„Баншите от Инишерин“ с прожекция в Зала 1 НДК

BEVERLY HILLS, CALIFORNIA - JANUARY 10: (L-R) Colin Farrell and Martin McDonagh, winners of Best Picture - Musical/Comedy for "The Banshees of Inisherin", pose in the press room during the 80th Annual Golden Globe Awards at The Beverly Hilton on January 10, 2023 in Beverly Hills, California. (Photo by Amy Sussman/Getty Images)

„Баншите от Инишерин“ е най-новият филм на британско-ирландския драматург Мартин Макдона – виртуозът на словото.  

Той беше излъчен на тазгодишното издание на фестивала Киномания в Зала 1 на НДК. Освен, че чувството да присъстваш на прожекция

с още близо 800 човека е невероятно,

само по себе си това е и още една причина да гледате филма, когато бъдете пуснат по кината отново.

Макдона е режисьор на „Седемте психопата“ (2012 ), „В Брюж“ (2008), „Три билборда извън града“ (2017). Освен с филмите си, е известен и с театралните си пиеси, които са поставяни и на българска сцена. „Ръкомахане в Спокан“ бе поставена на Камерна сцена в Народния театър през 2011 г.. А няколко години по-рано в репертоара на Театър 199 фигурираше и „Старицата от Калкута“. Режисьорът и на двете представления е Явор Гърдев.

Животът на измислен остров в контекста на един реален свят

„Баншите от Инишерин“ е зрял, философски филм, в който от майсторски изградените диалози

винаги струи доза черен хумор,

ирония, покрити с почти невидимия лак на сантименталността и през които прозира страхът от постоянно дебнещата смърт.

Героите на  Брендън Глийсън и Колин Фарел – съответно Колм и Падрейк, превъплъщават контрастта между екзситенциалната мъка от безсмислието на битието и неуморимия ентусиазъм пред живота, макар и без да си съвсем сигурен какво предизвиква тази тиха радост, особено на един самотен остров като Инишерин, на който нищо не се случва, освен животът такъв, какъвто е.

Не е необходимо да вярвате в това, което виждате – може би наистина не е възможно – но въпреки това можете да се окажете омагьосани от непокорната искреност на героите и да бъдете трогнати от искрената им човечност от ценностите, в които вярват, от знаичмостта на техните борби.  Всичко във филма е точно на мястото си: от словесното остроумие, което е характерно за стила на Макдона, през техническите качества на филма, постигнато благодарение на творческия му екип, който включва оператора Бен Дейвис, композитора Картър Бъруел и дизайнера на костюми Еймер Ни Мхаолдомнай. В заключение, „Баншите от Инишерин“ е филм за опита да направиш съществуването си поне малко по-значимо, като Макдона и тук затвърждава тезата, че на фона на непосимо безсмисленото битие, само изкуството е вечно.

Започва 36-ото издание на „Киномания“

Актуално

Избрано за вас