Познаваме Кирил Недков от сериали като „Мен не ме мислете“ и „Войната на буквите“. Харизмата и талантът му са взривоопасна комбинация, към която големия екран и масовата публика тепърва ще се пристрастяват. Но театралната гилдия вече я оцени – той спечели „Аскеер“ за поддържаща мъжка роля в „Арт“ по Ясмин Реза (Младежки театър Николай Бинев).

Развълнуван като дете пред сладкарска витрина и ходещ петя над земята – такъв видяхме Кирил секунди, след като слезе от сцената на театър „Българска армия“ вчера вечерта.

Вижте какво сподели с нас.

– Честито, падна ти шлема на „Аскеер“-а! И с просто око си личи, че не си очаквал такова признание…

– Въобще! Бях номниран заедно с изключително силни актьори, които много уважавам и поздравявам специално. Идвайки насам в главата ми се въртеше сценарий, в който може и да се наложи да се кача на сцената да кажа няколко думи, но смелостта не ми стигна чак до там да си подготвя реч.

– „Арт“ е история за мъжкото приятелство, което в един момент се оказва пропукано и уморено. Как поддържаш искрата в своите приятелства, в здравите си, истински връзки в реалния живот?

– Много добър въпрос! С говорене. Ключът е в комуникацията, дори когато тя става неудобна.  Хората трябва да си говорят помежду си. Ако аз реша да спестя нещо, може би то ще излезе след време като изкривена истина. Като недоразумение, и то в доста по-голям мащаб. Второ – приемане. Да приемеш човека с всичките му минуси и добри черти. И трето – с компромиси и от двете страни, разбира се.

– Церемонията тази година е подчинена на темата „Денят на големите учители“. Кой е твоят най-голям учител?

– Провалът. Имам много учители, чиито пример следвам, и това са хора като проф. Атанас Атанасов. Моят треньор Стефан Станев.

– Треньор по?

– Лека атлетика. И ми е интересна комбинацията от хора, чиито пример следваме, и провалът. Провалът е единствения начин ти да станеш много добър в дадена сфера. Ти се проваляш възможно най-много пъти и знаеш какво Не трябва да правиш. Провалът в нашата професия трябва да се изисква дори. Проваляш се – значи пробваш! Няма грешен подход тук. Провалът е основна част в нашата професия, тоест – ти трябва да се научиш да го обичаш.

– Ако трябва да довършиш изречението „След този „Аскеер…“ ми остава само…“

– Животът!