„Спомням си, че Небесата са далеч и земята също” – безсловесна поетика и драматургия от картини

„Спомням си, че Небесата са далеч и земята също” – безсловесна поетика и драматургия от картини

Сподели

Театърът на Орелиен Бори отстъпва от бъбривостта в дословното предаване на истории –  “Небесата са далеч и земята също”, е спектакъл от друг, сетивен спектър. Визуален пърформанс, в който

композираната музика и сценографската естетика конструират приказка за възрастни,

без нито една дума. Красиво и меланхолично пътуване из детските спомени, паметта за дома, който сме споделяли със семейството и носталгията по всичко това. В рамките на два поредни дни, вчера, 5 април и днес, публиката на Народен театър “Иван Вазов” има възможност да гледа международната продукция на френския хореограф, който в действителност

знае как да раздвижи пространството на сцената в танц от картини

В рамките на малко повече от един час, зрителите наблюдават движението на основната конструкция, като фундамент на спомена. Впоследствие се появява и допълнителният декор: вътрешността, някогашното вкъщи на главния герой. В отделните епизоди на спектакъла, той е обратно в миналото, един от тримата, с майка му и баща му. В други ги съзерцава отстрани, като две отдавна напуснали физическия свят сенки. И всичко това е постлано, буквално и преносно, върху 70 000 пинг понг топки. Те застилат атмосферата и

като снежни пъртини, от една страна оформят, от друга, прикриват следите на пътя към дома

Доматът от младостта на героя, от който той сякаш не си е тръгвал. Едновременно с това, отдавна го е напуснал, оставяйки майка си и баща си като две хербаризирани фигури на фона на зимния, коледен пейзаж.

Още в началото на професионалния си път Орелиен Бори следва курсове по физика в Страсбург, откъдето се появява и любопитството му към архитектурната акустика. Архитектурната акустика, дори само като словосъчетание, е добър ключ към тези, които ще не са гледали “Спомням си, че Небесата са далеч и земята също”. То ще им помогне да влязат в контекста на този абстрактен театър. В него

има и архитектура, и танц, и картини от светлина и циркова среда

Преди всичко обаче това е продукция – римейк. Не само главният герой в нея се връща в младежките си спомени и наблюдава като през увеличително стъкло. Самият Орелиен Бори прави същото, вдъхновен от постановка, която е гледал в ранните си 20 години.

Става дума за югославския “Небесата са далеч и земята също” на Младен Материч. Постановката от 1994 г., част от репертоара на театъра в Тулуза, всъщност се оказва повече от очакваното голямо събитие. То маркира изцяло творческата реализация и въображението на Бори нататък. Именно чрез нея

той формира своята безсловесна поетика, в която присъства по нещо от останалите изкуства

“Именно в онази вечер осъзнах, че театърът реално не съществува, че той не е предзададена форма и че е възможно – и дори наложително – да го преоткриваме.”, публично споделя Бори впечатленията си от спектакъла на Материч.

А Метерич, сам по себе си, е име от европейския театрален живот, който определено владае духа на експеримента и новите изразни форми в театъра. През 80-те години той създава театър “Тату” в Югославия, в който двигател за трупата, е точно

изследването на нов сценичен език

През 1992 г. компанията се мести в Тулуза, три години по-късно се появява “Небесата са далеч и земята също”. В Тулуза през 2000 г. пък се ражда компанията на Орелиен Бори “Компания 111”, която

предлага на публиката хибридна игра между танц, визуални изкуства и музика

Сценографският сюжет е водещ. Наистина говорим за танц на пространството и неговите елементи, както стана дума по-горе. Някои теоретици на работата на Бори, сравняват проектите му

с образци на нямото кино, заради работата със светлината и експресивността на актьорите

„Мисля, че в спомените преживяванията плуват в съзнанието, те са някъде там, но се движат. Исках всичко да се плъзга като тях – актьорите, реквизита, декора. Актьорите се мъчат да вървят по тези топки без да падат,“ споделя в едно от своите интервюта Орелиен Бори. Не може да не се съгласим, като свидетели на тази визуална еклектика „Спомням си, че Небесата са далеч и земята също“.

Турнето на „Спомням си, че Небесата са далеч и Земята също“ се организира с помощта на Френски институт Париж – Международен фонд за експорт, Френски институт в България и програма „Театроскоп“ за Югоизточна Европа, създадена по инициатива на френското Министерство на Европа и външните работи, Министерство на културата и Френския институт в Париж.

 

Актуално

Избрано за вас