Любимият на милиони малки и пораснали деца очилат магьосник Хари Потър, ще се завърне отново. Новината обиколи интернет светкавично бързо, като предизвика многобройни смесени и полярни мнения. Ревностните фенове на филмовата поредица се обявиха срещу римейка на „Хари Потър“ като сериал. Много от тях са

скептично настроени към потенциалния актьорски състав,

а и силната привързаност към филмите, които са носили магията в живота им, спомага за скепсиса.

За да си спомним обичаната от всички поредица, днес сме ви подготвили интересни истории и факти около създаването на магията във филмите.

През 1997 г. продуцентът Дейвид Хейман търси детска книга, която може да бъде адаптирана за големия екран с потенциален успех. Първоначално идеята му е била да се спре на роман на Даяна Уин Джоунс, но тази идея остава неосъществена. Тогава неговият персонал в Heyday Films предлага книгата „Хари Потър и Философският камък“ на Роулинг. Хейман представи идеята на Warner Bros и през 1999 г. Роулинг продава на компанията правата на първите четири книги за Хари Потър. Изискването на Роулинг за Хейман е било да държи

актьорския състав строго британски и да не играят чужди актьори,

освен ако не е абсолютно необходимо. Изключение правят за ирландския актьор Ричард Харис, който влиза в ролята на Дъмбълдор. Също и за френските и източноевропейските актьори в „Хари Потър и Огненият бокал“, където героите от книгата са посочени като такива. 

За режисьор първоначално е бил поканен Стивън Спилбърг, но той е отказал. Като причина той посочва, че си е представял филма като анимация, а не игрален. След дълъг режисьорски кастинг, Warner Bros се спират на Крис Кълъмбъс заради предишни негови проекти като „Сам вкъщи“ и „Мисис Даутфайър“. Идеята му за „Хари Потър“ е била следната:

светът на хората да е в мрачни и тъмни цветове, докато този на магьосниците – цветен и шарен.

Вдъхновен е от филми като „Оливър!“ и „Кръстникът“ по отношение на цветовата гама.

Всички сме запознати с историята на Хари Потър, чели сме книгите или сме попадали на някой от филмите по телевизията. Всеки може да потвърди, че дизайнът на продукцията е определено масивен и впечатляващ. За това е отговорен Стюарт Крейг. Най-известната част от поредицата определено е

Голямата зала на Хогуортс, която е базирана на няколко английски катедрали.

Улица Диагон Али всъщност не е истинска улица, макар и в началото идеята да е била такава. Крейг прави декорът на улицата, като вплита в него няколко вида архитектура. 

Във филма са включени приблизително

600 видa специални ефекти,

за които помагат със създаването редица компании. Например Sony обработват сцените с игри на куидич. Light and Magic работят по лицето на Волдемор, който е на задната част на главата на професор Куиръл в първия филм.

Подготвили сме ви няколко от тайните, които превръщат обичаният филм във вълшебното приключение в света на магията.

• Макар и книгите, които са в кабинета на Дъмбълдор да изглеждат впечатляващо, те всъщност са телефонни указатели с фалшиви корици
• Когато Крейг пита Роулинг как си визуализира Хогуортс, тя му прави скица на един лист. Крейг до последно се е придържал към нея, дори и по време на подготовката за последния филм.

• Храната в Голямата зала е напълно истинска. От екипа казват, че често се е случвало тя да се разваля заради силната светлина от прожекторите и по време на снимки да мирише зле.

• Колибата на Хагрид е построена в две различни серии. Едната е огромна, а вътре мебелите са големи, за да могат актьорите да изглеждат малки вътре, а другата е с нормални размери.
• Много от снимките са направени в катедралата Глоучестър.

• Построено е само едно от „стълбищата, които се местят“. Другите са проектирани дигитално.

• Повечето от совите са добавени дигитално, но все пак има някои, които са истински. Например тези, които носят писмата. Това умение е отнело 6 месеца, за да бъде научено от совите.
• Снимките на Привит Драйв са снимани на истинска улица, единствено са добавени къщите.

• Писмата, които Хари получава в първия филм са изцяло направени на ръка. (цели два пъти, заради совите, които не можели да носят първите направени писма, тъй като са били прекалено тежки).

• Вратите в Гринготс всъщност наистина работят.  Отнело е 3 месеца да създадат вратата, която използват за трезора на Белатрикс.
• Има два стенописа на стените на Голямата зала, които са нарисувани така, че да изглеждат избледнели, за да се забелязват по-трудно от зрителите.
• Много от портретите в Хогуортс са базирани върху хора от екипа. 
• В стаята по отвари има над 1000 бутилки, а за отварите са използвали супи.

• Брадата на Хагрид е направена от 6 различни коси. И много често в нея са се заплитали разни неща, сред които и прилепи.

• Мечът на Грифиндор е истински меч, който е купен на акцион. Дизайнерите са прекарали седмици в проучване на средновековни мечове, за да създадат перфектния вид.
• Хоркруксите са създадени от Мирафора Мина, чийто опит се корени в работата на майка й като бижутер.
• Стрелките на часовника в къщата на Уизли са всъщност ножици, които имат снимки на актьорите в дръжките им.
• Всички мебели, поставени в предните кули в Министерството на магията, са направени от картон. Ако бяха истински щяха да тежат твърде много и подът нямаше да може да ги издържи.

• Над 40 котки са доведени за фотосесия за комплекта от чинии в кабинета на Ъмбридж.

• Направени са точно 60 маски за гоблини.

• Както и в книгите, нито една от вълшебните пръчки няма дубликат.