентни неща в тийнейджърските години. И сега, когато се видяхме, стана дума, че си е взел двете матури с петица и четворка, казвайки ми, че за последно е учил сериозно в нашето училище, в 7 клас. Повечето ми ученици следват този път, за съжаление. В горния курс спира по някакъв начин образованието за тях. Това, което получавам като обратна връзка е, че
липсва обмен с преподавателите или градивни извънкласни занимания, които да ги провокират по някакъв начин.
– В тази връзка може ли да разкажете как пред очите ви се променят децата, вследствие на заниманията им с изкуство, как се променя начина им на мислене?
– Това е трудно да се измери, а образованието работи много със системи за мерене. Определено виждам голяма промяна, преди всичко, в разбирането им за това какво е светът. За тях често той се изчерпва с табелката на населеното място, в което живеят. Изкуството със сигурност ги прави
по-емпатични, по-малко агресивни, по-лесно колаборират един с друг, защото киното е екипно занимание.
Те се учат да си взаимодействат ефективно, защото накрая всеки един иска да има краен продукт, да се получи филм. В допълнение се учат и на критическо мислене,
учат се как да презентират труда си, с какви ресурси да го правят, защото всеки филм има определен контекст.
Развива се тяхната четивна грамотност и, разбира се, комуникацията помежду им, възможността да дебатират. Но всичко това изисква друга енергия от преподавателите, специфична подготовка. Именно това е и учителството – мисия, която не е за всеки.
– Вие сте един от организаторите на фестивала “Срещи на младото европейско кино”, който започва на 20 юни в София. Как бихте представил инициативата пред нова публика, пред потенциални нови участници?
– На първо място този фестивал е празник на киното. Но освен това е и събитие, на което абсолютно безплатно ще се гледат филми за деца, като всеки един ще бъде последван или ще се предшества от разговор и дискусия. Форумът е
насочен към кинообразованието, но той включва още срещи, работилници и обучения
– от една страна как кино в училище може да е полезно за часовете по история и география, например. По време на обучението ще бъдат представени нови ресурси, създадени в рамките на програмата CinEd – Кинообразование в училище, чиито теми са насочени към връзките между киното и равенството и дискриминацията. Архитектурата, историята и колективната памет и участието на гражданското общество в тези въпроси. Променящата се заобикаляща ни и околна среда и икономика.
Освен представяне и дискусия на ресурсите, обучението
има за цел да генерира нови идеи и конкретни учебни планове, които учителите биха могли да пренесат
и продължат чрез кинообразователна практика в класната стая през новата 2023/24 учебна година. Киното може да бъде инструмент за дискусия по различни теми, защото е доста синкретично изкуство. Имаме достатъчно ресурси в тази посока. От друга страна, тук искам да поставя сериозен акцент, “Срещи на младото европейско кино” помага
да разглеждаме киното като средство за развитие на най-малките деца,
тези между 3 и 6 години. Имаме обучение в тази посока – CINE mini, тя предлага незабравимо изживяване и отваряне на всички сетива към изкуството. От най-ранна възраст децата са отворени към различните форми на изкуството.
Педагогическите занимания с изкуство също така имат пряка връзка с ранното детско развитие.
Филмът, като аудиовизуална медия, е особено привлекателен и достъпен за почти всички деца. Те са не само щастливи от срещата с движещите се образи, но и
лесно се потапят в историята на игрални и документални филми.
Също така реагират активно на абстрактни и експериментални филми, които развиват тяхното въображение. Ние вярваме, че приоритет не е разбирането на филма, а по-скоро изживяването му. Чрез гледане, игра, дискусия и анализ на кадрите, искаме да стимулираме развитието на творческото и критичното мислене на децата и
да предизвикаме у тях любов към киното.
Ще бъдат представени и кино клубовете и дейностите, по които работим с Arte Urbana. В рамките на този панел ще говорим подробно за проекта “Киното 100 години младост”, в него участваха две училища – 81-во в София и нашето училище в с. Дерманци. В края на учебната година по този проект с учениците реализираме един късометражен филм.
14 държави от 4 континента взимат участие в инициативата,
като във фокус е определена тема, върху която всички ученици по света, включени в проекта работят. Тази година темата беше Центриране-Децентриране в киното. Накрая се събираме във Висбаден всички, които сме създали късометражен филм. Получава се специален обмен,
децата започват да общуват помежду си на езика на киното.
Именно този краен резултат на проекта ни вдъхновява изключително много.
– Всичко, което разказвате е много впечатляващо като дейности и практика, но може ли да посочите конкретен пример, от реакцията на някое дете, което ще остане незабравимо?
– Казвал съм го и преди, но наистина беше изключително впечатляващо. През 2018 г., в рамките на посещението ни в Париж и представянето на късометражния филм, който създадохме с децата, една от участничките, която беше в главната роля започна да плаче от вълнение, по време на прожекцията. Аз си дадох сметка вследствие, че това за нея беше първото ходене на кино.
Представяте ли си какво е да отидеш на кино, за първи път и на голям екран да видиш себе си в главната роля!
Същото се случи с едно друго дете, когато филмът беше представен в селекцията късометражни филми на “Златна роза”. Така трябва да си даваме сметка колко силно е въздействието на изкуството върху децата. Тези реакции няма да забравя никога.
– Какъв е, според вас, най-оптималният начин инициативите, които стоят зад “Срещи на младото европейско кино” да се надграждат? Какви са плановете ви за следващите години и как фестивалът може да се развие спрямо нуждите на децата?
– Чудесен въпрос. Фестивалът няма нужда да става по-голям, има нужда повече учители да присъстват на обученията, за които споменах, за да припознаят артистичното образование като важен инструмент в развитието на умения при децата. Министерството дава възможности изкуството да влиза под една или друга форма в учебната програма. Има начини, по които това може да се случи, въпросът е да има желание.
Снимки: Даниел Симеонов, личен архив и прес „Срещи на младото европейско кино“
